Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

95. Разказът на Патридес

Другият останал безжизнен дълго време, преди да започне да стене мъчително. Ланселот му потвърдил, че ще му отсече главата, ако не се предаде.

— Ах, сеньор, за Бога, не ме убивайте. Вземете по-скоро меча ми, давам ви го и така се признавам за победен в тази битка.

Ланселот му обещал, че ще му пощади живота, ако обясни защо на всяка цена иска да целуне девойката.

— Сеньор, бях принуден да го сторя и ще ви кажа причината. Все още не са изминали петнадесет дни, откакто се озовах на един турнир, в който взеха участие редица добри рицари. Дадоха наградата на един от тях, когото обявиха за най-добрия от всички въпреки изключителната му младост. След него избраха дванадесет други измежду тези, които, по общо мнение, са се отличили най-много. Сетне сервираха на масите. В този момент настаниха и добрия рицар на златен трон, а дванадесетте избраници седнаха срещу него. След като се нахраниха, дванадесетте рицари дадоха по един обет — всеки, какъвто си беше избрал. Първият обяви публично, като даде честната си дума, че ще се сражава срещу всички рицари, които срещне през годината, поставил крака си върху шията на коня. Вторият на свой ред също даде обет, сетне и третият. Когато трябваше и аз да говоря, тъй като бях един от дванадесетте, обещах че тази година няма да срещна девойка, която язди под закрилата на някой рицар, без да я целуна насила, или ще се бия срещу рицаря, докато един от нас победи. Такъв беше обетът, който дадох в плен на лудостта си. Ала някои се оказаха още по-безразсъдни. Един от тях се похвали, че ще отвлече кралица Гениевра, водена под закрилата на четирима рицари, които и да са те.

— Бога ми — обадил се Ланселот, — този рицар не е бил много здравомислещ с подобен обет, както и вие с вашия. Все пак, добре изпълнихте вашия, тъй като се признахте за победен. Затова ви връщам свободата в замяна на следната услуга. Отидете да предадете на крал Бодмагю, че Ланселот от Езерото го моли за прошка, задето е убил сина му Мелеаган. Сега бих искал да узная вашето име, ако благоволите.

Другият отвърнал, че се казва Патридес със Златния обръч. Ланселот отрязал парче от копринената си одежда и му превързал раната, за да не кърви много. Докато потеглял, Ланселот го попитал за името на младия рицар, който победил в турнира.

— Сеньор — рекъл той, — казва се Боорт Заточения.

При тези думи Ланселот изпитал върховно задоволство. Той помогнал на рицаря да възседне коня си и го благословил. Другият сторил същото. Ланселот качил девойката на седлото, която била слязла от коня, за да си почине. Сетне пришпорил своя и продължили пътя си. Така двамата яздили до Стражата на мъките. Местните хора я наричали Стражата на радостта106, ала чужденците знаели замъка със старото му име.