Събуждам се, вие ми се свят и Фертилити седи на ръба на леглото и втрива евтин овлажняващ крем в гърдите и ръцете ми.
— Добре дошъл отново — казва тя. — Помислихме, че няма да се справиш.
Къде съм?
Тя се озърта:
— В „Брястово шато“ със стандартна мебелировка. Безшевен линолеум в кухнята, матово винилово покритие в двете бани. Вместо тапети има лесна за почистване десенирана пластмасова ламперия. Тази тук е издържана в синьо-зелена морска гама.
Не, прошепвам, в коя точка на света?
Фертилити казва:
— Знаех, че имаш предвид това.
Край прозореца пробягва табела с надпис: „Кръгово движение напред“.
Стаята около нас е по-различна, отколкото си спомням. Тапет с танцуващи слончета обхожда ръбовете на стените под тавана. Леглото ми има балдахин с бели фабрични дантелени завеси, завързани с розови сатенени панделки. Бели решетъчни капаци обрамчват прозорците. С Фертилити се отразяваме в сърцевидно огледало на стената.
Какво стана с „Мезон Елеганс“, питам.
— Оттогава сменихме две къщи — казва Фертилити. — Сега сме в Канзас. В половин „Брястово шато“ с четири спални. Последният писък на модата в сглобяемите къщи.
Значи е хубава?
— Адам казва, че е най-добрата — отвръща тя и приглажда завивките ми. — Върви със спално бельо в еднакъв десен, а съдовете в бюфета в трапезарията са в тон с бледоморавото канапе и бледоморавите фотьойли в дневната. Дори хавлиите в банята са бледоморави. Само дето няма кухня. Не и в тази половина. Но съм сигурна, че където и да е, кухнята е бледоморава.
Къде е Адам, питам.
— Спи.
Не се е разтревожил за мен?
— Обясних му какво ще стане — казва Фертилити. — Всъщност е много щастлив.
Завесите на балдахина танцуват и се люлеят в ритъма на къщата.
Пред прозореца минава табела с надпис: „Внимание“.
Мразя, че Фертилити знае всичко.
Тя отбелязва:
— Знам колко мразиш, че знам всичко.
Питам я дали знае, че съм убил брат й.
Ето колко лесно истината излиза наяве. Предсмъртната ми изповед.
— Знам, че си говорил с него в нощта, когато е умрял — казва тя. — Но Тревър се самоуби.
И не съм му бил любовник.
— Знам.
И аз бях гласът от горещата линия, на който говореше мръсни думички.
— Знам.
Тя разтрива шепичка лосион за тяло между дланите си и после масажира раменете ми.
— Тревър се обади на фалшивата ти гореща линия, защото търсеше нещо изненадващо. Аз те набелязах по същата причина.
Със затворени очи я питам знае ли как ще приключи всичко това.
— Дългосрочно или краткосрочно? — пита тя.
И двете.
— Дългосрочно — казва тя — всички ще умрем. После телата ни ще изгният. Нищо изненадващо. Краткосрочно ще заживеем щастливо.
Нима?
— Да — казва тя. — Не се притеснявай.
Поглеждам застаряващото си лице в огледалото.
Край прозореца прелита табела с надпис: „Шофирайте внимателно, за да живеете“.
Край прозореца прелита табела с надпис: „Скоростта се отчита с радар“.
Край прозореца прелита табела с надпис: „Включените фарове са сигурност“.
Фертилити казва:
— Защо не се отпуснеш? Остави животът да се случва.
Питам я какво има предвид — бедствията, болката, нещастията? Да ги оставя да се случват?
— И радостта — казва тя. — И безметежността, и щастието, и покоят. — Изрежда всички крила на Колумбийския мемориален мавзолей. — Не си длъжен да контролираш всичко. Неспособен си да контролираш всичко.
Но можеш да се подготвиш за бедствието.
Мярва се табела с надпис: „Закопчай колана“.
— Ако непрекъснато предчувстваш бедствие, това и ще получиш — казва Фертилити.
Мярва се табела с надпис: „Падащи скални отломки“.
Мярва се табела с надпис: „Опасни завои“.
Мярва се табела с надпис: „Хлъзгаво при дъжд“.
Отвъд прозореца Небраска приближава с всяка изминала минута.
Целият свят е стаено бедствие.
— Искам да знаеш, че няма да бъда винаги тук — казва Фертилити, — но винаги ще те намирам.
Мярва се табела с надпис: „Оклахома 25 мили“.
— Каквото и да се случи — казва Фертилити. — Каквото и да направите с брат ти, ще постъпите правилно.
Питам я ще ми купи ли балсам. За устните ми? Напукани са.
Мярва се табела с надпис: „Осигури предимство“.
— Добре — казва тя. — Простих греховете ти. Ако това ще ти помогне да се поуспокоиш, ще ти намеря балсам за устни.