Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

35. Двубой между Боорт и сенешала на Галиде, чичото на Амида

На мига те отпуснали юздите на конете си и взаимно започнали да си нанасят силни удари по щитовете. Пробили и разцепили металните им плочи. При удара сенешалът счупил копието си, а Боорт, който го застигнал с мощна сила, го ударил толкова безмилостно, че въпреки щита и ризницата, забил желязото направо в лявото му рамо. Съборил го на земята, така че другият не можел да се надигне. Сетне Боорт си върнал обратно оръжието, което все още не било счупено, и се обърнал към един от другите трима, които се приближавали към него, без да размахват оръжие. Рицарят счупил своето и Боорт му нанесъл удар, който пробил щита му и разкъсал бримките на ризницата му. Забил копието в тялото му и го проснал мъртъв на земята. При падането оръжието му се разпръснало на парчета. Тогава извадил меча от ножницата си, за да се изправи срещу другите двама, които счупили копията си в тялото му. Засегнал единия от тях по шлема и му нанесъл такъв удар, че последният започнал да вижда звезди посред бял ден. Бил толкова зашеметен, че политнал от седлото към земята, а Боорт минал с коня през тялото и му натрошил костите. Щом четвъртият се видял сам, разбрал, че не може да му се противопостави. Така, без да се осмели да се изправи срещу него, той яхнал коня си възможно най-бързо в друга посока. На Боорт не му се занимавало да го преследва. По-скоро се отправил към сенешала, стъпил на земята и поверил коня на оръженосеца си. Сенешалът седял, тъй като бил сериозно ранен. Боорт го сграбчил за шлема, изтръгнал горната му част и заявил, че е готов да го убие, ако не се предаде. Ала другият страдал до такава степен, че не могъл да му отвърне и дума. Тогава Боорт му свалил и отдушника на шлема, както и металната шапчица. Облекчен от този товар, победеният отворил очи и забелязал Боорт с вдигнат меч, очевидно готов да му отсече главата. Ужасен, той го помолил за милост:

— Ах, благородни рицарю, за Бога, пощади ме! Не зная да съм ти пакостил толкова, че да ме погубваш!

— Няма да можеш да избягаш от смъртта, освен ако не се съгласиш да се предадеш в плен там, където те изпратя.

— Готов съм — отвърнал той — да се предам навсякъде, където пожелаете, освен в замъка Онгфорт.

— Това ли е обсаденият замък?

— Да. Всякъде другаде бих приел да отида, но не и там.

— Няма да отидеш другаде, а именно там — възразил Боорт. — Ще се предадеш на девойката от замъка и ако тя те попита кой те праща, отговори й: „Един рицар, който с удоволствие би й помогнал, ако може.“

— Сеньор — отвърнал другият, — предпочитам по-скоро да загина от вашата ръка вместо да отида там, защото зная, че при всяко положение ще намеря смъртта си. Бог ми е свидетел, че предпочитам да я получа от вас.

— Ето сега си изправен пред избор — рекъл му Боорт.

Той вдигнал меча си и изглеждал по-решен от всякога да му отсече главата. Ала щом другият видял толкова близо оръжието, помислил, че е настъпил последният му час и извикал:

— Ах, сеньор, предпочитам да се предам, вместо да ме убивате. Но ако там понеса болка или оскърбление, за мен ще бъде гибел, а за вас — срам.

— Няма от какво да се страхуваш — отвърнал Боорт, — но искам обещанието ти.

Сенешалът се съгласил и заради ужасната болка от раната си. Боорт го освободил и се спуснал отново към този, когото бил ударил с меча си. За кратко време го свел до такова състояние, че пред страха от смъртта последният направил същото обещание като своя другар. Веднага качили сенешала на коня, а преди това превързали раната му, за да не кърви. Другият се качил на своя кон и поели към Онгфорт. Боорт ги следвал на бавен ход.

— Сеньор — рекла му девойката, — подобно приключение не се е случвало на друг рицар по света. Затова трябва дълбоко да благодарите на Бога, че ви помогна. Ако навсякъде се сражавате толкова добре, както го сторихте тук, със сигурност с Божията и с ваша помощ сестра ми скоро ще бъде освободена.