Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

34. Продължение на разказа на девойката, лишена от наследство

След като сестра ми беше лишена така незаслужено от наследство, тя изпадна в голяма ярост. Притежаваше много земи. Свика рицари и войници, за да разбере дали може да си ги върне със сила. Но това не се случи. Противопоставяхме се дълго до момента, когато нашите хора случайно плениха сина на моя чичо Галиде и го доведоха при сестра ми. Тя му заяви като на свой заложник, че няма да го пусне, преди да й бъдат върнати всички земи. Чичо ми научи, че синът му е в плен. Събра цялата армия, която можеше, както от стремеж за печалба, така и по принуда, и ни обсади в замъка, който ни беше останал, като се закле да не вдига обсадата, докато не върнем сина му. Това положение продължи повече от шест месеца, ала и ние загубихме повече от стотина рицари. И ако замъкът не беше така укрепен, щяхме да загинем.

След тези думи девойката замълчала.

— Без съмнение, госпожице — отвърнал Боорт, — вашият чичо е бил твърде вероломен и жесток към вас. Нека Господ ме изостави, ако е лъжа, че бих искал в този момент да бъда с вас в този замък, подпомаган от двадесет рицари в доспехи!

— За Бога — рекла тя, — ако вашето благородство и великодушие ви подтикват към това, ще ви предоставя тази възможност веднага.

— Господ ми е свидетел, бих искал вече да е така, като обещавам да не мигна, преди да съм изпитал умението на вашите нападатели да боравят с оръжие.

Сетне девойката свила надясно, за да отседне при един от своите васали. Веднага щом я видял, добрият мъж я приветствал. Помогнал й да слезе от коня и им предложил богато посрещане за нощта. На сутринта Боорт станал, облякъл си доспехите и се качил на коня заедно с девойката и нейния оръженосец. Вече на път, той попитал девойката на какво разстояние приблизително се намира замъкът на сестра й:

— На десет английски левги, сеньор — отвърнала тя. — Ще бъдем там много преди третия час, ако желаем, ала няма да можем да влезем преди настъпването на нощта, защото замъкът е обграден от всички страни освен откъм една тайна вратичка, която непрекъснато е пазена.

Докато разговаряли така, видели по пътя да се задават четирима рицари в доспехи, яздещи отлични бойни коне. Девойката ги огледала и ги разпознала. Тогава рекла на Боорт:

— Ах, сеньор, мъртва съм!

— Защо, госпожице?

— Не виждате ли първия от тези рицари? Това е сенешалът, който стои в основата на нашата война, този, за когото ви говорих. Ще ме убие, ако не ме защитавате.

— Бог ми е свидетел, госпожице, че няма да пострадате по време на тази среща, докато не пострадам самият аз! Не се страхувайте! Казвам ви най-искрено, щастлив съм да го срещна тъкмо навреме, защото преди да се разделим с него, ако е рекъл Господ и ако не загина, той ще бъде сведен до такова състояние, че повече никога няма да лишава несправедливо девойка от наследство.

Веднага след това надянал шлема си, грабнал щита и копието, които носел оръженосецът му, и се подготвил за двубой. Сенешалът, който вървял пред другите, се провикнал, щом видял девойката:

— Ха, ха, Амида! Войната свърши за вас! Сега ще дойдете в затвора на моя господар!

— Бога ми, рицарю — рекъл Боорт, — няма да стане така, защото има кой да я защитава от вас.

— Смятате ли да го сторите?

— Колкото позволят силите ми!

— Бога ми — отвърнал сенешалът, — в такъв случай ви предизвиквам.

— Аз също — казал Боорт.