Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

45. Галиде е победен

След като бил въоръжен възможно най-добре по съветите на всички, той взел копието и щита си и напуснал сам лагера, като оставил своите рицари, потънали в мъчителна тревога, защото всички се страхували много за него. Той яздил до могилката. Щом го забелязал, Боорт познал по стойката му, че е горделив, а по пищните му доспехи, — че е господарят на лагера. Устремил се към него с копие в ръка, другият на свой ред се впуснал шеметно насреща му. Рицарите, и двамата много смели, си нанасяли удари със здравите и масивни копия. Щитовете им били в лошо състояние. Рицарят ударил Боорт в горната част на щита с такава сила, че режещото острие пронизало щита и ризницата. Ако копието му не се било огънало, щял да му нанесе дълбока рана. Щом усетил удара, Боорт не изпитал никаква милост към своя противник и като се прицелил ниско, му разцепил щита и разкъсал бримките на ризницата му. Така забил копието си в десния му хълбок, че желязото се показало от другата страна. И двамата били много силни. Копията се разтрошили на парчета, ала сетне телата и лицата им се блъснали така, че погледът и на двамата се замъглил. Рицарят повече не можел да се държи на коня и политнал от седлото. Тогава конят на Боорт се блъснал в него с четирите си крака и се спънал в препятствието толкова жестоко, че ездачът му политнал и паднал по гръб на земята. Ала бързо се изправил, извадил меча си и се спуснал към своя противник. Последният вече се бил изправил, все още напълно замаян. Когато видял Боорт да приближава, на свой ред извадил меча си и като се нахвърлил сприхаво срещу него, му нанесъл такъв удар по шлема, че въпреки твърдостта и устойчивостта на стоманата забил острието два пръста навътре. В отговор на това Боорт го ударил така, че от шлема му изхвърчали искри, а Галиде започнал да вижда звезди посред бял ден. След това взаимно си изпотрошили щитовете и шлемовете, като се ранявали с острите си мечове и се сражавали така, че преди края на първия сблъсък кръвта и на двамата шуртяла от няколко места. Битката била напълно равностойна и все така жестока чак до вечернята. И двамата били изтощени, както от загубата на кръв, така и от смазващата горещина. Продължили двубоя с мечове, докато можели да издържат. Ала в този момент Боорт имал безспорно надмощие и решително надвил Галиде.

Тогава девойката, която чакала под бора, се приближила:

— Рицарю — обърнала се тя към Боорт, — в името на честта, която дължите на вашата дама от Езерото и на вашия братовчед Ланселот, направете ми един дар.

— Госпожице, помолихте ме по начин, че няма нещо на света, което да не получите, стига да зависи от мен.

— Дайте ми меча, който държите.

— За Бога, с удоволствие. Той щеше да ми трябва, но ще го получите от любов към моята господарка и моя господар Ланселот. Ето защо, в каквото и затруднение да попадна, никога няма да откажа да ви го отстъпя.

Боорт й го поверил и тя го поела с думите:

— Несъмнено вие сте от знатно потекло.

Тази сцена зарадвала Галиде, тъй като сега мислел, че има надмощие. Спуснал се яростно към Боорт. Последният се покрил с щита си като опитен боец и оставил своя противник да се помъчи достатъчно с меча срещу него, за да се измори. Когато сметнал, че моментът е подходящ, Боорт събрал сили и го ударил толкова жестоко с щита си по лицето, че му свалил кожата от носа, а от ноздрите и устата му бликнала кръв. Другият, смазан от удара, се превил на земята, опрян на длани и колене, а мечът му се изплъзнал от ръцете. Боорт, който имал голяма нужда от него, го взел. Галиде се изправил веднага. Понечил да грабне меча си, но не го открил. Щом го видял в ръцете на Боорт, отскочил назад, отчаян и разярен, и се покрил с щита си, за да се предпази от ударите, които очаквал. Боорт го преследвал безмилостно. Разцепил щита му и той се разхвърчал на парчета, съсякъл шлема му, разкъсал ризницата на рамената и ръцете му, притиснал го по такъв начин, че другият не можел повече да се държи на крака. Боорт вече го бил принуждавал да пада на колене три или четири пъти и Галиде винаги отскачал настрани, за да избегне меча, от който силно се страхувал. Тогава Боорт му нанесъл толкова жесток удар, че отсякъл връзките на шлема му, част от който отлетяла от главата му. Рицарят бил напълно зашеметен и паднал по гръб на земята. Боорт скочил върху него и му свалил отдушника на шлема. Рекъл си, че ще му отсече главата, ако не се признае за виновен и не му обещае да стори всичко, което поиска от него.