Оцелелият

14.

Представете си, че живеете в къща, само дето всеки ден къщата ви е в различен град.

Адам знаеше три начина да напуснем Ню Орлиънс. Заведе ни с Фертилити до спирка за камиони в края на града и каза да си изберем. Летищата са под наблюдение. Железопътните и автобусните гари са под лупа. Тримата нямаше как да пътуваме на автостоп, а Фертилити отказа да шофира до Канада.

— Не обичам да шофирам и точка — казва тя. — Освен това брат ти е измислил много по-забавен начин да пътува.

В деня след „Дома на Роналд Макдоналд“ ние тримата стоим пред кафенето до обширен, покрит с чакъл паркинг за камиони. Адам изважда пластмасов нож и разгъва острието.

— Какво избирате, хора? — пита той.

Нищо тук не отива право на север. Адам е разговарял вътре с всички шофьори на камиони. Трябва да избираме между следното, обяснява Адам, сочейки едно по едно.

Едно „Уестбъргско имение“ пътува на запад по магистрала 10 към Хюстън.

Една „Плантация“ тръгва на североизток по магистрала 55 към Джаксън.

Един „Пролетен дворец“ поема на северозапад към Босиър Сити на магистрала 49 със спирки в Александрия и Пайнвил, а после се отправя на запад по магистрала 20 към Далас.

Върху чакъла около нас са паркирани сглобяеми къщи и каравани. Разделени са на половини или на третини и са прикачени към товарни камиони. Отворената страна на всеки модул е запечатана с прозрачна пластмаса и вътре се мяркат силуети на канапета, легла, навити на руло килими. Основни уреди. Мебели за трапезарии, фотьойли.

Докато Адам разпитваше шофьорите на камионите накъде пътуват, Фертилити беше в тоалетната и боядисваше русата ми коса с черна боя в мивката, отмивайки изкуствения бронзов тен от лицето и ръцете ми. С парите от напълнените пликове купихме дрехи от разпродажба за мен и опаковано печено пиле със салфетки и зелева салата.

Тримата стоим на паркинга, Адам размахва ножа си в кръг и казва:

— Избирайте. Мъжете, които доставят тези прекрасни къщи, няма да вечерят цяла нощ.

Повечето шофьори на тирове карат нощем, обяснява ни той. Движението е по-малко. По-хладно е. През горещите, натоварени дни, шофьорите отбиват от магистралите и спят в спалните отделения зад шофьорските кабини.

Фертилити пита:

— Има ли разлика какво ще изберем?

— Разликата — отговаря Адам — е в удобството.

Така обикалял и кръстосвал страната през последните десет години.

„Уестбъргското имение“ има стандартна трапезария и вградена камина в дневната.

„Плантацията“ има просторни килери и барплот.

„Пролетния замък“ има джакузи в луксозната баня. Луксозната баня е с две мивки и огледална стена. Дневната и спалнята са с мансардни прозорци. В трапезарията има вграден китайски шкаф с врати от оловно стъкло.

Зависи коя половина ще уцелиш. Говорим за части от къщи. Раздробени домове.

Нефункционални домове.

Половинката ти може да се окаже само със спални или само с кухня и дневна без спални. Възможно е да попаднеш на три бани и нищо друго или пък да няма баня.

Осветлението не работи. Тръбите са сухи.

Независимо колко е луксозно, нещо винаги липсва. Независимо колко старателно избираш, никога не оставаш напълно доволен.

Избираме „Пролетния замък“ и Адам прокарва ножа по долния край на найлона, покриващ отворената страна. Срязва горе-долу четири педи, колкото да се проврат раменете и главата му.

Застоялият въздух в къщата излиза през цепнатината горещ и сух.

Напъхал се вътре до кръста, със задник и крака отвън, Адам казва:

— Тази е със слънчогледово-син интериор. — С глас, долитащ от вътрешната страна на найлоновата стена, той уточнява: — Имаме първокласна мебелировка. Модулно обзавеждане за дневна. Вградена микровълнова фурна в кухнята. Плексигласов полилей в трапезарията.

Адам се промушва целия вътре и после русокосата му глава се подава през цепката в найлона и той ни се ухилва:

— Леглата са огромни. Плотовете са имитация на дърво. Скрин в европейски стил и прозорци с вертикални щори. Отличен избор, новодомци!

Първо Фертилити и после аз се напъхваме през отвора.

Както отвън вътрешността на къщата, силуетите на мебелите и цветовете изглеждаха замъглени и неясни, по същия начин външният свят, истинският свят, изглежда нефокусиран и недействителен през найлона. Неоновите светлини на паркинга за камиони тъкмо светват — размазани и бледи отвъд найлона. Вътре шумът от шосето долита меко и приглушено.

Адам коленичи с ролка тиксо и залепва отвора от вътрешната страна.

— Вече няма да ни трябва — казва. — Когато стигнем целта си, ще излезем от предния или от задния вход като истински хора.

Големият килим е навит на руло и облегнат на едната стена в очакване на другите части на къщата, за да го разпънат. Мебелите и матраците са покрити с тънки прозрачни найлони. Кухненските чекмеджета са залепени с тиксо.

Фертилити натиска ключа за полилея в трапезарията. Нищо.

— Не бива да използвате и тоалетната — казва Адам. — Иначе ще съжителстваме с лайната си, докато се изнесем.

Неоновите светлини от паркинга за камиони и фаровете от магистралата се процеждат през френските прозорци на трапезарията, докато ние седим около масата, облицована с ясенов фурнир, и ядем печеното пиле.

Тази част от раздробения ни дом има една спалня, дневна, кухня, трапезария и половин баня.

Ако се доберем до Далас, обяснява Адам, можем да се пренесем в къща, пътуваща по междущатска магистрала 35 към Оклахома. После ще се прехвърлим в къща, движеща се по междущатска магистрала 35 към Канзас. После на север по междущатска магистрала 135 в Канзас към междущатска магистрала 70 на запад към Денвър. В Колорадо ще вземем къща, която пътува на североизток по междущатска магистрала 76, докато стигнем отбивката за междущатска магистрала 80 в Небраска.

Небраска?

Адам ме поглежда.

— Да, старите ни бойни полета, твоите и моите — изрича с уста, пълна със сдъвкано месо.

Защо Небраска?

— За да стигнем до Канада — отговаря той и поглежда Фертилити, която поглежда храната си. — По междущатска магистрала 80 стигаме до междущатска магистрала 29 на границата с Айова. После се движим на север по 29-та през Южна Дакота и Северна Дакота чак до Канада.

— Право към Канада — казва Фертилити и ми се усмихва с престорена усмивка, защото тя никога не се усмихва.

Пожелаваме си лека нощ и Фертилити отнася матрака в спалнята. Адам заспива върху едната половина от модулния диван от синьо кадифе.

Сгушен в синьото кадифе, той прилича на мъртвец в ковчег.

Дълго време аз лежа буден върху другата половина на дивана и мисля за хората, които съм загърбил. Братът на Фертилити, Тревър. Социалната асистентка. Агентът. Цялото ми мъртво семейство. Почти цялото.

Адам хърка и някъде отблизо изръмжава дизелов двигател.

Мисля за Канада. Дали бягството е решение. Лежа в слънчогледово-синия мрак и се питам дали бягството не е само разрешение на разрешение на разрешение на проблем, който не помня.

Цялата къща потреперва. Полилеят се разклаща. Листата на копринената папрат в ракитовата кошница се залюляват. Щорите на прозорците се размърдват. Тишина.

Отвъд найлона светът се раздвижва, плъзва се край нас, по-бързо и по-бързо й накрая се размива.

И аз заспивам.