Оцелелият

23.

Фертилити Холис се появява отново в живота ми в Спокейн, Вашингтон, където ям пай и пия кафе инкогнито в „Шари“, когато тя влиза и тръгва право към моята маса. Фертилити Холис няма вид на кръстница-фея, но появата й все пак изненадва.

Невинаги.

Фертилити с древните си сиви очи, отегчени като океана.

Фертилити с досадните й въздишки.

Тя е преситеното око на урагана, който е светът около нея.

Фертилити с нейните ръце и лице, безжизнени като на препатил корабокрушенец, като на безсмъртен, на египетски вампир, наблюдавал милиони години телевизионните повторения, които ние наричаме история. Тя се отпуска на стола срещу мен и аз се радвам, понеже и без това ми трябва за чудото.

Това е по времето, когато все още успявах да се изплъзна от антуража си. Още не бях станал никой, но вървях натам. Заради медийното безразличие. Заради спада в популярността ми.

Фертилити подпира вяло лакти върху масата и скрива лице в шепите, скучноцветната й червена коса виси безжизнено около лицето й, сякаш току-що е пристигнала от планета с по-слаба гравитация от земната. Сякаш когато е тук, въпреки че е кожа и кости, тежи четиристотин килограма.

Облечена е разделно — блузка и панталони, обувки, влачи платнена пътна чанта. Климатикът работи и надушвам фабричния й омекотител, сладък и фалшив.

Изглежда обезводнена.

Изглежда на път да изчезне.

Изглежда изтъркана с гума.

— Не се вълнувай — казва тя. — Това съм аз без грим. Тук съм по работа.

Работата й.

— Точно така. Ужасната ми работа.

Питам я как с рибката ми.

— Добре — отговаря тя.

Невъзможно е срещата ни да е съвпадение. Сигурно ме следи.

— Забравяш, че знам всичко — казва Фертилити и пита: — Колко е часът?

Един и петдесет и три следобед, отговарям.

— След единайсет минути сервитьорката ще ти донесе ново парче пай. С лимонов крем този път. По-късно само шейсетина души ще дойдат на вечерната ти проповед. Утре сутрин нещо, наречено Уокър Рижър Бридж, ще се срути в Шревънпорт. Където и да се намира Шревънпорт.

Казвам, че налучква.

— И — подсмърква надменно тя — ти трябва чудо. Иначе лошо ти се пише.

Може би, отговарям. Кой не се нуждае от чудо в наши дни? Откъде знае толкова много?

— Както знам — тя кимва към другия край на заведението, — че онази сервитьорка е болна от рак. Знам, че паят, който ядеш, ще ти раздразни стомаха. След няколко минути в Китай ще пламне киносалон, плюс-минус, зависи каква е часовата ни разлика с Азия. Точно сега във Финландия един скиор предизвиква лавина, която ще погребе дузина хора.

Махва с ръка и болната от рак сервитьорка приближава.

Фертилити се навежда напред през масата и казва:

— Знам го, защото знам всичко.

Сервитьорката е млада, с коса, със зъби и всичко останало, тоест, няма нищо нередно или болнаво във вида й, и Фертилити си поръчва пилешка яхния със зеленчуци и сусамово семе. Пита дали го сервират с ориз.

Отвъд прозорците продължава да е Спокейн. Сградите. Река Спокейн. Слънцето, което се налага да споделяме. Паркинг, фасове.

Питам я защо не предупреди сервитьорката.

— Как ще реагираш, ако някой непознат ти съобщи такава новина? Само ще й съсипя деня — казва Фертилити. — И личната й драма ще забави поръчката ми.

Ям черешов пай, който ще раздразни стомаха ми. Могъществото на внушението.

— Просто обръщаш внимание на схемите — казва тя. — След като различиш всички схеми, екстраполираш бъдещето.

Според Фертилити Холис не съществува хаос.

Има само схеми, схеми върху други схеми, които въздействат върху други схеми. Схеми, скрити зад други схеми. Схеми в схемите.

Ако се вгледаш внимателно, историята само повтаря себе си.

Това, което наричаме хаос, е всъщност схема, която не разпознаваме. Това, което наричаме случайност, е схема, която не дешифрираме. Наричаме безсмислица това, което не проумяваме. Наричаме глупост това, което сме неспособни да разчетем.

Няма свободна воля.

Няма променливи.

— Съществува само неизбежното — казва Фертилити. — Има само едно бъдеще. Нямаме избор.

Лошата новина е, че сме безсилни.

Добрата новина е, че не можем да сгрешим.

Сервитьорката в другия край на ресторанта изглежда млада, красива и обречена.

— Аз обръщам внимание на схемите — отбелязва Фертилити.

Заявява, че не може да не обръща внимание.

— Те са в сънищата ми. Все повече и повече всяка следваща нощ. Всичко. Все едно четеш историческа книга за бъдещето всяка нощ.

Затова знае всичко.

— Затова знам, че ти трябва чудо за телевизията.

Трябва ми добро предсказание.

— Затова съм тук. — Изважда дебел бележник от пътната чанта. — Дай ми период. Дай ми дата за предсказанието.

Когато и да е, казвам, след две седмици.

— Какво ще кажеш за верижна катастрофа — предлага тя, четейки от бележника.

Колко коли, питам я.

— Шестнайсет — отговаря тя. — Десет убити. Осем ранени.

Няма ли нещо по-сензационно?

— Пожар в казино в Лас Вегас? Полуголи танцьорки в големи пернати корони, лумнали в пламъци и прочее.

— Жертви?

— Не. Леки наранявания. Но много материални щети.

Нещо по-голямо.

— Експлозия в солариум?

Нещо забележително.

— Бяс в национален парк.

Скучно.

— Катастрофа в метрото.

Приспива ме.

— Зелен активист, препасан с бомби в Париж.

Прескочи го.

— Преобърнат петролен танкер.

На кого му пука за такива неща?

— Аборти на кинозвезди?

Великолепно, казвам. Зрителите ще решат, че съм истинско чудовище, когато прогнозата ми се сбъдне, Фертилити прелиства бележника.

— Лято е, за бога! — възкликва. — Нямаме голям избор от бедствия.

Казвам й да продължава да търси.

— Следващата седмица Хо Хо — голямата панда в Националния зоопарк ще пипне венерическо заболяване от гостуваща панда.

Няма начин да кажа такова нещо по телевизията.

— Бум на заболявания от туберкулоза?

Прозявка.

— Магистрален снайперист?

Прозявка.

— Нападение от акули?

Очевидно остъргва дъното на тенджерата.

— Състезателен кон със счупен крак?

— Разрязана картина в Лувъра?

— Ранен министър-председател?

— Паднал метеорит?

— Заразени замразени пуйки?

— Горски пожар?

Не, казвам й.

Твърде тъжно.

Твърде префърцунено.

Твърде политическо.

Твърде езотерично.

Твърде грубо.

Няма чар.

— Изригнала лава? — предлага Фертилити.

Твърде бавно. Няма драма. Предимно материални щети.

Проблемът е, че филмите на ужасите създават у всички прекалено високи очаквания от природата.

Сервитьорката донася пилешката яхния и лимоновия ми пай и налива кафе в чашите ни. После се усмихва и тръгва да умре.

Фертилити прелиства напред-назад бележника.

В стомаха ми черешовият пай предизвиква борба. Спокейн е отвън. Вътре е климатикът. Нищо не напомня схема.

— Пчели-убийци? — казва Фертилити.

Къде, питам.

— Ще пристигнат в Далас, Тексас.

— Кога?

— Следващата неделя сутрин в осем и десет.

Няколко, рояк, колко?

— Милиарди.

Чудесно, казвам й.

Фертилити въздъхва и започва да рови в пилешката яхния.

— Мамка му! — казва. — От самото начало си знаех, че ще го избереш.