Оцелелият

41.

Преди да стане твърде късно, преди моята самолетна катастрофа да надвисне прекалено близо, трябва да ви обясня името ми. Тендър Брансън. Не е истинско име. По-скоро ранг. Все едно някой от друга култура да нарече детето си Лейтенант Смит или Епископ Джоунс. Или Губернатор Браун. Или Доктор Мур. Шериф Петерсън.

Единствените имена в кридишкото общество са фамилните, фамилното име произлиза от съпруга. Фамилното име е начин да предявиш право на собственост. Фамилното име е етикет.

Моето фамилно име е Брансън.

Рангът ми е Тендър Брансън. Най-ниският ранг.

Социалната асистентка ме попита веднъж дали фамилното име е нещо като благословия или проклятие, когато отреждат работа във външния свят на синовете и дъщерите.

След самоубийствата хората от външния свят си изградиха същата зловеща представа за кридишкото общество, каквато брат ми Адам имаше за тях.

Във външния свят, каза ми Адам, хората са безумни като животни и развратничат с непознати от улицата.

Напоследък хората от външния свят ме питат дали някои фамилни имена се котират по-високо. Или те обричат на по-ниска заплата?

Хората обикновено питат дали някои бащи от сектата Кридиш оплождат дъщерите си, за да си увеличат приходите. Питат дали кастрират децата, на които е забранено да се женят — тоест, кастриран ли си? Питат дали синовете в колонията мастурбират, или правят секс с домашни животни или един с друг — тоест, содомит ли си?

Правил ли съм го? Такъв ли съм?

Непознати ме питат най-безочливо дали съм девствен.

Не знам. Забравям. И не е ваша работа.

За протокола брат ми Адам беше по-голям от мен с три минути и трийсет секунди, но според кридишките стандарти все едно бяха години.

Понеже кридишката доктрина не признава финиширалите на второ място.

Във всяко семейство първородният син се именува Адам и именно Адам Брансън щеше да наследи земята ни в църковната колония.

Всички синове след Адам се именуват Тендър. В семейство Брансън това ме нарежда сред поне осемте Тендър-Брансъновци, които родителите ми изпратиха във външния свят като трудови мисионери.

Всички дъщери — от първата до последната — се именуват Биди.

Тендъровците и Бидитата са родени да служат.

Навярно и двете думи са жаргон, прозвища на по-дълги традиционни имена, но не знам какви.

Знам, че ако църковните старейшини изберат някоя Биди Брансън да се омъжи за някой Адам от друго семейство, първото й име (рангът й) се променя на Отър.

Омъжи ли се за Адам Макстън, Биди Брансън ще стане Отър Макстън.

Родителите на въпросния Адам Макстън също остават Адам и Отър Макстън, докато съпругата на сина им не роди първото си дете. Тогава и към двамата от възрастната двойка обръщението става „Елдър Макстън“.

В повечето случаи, докато първородният й син добие свое дете, женската Елдър Макстън се е споминала от многото раждания.

Почти всички старейшини бяха мъже. Стига да не се помайваш, на трийсет и пет вече може да си старейшина.

Не е сложно.

Елементарно е в сравнение с външния свят и йерархичната му система от родители, баби и дядовци и прабаби и прадядовци, лели и чичовци, племенници и племеннички, всички до един с различни собствени имена.

В кридишкото общество името разкрива на всички къде ти е мястото. Тендър или Биди. Адам или Отър. Или Елдър. Името ти казва как ще премине животът ти.

Хората ме питат дали съм се ядосал, че са ме лишили от правото да притежавам своя собственост и семейство само защото брат ми е с три минути и трийсет секунди преднина. Научих се да им казвам „да“. Това искат да чуят хората от външния свят. Но не е вярно. Никога не съм се ядосвал.

Все едно да се гневиш при мисълта, че ако си се родил с по-дълги пръсти, е можело да станеш цигулар.

Все едно да искаш родителите ти да са по-високи, по-стройни, по-силни, по-щастливи. Безсилен си пред някои неща от миналото.

Истината е, че Адам се е родил пръв. И нищо чудно Адам да ми е завиждал, че ще замина и ще видя външния свят. Докато си събирах багажа, него го ожениха за някаква си Биди Глийсън, която почти не познаваше.

Църковните старейшини съставяха сложни таблици и списъци кой се е оженил за коя Биди от еди-кое си семейство, за да не сключват брак „братовчеди“, както ги наричат във външния свят. Когато поредното поколение Адамовци навършваха седемнайсет, църковните старейшини се събираха да им изберат жени, възможно най-отдалечени от семейната им история. Всяко поколение си имаше брачен сезон. В църковната колония живееха почти четирийсет семейства и всяко семейство организираше сватбени празненства у дома. Тендъровците и Бидитата наблюдаваха брачните сезони от периферията.

Бидитата мечтаеха някой ден да им се случи и на тях.

Тендъровците не мечтаеха.