Оцелелият

17.

От тоалетните кабинки от двете страни на моята долитат стенания и дихания. Секс или разбунтувани черва, не долавям разликата. Кабинката, в която се намирам, има дупки в стените и от двете ми страни, но не мога да погледна през тях.

Дали Фертилити е още тук? Не знам.

Ако е тук и седи мълчаливо до мен, докато останем сами, ще я помоля за моето голямо чудо.

До дупката отдясно е написано: „Тук обезсърчен седя, искам да се изсера, но само пърдя.“

До него е написано: „Историята на моя живот“.

До дупката вляво пише: „Ръкоблудствам само с твърди“.

До него пише: „Целуни ми задника“.

До него: „С удоволствие“.

Това е на летището в Ню Орлиънс, летището най-близо до Сюпърдоум, където утре е Суперкупата, когато ще се оженя.

И времето изтича.

Отвън в коридора моят антураж и моята булка ме чакат вече два часа, докато аз седя тук толкова дълго, че вътрешностите ми се канят да изтекат през задника. Панталоните ми са като хармоники около глезените. Хартиената поставка на седалката попива вода от тоалетното казанче и овлажнява кожата ми. При всяко вдишване усещам натрапчива миризма на човешка природа.

Тоалетните казанчета гъргорят едно след друго, но винаги, когато някой излиза, влиза друг.

На стената е надраскано: „Знаеш как завършват и животът, и порнофилмите. Единствената разлика е, че животът започва с оргазъм.“

До него е надраскано: „Колкото по-близо до края, толкова по-вълнуващо.“

До него пише: „Колко тантристко“.

До него пише: „Тук мирише на лайна.“

Последното казанче изгъргорва. Последният мъж си измива ръцете. Последните стъпки излизат през вратата.

В дупката вляво аз прошепвам: Фертилити? Там ли си?

В дупката вдясно прошепвам: Фертилити? Ти ли си?

Чувствам единствено страх, че друг мъж ще влезе да си прочете вестника и да освободи с апломб чревното си съдържимо от шест ястия.

Тогава от дупката вдясно се чува:

— Отвратително е, че ме нарече „уличница“ по телевизията.

Съжалявам, прошепвам в отговор. Просто четях това, което ми пишеха.

— Знам.

Знам, че го знае.

Червената уста в дупката казва:

— Обадих се с пълното съзнание, че ще ме предадеш. Свободната воля няма нищо общо с това. Беше като Исус и Юда. Ти си пионка в ръцете ми.

Благодаря, казвам.

Отляво долитат стъпки и новодошлият се настанява в кабинката до мен.

Прошепвам на дупката вдясно:

— Не можем да говорим сега. Влезе някой.

— Няма проблем — казва червената уста. — Това е големият брат.

Големият брат?

Устата казва:

— Брат ти. Адам Брансън.

И през дупката вляво се подава цев на пистолет.

И глас, мъжки глас, казва:

— Здравей, малки братко.

Пистолетът в дупката се цели на сляпо, сочи към краката ми, към гърдите, към главата, към вратата на кабинката, към тоалетното казанче.

До цевта е написано: „Лапни го“.

— Не се бой — казва Фертилити. — Няма да те убие. Знам го.

— Не те виждам — казва Адам, — но имам шест куршума и единият все ще те намери.

— Няма да убиеш никого — казва червената уста на черния пистолет. Двамата си говорят през белия ми гол скут. — Беше в апартамента ми снощи. Опря пистолета в главата ми и само ми разроши косата.

— Млъкни — казва пистолетът.

— Не е зареден — казва устата.

— Млъкни! — казва пистолетът.

Устата казва:

— Снощи пак те сънувах. Знам какво са ти направили, като си бил малък. Знам, че е било ужасно. Разбирам защо те е страх от секса.

Нищо не ми се е случило, прошепвам.

Пистолетът казва:

— Опитах се да ги спра, но ми призляваше само при мисълта какво ви причиняват.

Не беше толкова зле, прошепвам.

— В съня ми — казва устата — те видях да плачеш. Първия път беше съвсем малко момченце и нямаше представа какво ще се случи.

Загърбил съм го, прошепвам. Сега съм религиозна знаменитост.

— Не си го загърбил — казва пистолетът.

Напротив.

— Защо тогава си девствен? — пита устата.

Утре ще се женя.

— Но няма да правиш секс с нея — казва устата.

Тя е много красиво и очарователно момиче, отговарям.

Устата казва:

— Но няма да правиш секс с нея. Няма да консумирате брака.

Пистолетът казва на устата:

— Така постъпваше Църквата с всички Тендъровци и Бидита, за да не си и помислят да правят секс във външния свят.

Устата казва на пистолета:

— Много садистична практика.

Като стана дума за сватби, обаждам се, едно голямо чудо ще ми свърши работа.

— Трябва ти повече от това — казва устата. — Утре сутринта, докато се жениш, агентът ти ще умре. Ще ти трябва и голяма магия, и мастит адвокат.

Мисълта, че агентът ми ще умре, не е толкова лоша.

— Полицията — казва устата — ще заподозре теб.

Но защо?

— Има шишенце с новия ти одеколон. „Истина. Ароматът“ — отговаря устата. — И той ще се задуши, като го вдиша.

— Всъщност е белина, смесена с амоняк — вметва пистолетът.

Също като социалната асистентка.

— Затова полицаите ще те погнат — казва устата.

Но нали брат ми уби социалната асистентка?

— Признавам се за виновен — казва пистолетът. — Откраднах и „Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания“, и папките с досието ти.

Устата казва:

— Той е подготвил и капана за агента.

— Разкажи му най-хубавата част — казва пистолетът на устата.

— В сънищата ми полицаите се усъмняват все повече и повече, че ти си убил всички кридишки оцелели, чиито самоубийства изглеждат нагласени.

Всички членове на култа Кридиш, убити от Адам.

— Точно така — казва пистолетът.

Устата казва:

— Полицаите смятат, че си ги убил, за да пожънеш слава. За нула време се превърна от дебел и грозен чистач в религиозен лидер, а утре ще те сочат с пръст като най-преуспелия американски сериен убиец.

— Преуспял вероятно не е точната дума — посочва пистолетът.

Не бях толкова дебел, възразявам.

— Колко тежеше? — пита пистолетът. — И не лъжи.

На стената е написано: „Днес е най-лошият ден от живота ти.“

Устата казва:

— Дебел беше. И сега си дебел.

Защо тогава просто не ме убиеш, казвам. Защо не си заредиш пистолета и не ме застреляш?

— Зареден е — отвръща пистолетът и цевта се завърта и посочва лицето, коленете, краката ми, устата на Фертилити.

Устата казва:

— Не е зареден.

— Напротив — отвръща пистолетът.

— Докажи го тогава — казва устата. — Застреляй го. Хайде! Застреляй го. Стреляй!

Не ме застрелвай, моля го.

— Не искам — изрича пистолетът.

— Лъжец — казва устата.

— Е, преди време може и да съм искал да го убия — казва пистолетът, — но сега, колкото по-известен става, толкова по-добре. Затова убих социалната асистентка и унищожих досието за душевното му здраве. Затова подхвърлих глупавото фалшиво шишенце с хлорин на агента.

Само се преструвах на смахнат перверзник пред социалната асистентка, казвам.

На стената пише: „Сери или офейквай от гърнето.“

— Няма значение кой ще убие агента — казва устата. — Полицаите ще чакат на петдесетия ярд да те арестуват за масово убийство в мига, щом камерата спре да те снима.

— Но не се бой — казва пистолетът. — Ние ще те спасим.

Ще ме спасят?

— Дай им само това чудо — казва устата — и ще последват няколко минути хаос, през които да се измъкнеш от стадиона.

Хаос?, питам.

Пистолетът уточнява:

— Търси ни в кола.

Устата казва:

— Червена кола.

Пистолетът казва:

— Откъде знаеш? Още не сме я откраднали.

— Знам всичко — заявява устата. — Ще откраднем червена кола с автоматични скорости, защото не мога да карам с ръчни.

— Добре — приема пистолетът. — Червена кола.

— Добре — казва устата.

Все ми е едно, казвам. Само ми дай чудото.

И Фертилити ми дава чудото. Най-голямото в цялата ми кариера.

И тя е права.

Ще последва хаос.

Истинска суматоха.