Оцелелият

6.

В Гранд Айлънд имахме невръстен син, страдащ от лупус, та останахме няколко дни в тамошния „Дом Роналд Макдоналд“.

После се качихме в половин „Горско имение“, запътило се на запад. Състоеше се само от четири спални и нищо друго, та спяхме отделно с две спални помежду ни.

В Денвър имахме момиченце, болно от полиомиелит, та да отседнем пак в „Дом Роналд Макдоналд“, да се нахраним и да не усещаме как светът се движи под нас, докато спим. В „Дом Роналд Макдоналд“ се налагаше да делим една стая, но с две легла.

В покрайнините на Денвър се качихме в „Крайморско имение“, пътуващо към Шайен. Просто се носехме безцелно. Беше безплатно.

Качихме се в половин „Градски дом“, поел незнайно накъде, и се озовахме в Билингс, Монтана.

Започнахме да играем на домашна рулетка.

Не влизахме в закусвалните край паркингите за камиони да разпитваме кой накъде пътува. С Фертилити просто срязвахме някой найлон, влизахме и го залепвахме отново.

Три дни и три нощи пътувахме в половин „фламингова вила“ и се събудихме чак когато я поставяха върху основите й в Хамилтън, Монтана. Излязохме през задния вход тъкмо когато щастливото семейство новодомци влизаха през предния.

Носехме само платнената чанта на Фертилити и пистолета на Адам.

Странствахме в пустинята.

В Мисула, Монтана, се качихме в една трета „Артистично имение“, поело на запад по междущатска магистрала 90.

Видяхме табела с надпис: „Спокейн 300 мили“.

Край Спокейн видяхме табела: „Сиатъл 200 мили“.

В Сиатъл имахме малко момченце с дупка в сърцето.

В Такома имахме момиченце с безчувствени крайници.

Казахме на хората, че лекарите не намират обяснение.

Хората ни отговаряха да се надяваме на чудо.

Хора с истински деца, умрели или умиращи от рак, ни казваха, че Бог е добър и милостив.

Живеехме заедно, сякаш сме съпрузи, но почти никога не разговаряхме.

В половин имение „Озарени хълмове“ пътувахме на юг по междущатска магистрала 5 през Портланд, Орегон.

Сварени съвсем неподготвени, се озоваваме у дома, в града, където се срещнахме. Стоим на тротоара и наблюдаваме как последната ни къща се отдалечава.

Още не съм казал на Фертилити, че последното желание на Адам беше двамата с нея да правим секс.

Не че тя не знае.

Знае. През всичките нощи, докато спях, Адам й беше говорил само за това. Да прави секс с мен. Да ме освободи и да ми даде сила. А аз да докажа на Фертилити, че сексът е нещо повече от богат мениджър на средна възраст, впръскващ ДНК-то си в нея.

Тук обаче ние вече нямаме дом, нито аз, нито Фертилити. В апартамента й и в моя апартамент вече са се настанили нови наематели, Фертилити го знае.

— Имам предвид едно място, където да отседнем тази нощ — казва тя, — но трябва да се обадя.

В телефонната кабина е залепена една от обявите ми отпреди милион години.

„Дайте на себе си и на живота си един последен шанс. Обадете ми се за помощ“. Следва телефонният ми номер.

Набирам го и записът ми съобщава, че телефонът е изключен.

Отговарям на записа: Без майтап!

Фертилити се обажда на мястото, където смята, че можем да пренощуваме. В слушалката тя казва:

— Казвам се Фертилити Холис. Доктор Уебстър Амброуз ме е препоръчал.

Ужасната й работа.

Затвореният кръг на историята, за който говореше агентът. Вездесъщието на Фертилити изглежда твърде лесно. Никога не се случва нищо ново.

— Да, имам адреса — казва тя. — Съжалявам, че не ви предупредих по-рано, но едва сега намерих пролука в графика си. Не — казва тя. — Няма данъчни облекчения. Не. — За цяла нощ е, но всеки опит се таксува отделно. Не — казва тя. — Няма отстъпка.

Фертилити казва:

— Ще уточним подробностите на живо.

Обяснява на слушалката:

— Не, не ми се полага бакшиш.

Щраква с пръсти към мен и устните й оформят безмълвно „химикалка“. После записва адрес върху обявата за моята гореща линия, повтаряйки номера и улицата в слушалката.

— Добре — казва тя. — В седем часа. Дочуване.

В небето горе същото слънце ни гледа как допускаме същите грешки отново и отново. Небето е същото синьо небе след всичко, което преживяхме. Нищо ново. Никакви изненади.

Мястото, където ме води, е къщата, която чистех. Съпрузите, които ще размножава тази нощ, са моите телефонни работодатели.