Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

8. Ланселот помага на заточениците

След като изрекъл тези думи, младият мъж потеглил толкова бързо, колкото позволявал конят му. А Ланселот и неговите спътници ускорили ход и стигнали до висок хълм. В долината под тях видели воюващите. Заточениците се справяли добре, но били изпаднали в тежка нужда, тъй като били по-малобройни от противниците си. Рицарите се спуснали по хълма и познали по оръжията, че техните хора са от тази страна. В този момент те отстъпвали по сила. Синът на васала казал на своя спътник:

— Сеньор, нашите хора са от тази страна и имат огромна нужда от помощ.

— Не се безпокойте. Не виждам никой в противниковия лагер, който да представлява сериозна заплаха.

Без да се бавят, завързали шлемовете си. Междувременно синът на васала взел едно копие от някакъв оръженосец. Запътили се към мястото на битката и се хвърлили в нея. Рицарят на каруцата убил първия противник, който му се изпречил. Спътникът му повалил своя от седлото. Ланселот започнал да крещи „Кларанс!“46, бойния вик на крал Артур. Когато копието му се счупило, той извадил меча си и нанасял удари наляво и надясно, така както умеел и то с такъв плам, че и в двата лагера всички били вцепенени. Заточениците, които в началото били по-слабата страна, добили по примера му сила и кураж. За кратко време спечелили преднина и принудили тези, които ги били подгонили, да отстъпят. Малкият син на васала отишъл до рицаря, убит от рицаря на каруцата. Облякъл доспехите му, доколкото можел, и се качил на коня, който бил хванал, докато ездачът му падал. Взел в ръка меча, окачил ножницата на дъгата на седлото си, а след това настигнал необикновения рицар, като яздил близо до него и му помагал, както щял да помага и на своя баща — и все пак, известно е, че случаят не е такъв.