Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

13. Помирението и любовната нощ. Обвинението срещу Гениевра, че е спала с Ке. Втори двубой на Ланселот с Мелеаган. Ланселот отново в плен

Като научил, че Ланселот е наблизо, кралят се качил на коня си и се отправил да го посрещне. Бил изпълнен с щастие и му разказал насаме за огромната мъка, която причинил на кралицата.

— Знайте — казал той, — че тя вече няма да отказва да разговаряте, когато ви види.

От своя страна, щом узнал, че кралицата е жива, Ланселот бил по-щастлив от всякога. Междувременно стигнали до града и кралицата вече знаела как Ланселот искал да посегне на живота си заради нея. Кралят затворил в тъмница хората, които били заловили Ланселот, решен да заповяда да ги убият. При тази лудост Ланселот паднал в краката му и го помолил да им прости. Кралят се съгласил. Без да се бави повече, го завел при кралицата. Щом ги видяла, тя станала, прегърнала Ланселот и се осведомила за здравето му:

— Госпожо, много съм добре — рекъл той.

Тогава и тримата седнали на леглото. Ала кралят много деликатно не се застоял и заявил, че ще отиде да види как е Ке. Любовниците останали да разговарят сами. Кралицата попитала своя приятел дали е ранен. Той я уверил, че не изпитва друга болка освен тази, която тя може да му причини. На свой ред я разпитал защо, за Бога, онзи ден отказала да разговарят.

— Е, добре — рекла му тя. — Не напуснахте ли големия двор в Лондон без моето позволение?

Той се признал за виновен.

— Има и друго нещо, още по-сериозно — продължила тя.

И го попитала за пръстена му:

— Госпожо, ето го — и той й показал този, който имал на пръста си.

— Лъжете ме — казала тя. — Не е този.57

Ланселот се заклел тържествено, че е същият. Бил убеден, че казва истината. Тогава тя му показала пръстена, който носела, и той трябвало да признае, че е права. Станало му неприятно, че е носил пръстена на някоя друга, свалил го от пръста си и го хвърлил през прозореца възможно най-далече. Сетне кралицата му разказала как девойката й донесла нейния собствен пръстен и странните слова, които произнасяла, така че спомените я отнесли при сплетните на вероломната Моргана.58 Той й разказал цялата история за съня и възмездието. Кралицата останала озадачена от разказа за този сън.59

— Скъпи приятелю — казала тя, — не искам да живея, ако трябва да принадлежа на някой друг рицар освен на вас! Бих загубила прекалено много, ако ви заменя с друг, а и не си представям някой да заеме мястото ви в моите постели.

— Госпожо, ще получа ли някой ден прошка за тези провинения?

— Скъпи приятелю, прощавам ви напълно.

След това той я помолил с Божията помощ да му разреши да поговорят тази нощ, ако е възможно. Толкова дълго време бил лишен от това! Тя също искала, още по-пламенно дори.

— Добре — рекла тя. — Да навестим първо сенешала Ке. Ще видите близо до леглото ми, отдясно, прозорец с железни решетки. Можем да разговаряме на него тази нощ, тъй като няма как да влезете вътре. Ще прекосите градината, там отзад. Ще ви покажа откъде най-сигурно да минете.

Тя го завела до един прозорец в стаята и му посочила старата и олющена стена, откъдето да влезе. После слезли при Ке, с когото кралят все още разговарял. Там кралицата тайно показала въпросния прозорец на Ланселот. Постояли в стаята известно време и след това кралят отвел Ланселот, който очаквал с голямо нетърпение настъпването на нощта. Тази вечер той се оттеглил по-рано от обикновено, като казал, че е уморен. Щом преценил, че моментът е подходящ, станал и излязъл през един от прозорците в покоите на краля, където било леглото му. Спуснал се в градината и стигнал до прозореца. Кралицата го очаквала и не спяла. Доближила се и те отправили ръце един към друг, като се докосвали, колкото могат.

— Госпожо, ще ви се понрави ли, ако успея да вляза? — попитал Ланселот.

— Да влезете ли, скъпи приятелю? Та възможно ли е това?

— Госпожо, ако сте съгласна, ще бъде лесно.

— Разбира се, искам го повече от всичко!

— С Божия помощ, така ще стане и нито една решетка няма да ни спре!

— Изчакайте да си легна — рекла кралицата, — в случай че се чуе шум или се случи друг инцидент.

Тя си легнала, а той издърпал много внимателно решетките от дупките им, без да вдига шум или да счупи някоя от тях. Сетне с един скок се озовал в стаята. Там не горяла свещ заради сенешала Ке, когото светлината смущавала. Когато Ланселот се пъхнал в леглото, кралицата усетила кръвта, която се стичала от него. Тя била от ръцете му, които си порязал при измъкването на решетките. Кралицата помислила, че е пот и нито единият, нито другият обърнали внимание на това. Именно тогава тя му казала за смъртта на Галео, тъй като Ланселот все още не знаел нищо. Би трябвало да изпита огромна болка, ала не се случило така.60

13а. Безкрайна била тяхната наслада. Щом започнало да се развиделява, те се разделили. Ланселот минал отново през прозореца и върнал решетките по местата им, след това благословил своята дама и легнал тихо в леглото си, без да събуди никого.

На сутринта Мелеаган отишъл да навести кралицата, както правел обикновено. Тя все още спяла. Забелязал изцапаните с кръвта на Ланселот чаршафи, след което се приближил до леглото на Ке. През нощта раната му се била отворила отново и била кървяла обилно, което му се случвало често. Мелеаган се обърнал към кралицата:

— Ах, госпожо — рекъл й той, — положението ви се влошава!

— Защо? — попитала тя.

Той й показал кръвта по двете легла:

— Госпожо, моят баща грижливо ви пазеше от мен, ала от Ке ви е опазил зле. Каква непочтеност от страна на една целомъдрена дама, за каквато ви считат, да изневерите на най-съвършеното същество на света с най-недостойното! Чувствам се унизен за това, че бях отхвърлен. Струвам повече, защото ви извоювах от него с оръжие в ръка! А какво да кажем за Ланселот, който изтърпя толкова страдания заради вас! Понесъл ги е зле, но независимо дали е извършил услуга на жена или на дявол, възнаграждението е едно и също!61

— Сеньор — отвърнала кралицата, — можете да казвате каквото пожелаете, ала Бог знае, че тази кръв не е донесена в леглото ми от Ке. Впрочем, носът ми често кърви.

— Бог е на моя страна, безполезно е да се защитавате. Хваната сте на място и няма да ми избягате, преди да бъдете оневинена по един или друг начин.

А сенешалът Ке бил толкова възмутен, че едва не побеснял от яд. Заявил, че е готов да се оправдае чрез присъда или битка. Мелеаган повикал да потърсят баща му, който още спял. Щом научил новината, той скочил разгневен и събудил Ланселот, за да го придружи, а последният за първи път забелязал, че си е изподрал ръцете на прозореца. Излязъл заедно с краля. Когато пристигнали в стаята, Мелеаган рекъл на баща си:

— Вижте, сир, — и му показал кръвта по двете легла. — Сир, този път бъдете справедлив към мен по отношение на тази жена. Рискувах живота си заради нея. Тя ме отпрати, а сега я изненадах със страхливеца, който беше неспособен да я защити от мен!

— Ах, госпожо — рекъл кралят, — какво се е случило? Как лошо сте постъпили!

— Сир — умолявала го тя. — Не му вярвайте! Нека Бог ме лиши от помощта си, ако Ке някога е имал отношения с мен. Ланселот, — продължила тя, — сега се обръщам към вас, знаете добре дали имам такава репутация сред хората, които ме познават.

— Госпожо — отвърнал й той, — Бог да ви закриля, тъй като без съмнение монсеньор Ке е невинен. Що се отнася до вас, прогонете всяка подобна мисъл и на този свят няма рицар, срещу когото да не се обявя за ваш шампион.

— Тя има нужда от това — рекъл Мелеаган, — защото ако се осмелите да я защитавате, аз от своя страна ще се осмеля да докажа, че е виновна.

— Как така — обадил се Ланселот, — нима вече раната ви се излекува?

— Няма такава, която да ми попречи да защитя правото си.

— Безспорно — отвърнал Ланселот — това би било смела постъпка, но би трябвало един път да ви е достатъчен. Ако все пак желаете да се доказвате още, облечете си доспехите.

От своя страна кралят убеждавал Мелеаган да се откаже от двубоя, но всяко умоляване било безполезно, до такава степен той бил убеден в правотата си. Така и двамата се озовали в доспехи на бойното поле.

— Сир — казал Ланселот на краля, — двубой с такъв залог не трябва да започне без клетви. Заповядайте да донесат реликвите и кажете клетвите.

Кралят това и сторил. Двамата противници коленичили и Мелеаган се заклел в Бог и всички светии, че е видял по леглото на кралицата именно кръвта на сенешала Ке. Веднага след това Ланселот го дръпнал и заявил в името на Бог и на всички светии, че Мелеаган дава лъжлива клетва за това, „и ще накарам да изкрещиш това признание, стига само да не ме победиш със сила, или ще умреш като клетвонарушител“.

13б. Сетне двамата се метнали на конете си, макар че кралят се опитал още веднъж да разубеди сина си да се бие, но след като другият не искал да чуе, той се прибрал в стаята си.

Кралицата застанала на прозореца, както и Ке. Рицарите се впуснали един срещу друг с най-бързата скорост на конете си, счупили копията си и сблъсъкът на коне, тела и лица бил такъв, че и двамата видели звезди посред бял ден. Ремъците на щитовете им се изплъзнали от ръцете, а халките им паднали. От шлемовете бликнали искри, гърбовете им се ударили в задната част на седлото и те политнали едновременно към земята, напълно зашеметени. Мелеаган изгубил съзнание. Раната му се отворила и започнала да кърви обилно. От своя страна Ланселот лежал проснат на земята дълго време. След това с един скок се изправил, грабнал меча си и като метнал щита на главата си, се нахвърлил срещу този, когото мразел най-силно от всички. Последният се отбранявал, както можел, тъй като смелостта му била огромна, въпреки че бил подъл и безмилостен. Ала напразно, защото в крайна сметка Ланселот го притиснал още повече от първия път. Когато кралят си дал сметка, че двубоят върви към посрамване на сина му, не могъл да го понесе и от бащино съчувствие отишъл при кралицата:

— Госпожо — обърнал се към нея той, — в името на Бог и заради извършените услуги, моля ви да се съгласите нещата да спрат дотук.

— Хайде, сир, разделете ги.

Кралят се отправил към бойното поле и заповядал на Ланселот да преустанови битката, „защото — казал му той, — моята господарка го желае“.

— Наистина ли, госпожо? — попитал Ланселот.

Тя потвърдила. Тогава попитал Мелеаган дали също е готов да спрат. Той отвърнал, че е съгласен, тъй като може да поднови битката, когато реши.

— Съжалявам — казал Ланселот — и знайте, че правя това против волята си.

13в. Ето ги вече разделени, но Мелеаган се чувствал безкрайно унизен и ядосан. Баща му се опитал да го утеши, ала той му отвърнал, че ще убие Ланселот собственоръчно, преди да напусне тези земи.

— Знай добре едно — рекъл бащата, — ако той бъде убит от теб, няма да получиш и педя земя от кралството ми, тъй като и дума не може да става един двоен предател и убиец да ме наследи някога.

Вечерта Мелеаган се отдалечил от града и вече всички, които искали, напускали тези земи, тъй като кралят издал заповед да не бъде задържан никой там. На сутринта Ланселот с надянати доспехи се отправил да търси монсеньор Говен. Придружавали го четиридесет въоръжени рицари, бивши заточеници на хората на краля, изпратени от него в тази експедиция, за да известят чрез запечатани писма по всичките му земи, че той е техен господар. Ланселот бил на по-малко от седем левги разстояние от моста, когато срещнал едно джудже, яхнало ловен кон и препускащо с пълна скорост. Джуджето попитало кой е Ланселот и му го посочили.

— Сеньор — рекло то, — монсеньор Говен ви поздравява.

Ланселот много се зарадвал и попитал как е Говен.

— Той е много добре, сеньор, и чрез мен ви изпраща тайно съобщение.

След това то го дръпнало настрана и му казало, че монсеньор Говен е на това място в света, което най-много му харесва и където има всичко, което пожелае.

— Впрочем, той знаеше добре, сеньор, че ще дойдете, за да научите защо се бави толкова. Умолява ви да отидете при него с малка свита и така да се отправите заедно към кралицата.

— В такъв случай, не зная какво да правя с хората, които ме придружават.

— Сеньор, кажете им да ви изчакат тук и в зависимост от това, което решите с монсеньор Говен, ще ги известите, тъй като разстоянието не е голямо.

— Колко е далеч?

— Една малка левга — отвърнало джуджето.

— Тогава ще отида сам. Сеньори — обърнал се той към своите другари, — изчакайте ме малко тук. Ще се върна съвсем скоро, аз или моят вестоносец.

13г. Той ги оставил и се отдалечил с джуджето. Навлезли в една гора, която се простирала на по-малко от лък разстояние, и стигнали до малък силно укрепен замък. Около него имало две дебели огради, зад тях — два рова и също толкова стени. Вратата била отворена. Влезли, отправили се към една голяма зала и там слезли от конете си. Подът бил покрит със свежа трева.62 Ланселот пристъпил бързо напред, тъй като нямал търпение да се срещне с монсеньор Говен. Щом стигнал до средата на залата, тревата пропаднала под краката му и той се озовал в яма, дълбока повече от два туаза.63 При все това не се наранил, защото тревата била преднамерено постлана в обилно количество, за да не може да си счупи нито ръка, нито крак. Когато се намерил в ямата, осъзнал, че е предаден и че дължи всичко това на Мелеаган. Поопипал стените тук-там, без да намери стълби или друг начин да се измъкне. Скоро над ямата се появили повече от двадесет въоръжени рицари. Между тях бил и сенешалът на Гор, на когото принадлежал замъкът. Той заявил на Ланселот:

— Сеньор рицарю, пленен сте. Виждате добре, че всяка защита е безполезна. Предайте се и затворът ви ще бъде лек.

— Защо не ме заловихте чрез оръжие? — попитал Ланселот. — Това нямаше да е позорно за вас при всичките ви многочисленост и въоръжение.

— Знайте добре — рекъл сенешалът, — не искаме сред нас да има ранени, а още повече да ви причиним смъртта. Но се предайте, ако желаете да излезете някой ден от тази яма.

Ланселот разбрал, че не може да се измъкне оттам. Дал им меча си и трябвало да си свали шлема в самата яма. Сетне го изтеглили на повърхността.

— Къде е Мелеаган — попитал той, — този, който заповяда да ме заловят?

Те твърдели, че не действали по негова заповед, а всъщност било точно така. Мелеаган бил в къщата, но не искал да се покаже. Свалили доспехите на Ланселот и го затворили в малка укрепена кула. Ала тук разказът спира за известно време да говори за него и се връща на тези, които го били придружили, както и на монсеньор Говен.