Докато разговаряли така, влязъл един оръженосец, който коленичил пред девойката.
— Госпожо, моята господарка от Онгфорт ви поздравява и ви известява, че тази вечер ще пренощува у вас.
След като чула това, девойката скочила щастлива и радостна попитала оръженосеца къде се намира тя.
— На половин левга оттук, госпожо.
Веднага наредила да й оседлаят коня и заявила, че ще отиде да я посрещне. Потеглила, без да чака повече. Придружили я шест рицари, а четирима останали да правят компания на нейния гост. Ала когато Боорт научил новината за пристигането на девойката от Онгфорт, не знаел какво да прави. Ако останел, нямало как тя да не го види или разпознае, а това не желаел на никаква цена. След като дълго седял и обмислял тази ситуация, изведнъж скочил и поискал бързо доспехите си.
— Сеньор — попитали тези, които били с него, — къде възнамерявате да отидете?
— Искам да облека доспехите си и да направя една обиколка до съседната горичка. Веднага се връщам.
Не се осмелили да му се противопоставят. Донесли му доспехите. Той ги облякъл. Сетне излязъл от замъка през ниската порта откъм горичката, като отказал всякаква компания. Когато се отдалечил на известно разстояние от замъка, пришпорил коня си към една висока гора, която му се струвала обширна и гъста. Навлязъл навътре и яздил до настъпването на нощта. Щом чул камбанен звън, разбрал, че наблизо има отшелническа обител. Свил в тази посока, слязъл от коня си пред вратата и повикал. Отшелникът го посрещнал приветливо и лично му свалил доспехите. Сетне отишъл да събере трева за коня и за постелята на рицаря.