Оцелелият

24.

Преди този самолет да се разбие, преди записващата лента в „черната“ кутия да привърши, едно от нещата, за които искам да се извиня, е „Книгата с много лесни молитви“.

Хората трябва да узнаят, че „Книгата с много лесни молитви“ не беше моя идея. Да, продадоха се двеста милиона екземпляра. В глобален мащаб. Наистина. Да, позволих им да напишат името ми върху корицата, но книгата беше рожба на въображението на агента. Преди това книгата беше хрумване на някого от писателския екип. Някакъв си драскач, устремил се към върховете. Забравил съм го.

Важното е, че книгата не беше моя идея.

Ето какво се случи. Един ден агентът идва при мен с онези танцуващи пламъчета в кафявите му очи, които означават сделка. Според него съм подплатен солидно. Особено след като издадохме онези библии, върху които раздавах автографи в книжарниците. Притежавахме огромно гарантирано пространство по рафтовете в книжарниците и аз бях на турне.

— Не очаквай литературното турне да е нещо забавно — казва ми агентът.

Подписването на книги, казва агентът, е точно като последния ден в гимназията, когато всички искат да напишеш нещо в албума им, само че литературното турне може да продължи до края на живота ти.

Според програмата ми аз съм в денвърски склад и подписвам стока, когато агентът ми осветлява идеята си за малка книжка с молитви, които хората да използват в ежедневието си. Представя си я като книжка с меки корици с поеми в бял стих. Петдесет страници. Най-много. Посветена на околната среда, децата и прочее безопасни теми. Майки. Панди. Нищо, което да настъпи някого. Обичайни проблеми. Отпечатваме името върху корицата, казваме, че съм я написал аз, и пускаме продукта като флагман.

Хората трябва да знаят още, че така и не видях книгата, докато не излезе вторият тираж, след като се разпродадоха петдесет хиляди бройки. На мнозина вече започваше да им втръсва от мен, но брожението само покачваше продажбите.

Случи се следното. Един ден седя в зелената стая и чакам водещата на някаква дневна телевизионна програма. Пренасям ви доста напред след турнето за подписване на библии. Идеята сега е, че ако се появя на екрана и се включат достатъчно зрители, ще пусна свое предаване. Затова сега съм в зелената стая и си споделям козметични тайни с някого, с актрисата Венди Даниълс или нещо такова, и тя ме моли за автограф. Изважда „Книгата с много лесни молитви“. За пръв я виждам, кълна се. Кълна се в купчина библии, подписани собственоръчно от мен.

Според Уенди Даниълс мога да изгладя торбичките под очите си с крем против хемороиди.

После тя ми я подава, „Книгата с много лесни молитви“, и името ми е там, върху корицата. Аз, аз и пак аз. Ето ме отново.

Вътре има молитви, които хората смятат, че съм написал.

Молитва да отложиш оргазъм.

Молитва за отслабване.

Как се чувствам? Както се чувстват лабораторните животни за тестване на продукти, когато ги кълцат на кайма за кренвирши, ето колко ме боли.

Молитва за отказване от тютюнопушене:

Молитва за отстраняване на петна от мухъл.

Молитва за предотвратяване на косопад.

Молитва за предизвикване на ерекция.

Молитва за задържане на ерекция.

Молитва за смълчаване на лаещи кучета.

Молитва за смълчаване на автомобилни аларми.

Така се почувствах, че изглеждах ужасно на екрана. Собственото ми телевизионно предаване? Е, сбогувах се с него. Една минута след като слязохме от ефир, грабнах телефона и се свързах с агента си в Ню Йорк. От моята страна на слушалката кипеше ярост.

Той от своята страна мислеше само за пари.

— Какво е молитвата? — казва той. — Призоваване — отговаря и започва и той да ми крещи. — Начин хората да съсредоточат енергията си около специфична необходимост. Хората искат да уточнят намеренията си и да ги осъществят.

Молитва за предотвратяване на пътни глоби.

Молитва за възпиране на водопроводни течове.

— Хората се молят да разрешат проблеми, а това са искрените проблеми, които ги вълнуват — продължава да ми крещи агентът.

Молитва за повишена вагинална сетивност.

— Молитвата смазва скърцащото колело — казва той. Ето колко е лицемерен. — Молиш се, за да чуят от какво се нуждаеш.

Молитва срещу автомобилен шум.

Молитва за място за паркиране.

Виждайки, че съм пред прага на смъртта, хората трябва да узнаят, че моето намерение от начало докрай беше да служа на славата Божия. До голяма степен. Не че го пише в декларацията за целите на мисията ни, но в общи линии така си го представях. Исках да се опитам. Тази нова книга просто изглеждаше толкова неблагочестива. Толкова ненабожна.

Молитва срещу потене под мишниците.

Молитва да ме извикат на интервю за работа.

Молитва за намиране на изгубени контактни лещи.

Все пак дори Фертилити казва, че преувеличавам за книгата. Тя иска втори том.

Фертилити казва, че когато възславям Бог на някои стадиони, приличам на хората с дрехи с картинка на Мики Маус или кока-кола. Искам да кажа, толкова е лесно. Дори не е истински избор. Няма как да сбъркаш, Фертилити казва, че възхвалата на Бог е толкова безопасно нещо. Дори не се налага да се замисляш.

— Бъдете плодотворни и се множете — казва ми тя. — Възславяйте Бог. Няма риск. Това е вродената ни нагласа.

„Книгата с много лесни молитви“ се спаси, понеже хората използваха всяка молитва. Някои се дразнеха, предимно религиозни хора, които ненавиждат конкуренцията, но по това време паричният ни приток беше намалял. Приходите ни секваха. Нарича се пренасищане на пазара. Хората бяха запаметили молитвите. Хората, приклещени в уличните задръствания, рецитираха „Молитва за отпушване на трафика“. Мъжете рецитираха „Молитва за отлагане на оргазма“ и тя действаше поне толкова сполучливо, колкото таблицата за умножение.

Най-добрият ми избор изглеждаше да си държа езика зад зъбите и да се усмихвам.

Освен това зрителите ми на живо намаляваха. Снимката ми на корицата на списание „Пийпъл“ вече изоставаше с три месеца зад мен.

И няма такова нещо като преквалификация на знаменитости.

Няма да видите залезли кинозвезди да се връщат в колежа за професионална преориентация. Единствената ми възможност беше да организирам телевизионни игри, но не съм толкова умен.

Бях подминал зенита и от гледна точка на времето ми се отваряше нов подходящ прозорец да извърша самоубийството си. Почти го направих. Таблетките бяха в ръката ми. Бях толкова близо. Планирах да погълна свръхдоза метатестостерон.

Точно в този момент агентът ми се обажда по телефона. Вика, наистина с пълно гърло, както звучи, когато един милион крещящи християни скандират името ти в Канзас Сити, такова въодушевление отеква в гласа му.

По телефона в хотелската стая агентът ми казва, че съм получил най-добрия ангажимент в кариерата си. Следващата седмица е. Трийсет секунди между реклама на маратонки и на ресторант за тако. В най-гледаното време през седмицата за основно почистване.

Замислям се удивено как тези хапчета бяха почти в устата ми.

Вече не ми е скучно.

Сателитна телевизия, милиони-милиарди зрители — ето го върховният момент, последният ми шанс да извадя пистолет и да се застрелям с приличен зрителски дял.

Съвсем показно мъченичество.

— Има една уловка — казва ми агентът по телефона. Крещи: — Уловката е, че им обещах да демонстрираш чудо.

Чудо.

— Нищо забележително. Не се налага да разделиш водите на Червено море и прочее — отвръща. — Да превърнеш вода във вино ще е достатъчно, но помни — няма ли чудо, няма да пуснат материала.