Оцелелият

2.

Някъде по пътя за Порт Вила в Нови Хебриди аз сервирам последната си вечеря така, както винаги съм си мечтал.

Хвана ли някого да си маже масло на филийката, преди да я разчупи, ще го застрелям.

Хвана ли някого да отпива от напитката си с храна в устата, ще го застрелям.

Хвана ли някого да насочва лъжицата към себе си, ще го застрелям.

Хвана ли някого без салфетка в скута…

Хвана ли някого да побутва храната с пръсти…

Хвана ли някого да се храни, преди да съм сервирал на всички…

Хвана ли някого да духа храната, за да изстине…

Хвана ли някого да говори с пълна уста…

Хвана ли някого да пие бяло вино, уловил чашата, или да пие червено вино, уловил столчето на чашата…

Всички ще получите куршум в главата.

На трийсет хиляди метра над земята сме, движим се с осемстотин и деветнайсет километра в час. В апогея на човешката еволюция сме и ще изядем тази вечеря като цивилизовани човешки същества.