Оцелелият

20.

Освен това искам хората да разберат, преди самолетът да се разбие, че не съм и сънувал идеята за порнодепо.

Агентът винаги ми пробутва листове и казва — подпиши.

Подпиши тук.

И тук.

Тук.

И тук.

Агентът ми казва да подпиша до всеки абзац. Не трябвало да си правя труда да го чета, и без това нямало да го разбера.

Така се случи порнодепо.

Не беше моя идеята да превърнем всичките двайсет хиляди акра на кридишката църковна колония в хранилище за демодираната порнография на нацията. Списания. Карти за игра. Видеокасети. Компактдискове. Износени сексиграчки. Спукани надуваеми кукли. Изкуствени вагини. Двайсет и четири часа дневно булдозерите придвижват планини от всичко това. Говоря за двайсет хиляди акра. Две-нула-нула-нула-нула акра. Всеки квадратен метър от кридишката поземлена собственост. Животинският свят е прогонен. Подпочвените води са заразени.

Сравняват го с любовна клоака и вината не е моя.

Преди да свърши записващата лента на „черната“ кутия, хората трябва да разберат кой носи отговорност. Агентът. „Книгата с много лесни молитви“. Телевизионното предаване „Умиротворение“. Американската порнодепо корпорация. Кампанията „Битие“. Статуетката „Тендър Брансън“ за автомобилни табла. Дори злополучната ми сценична изява през полувремето на Суперкупата — всички до едно са творения на агента.

И всички донесоха много пари.

Важното обаче е, че никое не беше моя идея.

Колкото до порнодепото, агентът ме осведомява един ден в Далас или в Мемфис. По това време целият ми живот беше стадиони и хотелски стаи, разделени пространствено от самолети вместо от истински разстояния. Целият свят беше само шарки на килими, пробягващи под краката ми. Полиестерни с флорални мотиви или с корпоративни емблеми върху полета от тъмносиньо или сиво, не прогорени от фасове и без петна.

Целият свят беше само обществени тоалетни, в които Фертилити шепне в съседната кабинка:

— Презокеански туристически лайнер ще се сблъска с айсберг утре вечер.

Шепне:

— Последната боливийска черна пантера ще умре в два следобед следващата сряда.

Агентът казва, че повечето американци срещат сериозен проблем, когато пожелаят да се отърват от порнографските си материали по безопасен, дискретен начин. Из цяла Америка, казва той, има огромни колекции „Плейбой“, които вече не въздействат на никого. Има складове и рафтове, пълни с видеокасети със забравени герои с дълги бакенбарди и синя очна линия, чукащи на фона на лоша пиратска музика. Америка се нуждае, казва той, от място, където да изпраща непотребните си мръсотии да се разлагат извън полезрението на децата и пуританите.

Агентът ме уведомява, след като вече е проучил възможностите за създаване на сметища за хартия, пластмаса, еластан, латекс, гума, кожа, стомана, ципове, пръстени от хром, велкро, винил, лубриканти на петролна и водна основа и найлон.

Идеята му е да организира събирателни пунктове, където хората да си оставят порното без излишни въпроси. Оттам местните клонове ще изпращат порното в специални контейнери за отпадъци, заразени с инфекциозни болести. Порното ще пристига в бившата кридишка църковна колония в Централна Небраска, където ще го сортират. Трите категории ще включват:

Софтпорно.

Хардпорно.

И детско порно.

На първата категория ще се позволи да гние върху повърхността на земята. Втората ще бъде закопавана в земята. С третата ще боравят само незаинтересувани хора в униформи за еднократна употреба от неразкъсваема материя, с дебели гумени ръкавици и ботуши и дишащи през маски, които ще запечатват детското порно в подземни гробници, където да прекара милионнолетния си полуживот.

Според агента трябва да стреснем хората с порнозаплахата.

Ще подтикнем да вземат мерки и да се задължат гражданите да се освобождават от порното по безопасен, чист начин. Нашият начин. Както хората трябва да плащат, ако искат да се отърват от използваното моторно масло и азбест.

Ще покажем на обществеността как изхвърленото порно залива улиците, развращава децата и води до сексуални престъпления.

Ще таксуваме материалите на тон. Местните събирателни пунктове ще разпределят цената между клиентите си плюс допълнителен процент за печалба. Ние ще печелим. Местните събирателни пунктове ще печелят. Джо Блоу ще може спокойно да си купува ново порно. Порноиндустрията ще забогатее.

Така де, казва агентът. Ще забогатее още повече.

Според агента идеята е изцяло печеливша, печеливша, печеливша.

Не съвсем, както се оказа после.

Агентът вече подготвяше Федералния закон, според който върху всички порнографски материали се начислява такса, а със събраните средства правителството плаща погребението на безстопанствените порнографски материали. Пари от специалната порнотакса се заделят и за създаването на порносуперфонд за разчистване на нелегалните порносметища. Част от парите на данъкоплатците ще отиват и за рехабилитация на сексманиаци, но не много.

Преди да чуя и първата дума за порнодепо, вече бяха изготвили фалшиво становище за влиянието върху околната среда.

Бяха отпечатали фалшиви проучвания за предимствата от кампанията.

Агентът разпращаше факсове до религиозните общности, опипвайки почвата. Лобистите лансираха дискретно идеята.

Имахме двайсет хиляди акра кридишка земя, населена с духове, която никой не би пожелал да купи. И имаше милиони лични сбирки с порнография, която никой не желае. Звучеше логично на всички освен на мен.

Не аз взех решението. Пробвах някои алтернативи. Казах „Молитва за увеличаване на пространството за складиране“. Изгълтах 400 шоколадови прототипа на гамастоп. Надявах се така да успея да разреша проблема на Америка. Казах „Молитва за рециклиране на натрупани стари вестници“, но не беше същото. Казах „Молитва за отлагане“, но агентът се заинати и не се отказа от проекта.

Една сутрин вестникът обяви, че Белият дом и Сенатът са приели данъка за депозиране на деликатни материали и президентът ще подпише закона.

Агентът продължаваше да ми повтаря — просто подпиши това.

Подпиши тук. И тук. И тук.

Казвах молитвата за подписване на важни документи, които не четеш.

Според Фертилити именно порнодепото изкара брат ми Адам от укритието му.

Единственото ми участие в проекта е, че подписах няколко листа.

Оттогава всички в Америка смятат, че аз съм виновен, задето плащат допълнителна такса от два долара, когато си купуват порносписание.

След това Адам Брансън излезе от укритието си и опря пистолет в отегченото чело на Фертилити, за да я принуди да ме открие.

Сякаш тя не беше го предвидила.

Фертилити знаеше всичко.

Фертилити ми каза да опиша заплахата на брат ми да я убие като добронамерена.

По-късно, когато беше мой ред да опра същия пистолет в главата на пилота на самолета, тогава разбрах колко бързо се случват тези неща.

Все пак хората мразят мен.

Аз съм братът, собственик на Национално хранилище за деликатни материали „Тендър Брансън“, кръстено на мен.

Последния път, когато Фертилити видя моя милост на живо — моя нов излъскан, мускулест, загорял и избръснат облик — тя каза, че съм се променил неузнаваемо.

— Трябва ли ти бедствие? — попита тя.

— Погледни се в огледалото — каза.

Адам продължаваше да ме преследва за спорта. Адам е братът, когото Фертилити поиска да опиша като „светец“.