Оцелелият

4.

На другата сутрин Фертилити шепне на някого по телефона. Събуждам се и тя е облечена и станала от леглото, и пита:

— Имате ли полет до Сидни в осем часа?

— Еднопосочен, моля — казва тя. — Място до илюминатора, ако обичате. Приемате ли плащане с „Виза“?

Докато забележи, че я гледам, вече е затворила и се обува. Понечва да прибере бележника с графика си в платнената чанта, но го оставя върху тоалетната масичка.

Питам я къде отива.

— В Сидни.

Но защо?

— Без причина.

Обясни ми, казвам й.

Тя обаче помъква платнената чанта към вратата на спалнята.

— Защото си получих изненадата — казва тя. — Получих см проклетата изненада и, мамка му, не я искам. Не го искам!

Какво?

— Бременна съм.

Но откъде знае?

— Знам всичко — изкрещява ми тя. — Така де, знаех всичко. Това не го знаех. Не знаех, че трябва да родя дете в този окаян, скучен, ужасен свят. Дете, което ще наследи дарбата ми да вижда бъдещето и да живее в съсипваща скука. Дете, което никога няма да се изненада. Не го предвидих.

И сега какво?

— Затова заминавам за Сидни, Австралия.

Но защо?

— Мама се самоуби. Брат ми се самоуби. Познай сам.

Но защо в Австралия?

Тя вече излиза през вратата и влачи платнената си чанта към стълбите. Иска ми се да тръгна след нея, но съм гол.

— Приеми го — изкрещява ми тя — като много радикален аборт.

На прага на голямата спалня се появява мъж в син костюм, който съм гладил хиляди пъти. С глас, който съм чувал хиляди пъти по телефона, той ме пита:

— Вие ли сте доктор Амброуз?

Докато надяна дрехите си, Фертилити е слязла по стълбите и е в двора. През прозореца на спалнята я виждам как прекосява моравата към таксито.

В коридора една жена в копринена блуза, която съм прал на ръка хиляди пъти, застава до мъжа в синия костюм. Двамата замръзват в рамката на вратата и жената, за която работех, изкрещява:

— Това е той! Помниш ли? Работеше при нас! Това е Антихриста!

Пъхвам бележника на Фертилити под мишница и хуквам. Тичешком излизам през вратата и продължавам по улицата към автобусната спирка. Отнема ми само минута да намеря днешната дата в бележника и ето го отговора.

В един и двайсет и пет този следобед полет 2039 право до Сидни ще бъде похитен от маниак и ще се разбие някъде в австралийската пустош.

Дами и господа, последният пътник на борда на полет 2039, тук горе над неизбродната австралийска пустош ви информира, че и последният двигател угасна.

Моля, затегнете коланите, понеже започва пределното ни спускане към забравата.