Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

43. Девойката от Езерото измолва милост за един от противниците на Боорт

Така Боорт победил шестима от рицарите на Галиде и все още нямал рана или нараняване, които да му причиняват болка. Ето че се задал друг, срещу когото насочил копието си и го ударил толкова жестоко, че разцепил щита и разкъсал ризницата му, като забил острието на оръжието в лявото му рамо. Дървото се счупило така, че част от него останала в раната заедно с острието.83 Тогава ненадейно се появила девойка на параден кон, добре облечена в богати одежди от фина коприна, които я обвивали напълно, така че се й виждали само очите. Насочила се право към Боорт, видяла, че е извадил меч и се готви да отсече главата на рицаря. Спуснала се към него:

— Спрете, сеньор рицарю, не го докосвайте!

— Защо, госпожице?

— Защото съм го взела под своя закрила.

— Честна дума, госпожице, с такъв гарант като вас, бих постъпил твърде зле, ако му посегна. Все пак, преди да го освободя, той трябва да обещае, че никога повече няма да вреди на девойката от замъка.

— Бих искала — рекла девойката, — той на вас да даде дума.

Така и станало. Рицарят се оттеглил пронизан, но все пак благодарил сърдечно на девойката, която го закриляла, и я благословил. А тя останала с Боорт и се оттеглила на сянка под бора, тъй като било много горещо. Но никога не се открила достатъчно, за да може Боорт да я разпознае.