Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

51. Боорт е настигнат от своя оръженосец

На следващия ден, според разказа, Боорт станал, облякъл доспехите си, качил се на коня и се разделил с домакина си, който му оказал големи почести. Девойката от Езерото също възседнала своя кон и потеглила заедно с Боорт. Не спрели да яздят до първия час и стигнали до разклонение на пътя:

— Ето два пътя — рекла девойката на своя спътник. — Вие ще поемете по единия, а аз — по другия, защото не мога да продължавам по-нататък с вас. Гледайте да бъдете в уречения ден и час на мястото, както ви казах. Не позволявайте нещо да ви отклони от пътя.

Той й казал да бъде сигурна, че ще отиде там, ако е жив.

— Добре, тогава ви давам благословията си — отвърнала девойката, — тъй като тръгвам.

— Господ да закриля и вас, госпожице. Поздравете моята господарка.

— С удоволствие — рекла тя.

И тя се отдалечила, докато Боорт тръгнал по своя път. Яздил до третия час и срещнал някакъв оръженосец, яхнал грозноват и много хилав жребец. Последният го поздравил и той на свой ред му отвърнал.

— Драги приятелю — рекъл Боорт, — има ли още много да се върви в тази гора?

— Сеньор — отвърнал той, — няма да успеете да напреднете толкова днес, че да я прекосите цялата.

И потеглил, без повече да продума.

Когато Боорт разбрал, че няма да научи нищо друго, продължил пътя си и яздил до деветия час. В един момент се обърнал и видял да приближава оръженосецът му на изтощен и облят в пот кон, защото препускал здравата. Настигнал Боорт, който го поздравил с добре дошъл.

— Как — попитал го той — намери следите ми?

— Честа дума, сеньор, щом вчера вечерта научих, че няма да дойдете в замъка, тръгнах с надежда да ви настигна, но без успех. Намерих подслон за нощта в покрайнината на тази гора при един отшелник и целия ден яздих, докато не срещнах оръженосец, който ми каза за вас. Но оттогава бързах толкова, че за малко конят ми да издъхне. Коя, впрочем, беше девойката, която снощи тръгна с вас?

— Една от прислужниците на моята дама от Езерото — отговорил Боорт.