Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

82. Приятелката на рицаря от шатрата се влюбва в Ланселот

Тази вечер разговаряли дълго за различни неща сред радостта, на която се отдавали хората от замъка. Господарката им, която мислели за обречена, се завърнала жива и здрава. На сутринта, веднага след изгрев-слънце, Ланселот станал и като си облякъл доспехите, напуснал девойката. Тя го благословила от сърце и го помолила да се отбие на връщане при нея, а той отвърнал, че няма да пропусне, ако има възможност. Продължил пътя си и яздил целия ден до вечерта. Тогава наближил една река, наричана Аглонд. Водата й била дълбока и мътна. Стигнал до нея и видял три шатри, опънати недалеч от брега. Едната била голяма и красива, а другите две — средни по размер. От по-голямата излязъл рицар без доспехи, който го поздравил и Ланселот веднага му отвърнал.

— Сеньор — рекъл му той, — струва ми се, че сте странстващ рицар и се възхищавам на всички тези, които прекарват по този начин живота си, защото и аз самият съм такъв. Ето защо ви моля да приемете моето гостоприемство за тази вечер. Ако продължите по-далече, ще откриете само гора, толкова дива, че бързо ще се изгубите в нея. Вече е време да си починете, нали? Съветвам ви да останете тук. Ще получите хубав и добър подслон, изцяло на ваше разположение.

— Щом такова е желанието ви, сеньор, ще остана в отговор на вашата молба, а и защото сте, както казвате, странстващ рицар.

Без да чака повече, Ланселот слязъл от коня си. От другите шатри се спуснали оръженосци, които да му свалят доспехите. Донесли му да облече мантия от лека коприна заради силната горещина и го отвели в голямата шатра на рицаря. Сетне разговаряли и се поопознали взаимно, като си задавали въпроси. Рицарят попитал Ланселот откъде идва, накъде отива и за какво приключение язди сам. Ланселот му отговорил за някои неща, за други премълчал. Все пак му споделил, че иска да отиде в двора на крал Бодмагю заради някакъв рицар, който го обвинил в предателство.

Докато приказвали така, оръженосците сложили масата. Отишли да си измият ръцете, а после седнали да се хранят — рицарят, Ланселот и една много красива девойка, която била приятелка на господаря на дома. Тримата вечеряли заедно. Девойката не сваляла очи от Ланселот и не можела да се насити да го гледа. Струвал й се толкова красив, че никога досега не била виждала мъжка красота като неговата. Съзерцавала го с такъв прехлас, че забравила да се храни и само му се възхищавала. Оръженосците отсервирали първото ястие, без девойката да го докосне, изцяло потънала в мислите си. И именно тогава в сърцето й се зародила такава силна любов към Ланселот, че го заобичала, както никоя жена не е обичала. Тя си казала, че ако той й отвърне със същото, ще бъде удовлетворена. Но тук разказът не споменава нищо повече. По-нататък ще научите как тя го обичала безумно и как го умолявала за любовта му. Освен това, ще ви бъде описано изумителното поведение на нейния приятел, когато разбрал за това, и как накрая тя умира заради отказа на Ланселот. Разказът ще прескочи сега всичко това, за да опише едно приключение, което им се случило в шатрата.