Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

1

Lancelot, Roman en prose du XIIIe siècle, édition critique avec introduction et notes par Alexandre Micha, Paris-Genève, Librairie Droz, 1978–1983. Текстът на романа е публикуван в първите осем тома. Последният, девети том съдържа бележки, показалци (тематичен и именен) и глосар.

2

Тази част се съдържа в том 2 от деветтомното критическо издание на романа под научната редакция на Александър Миша.

3

Вж. българския превод на романа: Кретиен дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, дословен превод Стефан Бъчваров и Валентин Маринов, стихотворен превод Димитър Стефанов, изд. „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1986.

4

Най-вече в Търсенето на Светия Граал.

5

По този въпрос следвам френската медиевистка Еманюел Баумгартнер. Вж.: Emmanuile BAUMGARTNER, „LANCELOT-GRAAL“, Encyclopedia Universalis [en ligne], статия, консултирана на 3 май 2014. URL: http:// www.universalis-edu.com/ encyclopedie/lancelot-graal/

6

Неотдавна този роман бе публикуван и в български превод: Робер дьо Борон Роман за Граала, изд. „Изток-Запад“, София, 2012. Романът съдържа три части: „Йосиф“, „Мерлин“ и „Персевал“.

7

Ferdinand Lot, Etude sur le Lancelot en prose, Paris, Librairie ancienne Honoré Champion, 1918.

8

За конкретни наблюдения върху приликите и отликите между двата романа препращам читателя към обяснителните бележки в края на настоящия том.

9

R. S. Loomis, L. H. Loomis, „Arthurian Legend in Mediaeval Art“, Modern Language Association of America, N.Y., 1936.

10

Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal, Paris, P.U.F., 1952, по-специално страници 65, 340–341.

11

Jean Markale, Lancelot et la chevalerie arthurienne, Paris, Imago, 1985, p. 46. Преводът мой. — С.А.

12

Пак там, с. 10.

13

По този въпрос следвам наблюденията на Еманюел Баумгартнер: Emmanuele Baumgartner, „L’aventure amoureuse dans le Lanceloten prose“, in De l’histoire de Troie au livre du Graal, Orléans, Paradigme, 1994, p.302.

14

Обяснителните бележки в края на книгата са обозначени с номера на фрагмента. Повдигнатата цифра след този номер указва реда на бележката към съответния фрагмент. Заглавията на номерираните глави, дадени в курсив, са предложени от френския научен редактор на изданието Мари-Луиз Олие за улеснение на читателя. — Б.р.

14

Сорелоа — страната, чийто крал е Галео, най-преданият приятел на Ланселот. Магьосницата Моргана освобождава своя пленник Ланселот при условие, че известно време той няма да се появява в двора на Артур. Тогава Ланселот се запътва към Сорелоа, за да се види с Галео, който пък е тръгнал да го търси заедно с братовчед му Лионел.

15

Дамата от Езерото, известна още като Вивиан или Ниниан, е фея, усвоила своите умения от Мерлин. Нещо повече, когато Мерлин се влюбва в нея, тя му отнема способностите, държи го в плен и го превръща в безпомощен глас, който се носи тъжно над горите. Мерлин има основен принос за възкачването на Артур на кралския престол. В Роман за Ланселот обаче всесилният магьосник и пророк на практика не играе никаква роля. Тук на преден план излиза Дамата от Езерото. След преждевременната смърт на крал Бан, бащата на Ланселот, Дамата от Езерото отглежда малкия Ланселот до осемнадесетата му година, когато младежът получава рицарски сан в двора на Артур. Впоследствие Дамата от Езерото продължава да бди майчински над своя възпитаник. Наред с Галео тя има съществена заслуга за любовната връзка на Ланселот със съпругата на Артур кралица Гениевра. В Роман за Ланселот Дамата от Езерото е антипод на Моргана, която от ревност е враждебно настроена и към Ланселот, и към Гениевра.

16

Намек за първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра. След размяната на първата си целувка влюбените преспиват у гостоприемния Галео. Малко преди това Дамата от Езерото е подарила на Гениевра вълшебен щит, разцепен на две. На едната му половина е изобразен рицар, на другата — дама. След първата любовна нощ на Ланселот и Гениевра двете части на щита се съединяват. Авторът на Роман за Ланселот въвежда мотива за щита в две части, символ на желанието за сливане с любимото същество, като симетричен контрапункт на мотива за счупения надве меч, който може да бъде съединен само от рицар, избран да проникне в тайните на Граала. По такъв начин се вижда как основните символи в този пространен цикъл следват основната идейна линия на противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство.

17

Смъртта на Галео е описана в епизод, предшестващ непосредствено началото на Отвличането на Гениевра. Причините за тази смърт са физически и душевни. От една страна, Галео получава тежка рана, след като се сражава с двадесет рицари, които искат да му отнемат щита на Ланселот, носен от Галео като скъпа реликва. От друга страна, вследствие на слуха за смъртта на Ланселот Галео изпада в униние, престава да се храни и на единадесетия ден умира от изтощение.

18

Три часа следобед.

19

Изричното позоваване на романа на Кретиен дьо Троа Ланселот, Рицаря на каруцата е безспорно доказателство, че творбата на Кретиен е основен източник поне за една трета от фабулата на Отвличането на Гениевра.

20

Докато Ланселот е в плен на Моргана, приятелите му го търсят упорито. Сред тях е и Лионел.

21

Дамата от Малео — владетелка и вълшебница. В предишни епизоди държи в плен Ланселот и се влюбва в него. Впоследствие отдава любовта си на Галео.

22

Намек за предишен епизод, когато Ланселот побеждава Мелеаган в двубой, проведен по бойните рицарски правила. Тук виждаме първата съществена разлика по отношение на романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган отправя предизвикателство лично към Артур и дори не споменава за Ланселот, тоест в творбата на Кретиен Мелеаган оспорва властта на крал Артур, докато в Отвличането на Гениевра той съперничи единствено с Ланселот.

23

Бездействието на Артур се обяснява с неговия статут на крал, олицетворяващ и гарантиращ благоденствието на своята страна. Застрашена ли е тя, рицарите имат задължението да я бранят с оръжие. Историкът на келтската култура Жан Маркс вижда сходство между пасивността на Артур и привидната инертност на владетелите от ирландския героически епос: „Тук откриваме същите geasha [магическа сила, която забранява или повелява определено действие — С.А.], които тегнат над могъщите крале от цикъла за Ълстър, Конхобар или Ейлил. Те не участват нито в единоборства, нито в сражения за завладяване на брод, характерни за келтските битки“ (Jean Marx, La légende arthurienne et le Graal, Paris, P.U.F., 1952, p. 95, преводът мой — С.А.).

24

Когато става дума за Гениевра, Ланселот не избира между две или повече възможности. За него кралицата е абсолют, който той не съпоставя с други ценности. В това отношение авторът на Отвличането следва романа на Кретиен дьо Троа.

25

Тук и в целия цикъл Ланселот-Граал героят упорито прикрива своята самоличност. В повечето случаи мотивът е самоцелен, а ефектът от него — предвидим: когато персонажът, от когото Ланселот е криел името си, научава за него, възхищението му от героя нараства още повече.

26

В романа на Кретиен дьо Троа, преди да се качи на каруцата, Ланселот изпитва моментно раздвоение, описано като „дебат“ (жанр от куртоазната поезия) между Разум и Любов. Читателят така и не разбира как Гениевра научава за моментното колебание на героя. Но при първата им среща в двора на крал Бодмагю кралицата се отнася пренебрежително към Ланселот именно заради въпросното му колебание. Психологическата неправдоподобност на сцената показва, че Кретиен дьо Троа подхожда като школарите схоластици към темата за абсолютното преклонение и подчинение на дамата.

27

На джуджето — традиционен персонаж от народната приказка и фолклора — приляга да повтаря едни и същи думи. Така авторът на Отвличането определя жанровата принадлежност на въпросния персонаж.

28

Вж. бел 1 4.

29

В предишен епизод от Роман за Ланселот Моргана приспива Ланселот, когото държи в плен, с упойващо питие и му отнема вълшебния пръстен, дар от Гениевра. На негово място слага друг, който прилича на истинския, но не е вълшебен.

30

Сцената с гребена тук се различава съществено от същата сцена в романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата героят намира до един извор гребена, забравен или оставен от Гениевра. Този жест на кралицата така и остава неразгадан. Авторът на Отвличането на Гениевра се стреми да придава рационалност на фабулата там, където Кретиен целенасочено я обгръща в загадъчност. В Отвличането гребенът се явява своеобразен налог, който пазачът на пътя изисква от преминаващите. Иначе и двата текста подчертават фетишизма на Ланселот.

31

Към 3 часа следобед.

32

Авторът прави звукова асоциация между името Галаад и топонима Galles (френското название на Уелс). Подобни народни етимологии изобилстват в средновековната книжнина, която има подчертан вкус към всякакъв вид спекулативни разкази за произход (етиологически легенди).

33

Става дума за Гор, кралството на Бодмагю и Мелеаган, което в редица отношения напомня за келтския Друг свят.

34

Според някои ръкописи от цикъла Ланселот-Граал Галаад е първороден син на Йосиф Ариматейски и пръв крал на Уелс.

35

Мойсей е персонаж от Роман за Граала от псевдо-Робер дьо Борон. В края на „Йосиф“ — първата част от този роман (публикуван на български от изд. „Изток-Запад“, вж. с. 88–92) — Мойсей бива поразен от мълния, след като заема незаслужено празния стол на масата на Граала. Авторът свързва този стол с мястото на Юда по време на Тайната вечеря на Иисус с неговите ученици.

36

Не е известен разказ, в който Мерлин прави въпросното предсказание.

37

В Първата част на Роман за Ланселот наскоро посветеният в рицарски сан герой повдига надгробен камък, чийто надпис разкрива името му Ланселот (което той до този момент не е знаел!). Надписът съобщава също, че тук един ден ще бъдат положени тленните му останки. За романен цикъл от 2000 страници подобни „къси съединения“ във фабулата се явяват симетричен противовес на прекомерната й разлятост. В същото време те са полезен ориентир за читателя. Прави впечатление, че повечето надгробни надписи в този романен цикъл имат не ретроспективен, а проспективен характер, тоест огласяват не минали, а бъдещи събития.

38

Добрият рицар, за когото говори Симеон, е Галаад, синът на Ланселот. Епизодът е описан в предпоследната част от цикъла — Търсенето на Светия Граал (вж. бълг. превод, издаден от „Изток-Запад“, с. 381–382).

39

В първата част на Роман за Ланселот се казва, че кръщелното име на Ланселот е Галаад.

40

Тук авторът (или преписвачът) Допуска грешка по невнимание. Очевидно става дума за Галаад, сина на Ланселот.

41

„Покварата“ на Ланселот ще бъде обяснена по-късно като последица от плътската му връзка с Гениевра. Поради тази причина героят няма да бъде сред тримата избраници (Боорт, Персевал и Галаад), които ще проникнат в тайните на Граала.

42

От тази извънбрачна връзка на крал Бан се ражда Хектор от Мар, полубрат на Ланселот.

43

Ланселот ще види отново майка си малко преди нейната смърт.

44

Последният час от деня — към 6 ч. вечерта.

45

Девет часа сутринта.

46

Кларанс е име на град, чийто бивш владетел е прадядо на Артур. Баща му Утерпандрагон възприема името като боен вик.

47

Препасването с меч е част от ритуала по посвещаване в рицарско звание — задължително условие младежът да може да участва в сражение между рицари.

48

Пропусната бележка в книжното издание. — Бел. Фея Моргана.

49

Скандинавските коне били смятани за най-добрите.

50

Това правило следват всички герои в романите на Кретиен дьо Троа.

51

Нито Ланселот, Рицаря на каруцата, нито предишните части от Роман за Ланселот споменават за сестра на Мелеаган. Докато Кретиен дьо Троа се ограничава с противопоставянето между бащата и сина (Бодмагю и Мелеаган) като илюстрация на антагонизма между Доброто и Злото, авторът на Отвличането на Гениевра надгражда въпросното противопоставяне с антагонистичната двойка сестра/брат.

52

В предишни епизоди на романа се говори за войната между Утерпандрагон, бащата на Артур, и Уриен, чичо на Бодмагю, чиито земи били опустошени. Когато става крал, Бодмагю ги заселва с пленници от Логрия — страната на Артур.

53

Логично е Бодмагю да бъде в течение за смъртта на Галео. Кралят на Гор е васал на Галео. Когато Галео, крал на Морските острови, напуска своите владения, за да се притече на помощ на Гениевра, която Артур е прогонил под манипулационното въздействие на една измамница — мнимата Гениевра, — той назначава Бодмагю за управител на своите земи.

54

По време на първия си двубой с Ланселот Мелеаган го ранява подло отзад и част от копието му остава в бедрото на Ланселот.

55

В Ланселот, Рицаря на каруцата Кретиен дьо Троа въвежда мотива за „най-доброто и най-лошото сражаване“, когато по време на турнир анонимният Ланселот рязко сменя бойното си поведение според знаците, които му прави Гениевра. Мотивът се среща и във фрагмент 16 от Отвличането. Той е още един пример за абсолютното подчинение, което образцовият рицар трябва да засвидетелства неизменно на своята дама.

56

Тук Ке напомня за сражението на Ланселот срещу тримата защитници на мнимата Гениевра. Тогава сенешалът настоява да излезе пръв срещу тях, но Ланселот отказва и подмята иронично: „Започне ли битката, вие няма да се осмелите да бъдете четвъртият участник дори и да ви обещават цяло царство.“

57

Вж. бел. З3. Авторът на Отвличането на Гениевра обяснява презрението на кралицата към Ланселот с две предполагаеми прегрешения на героя: първото престъпва куртоазния протокол, доколкото рицарят не бива да напуска своята дама без нейно разрешение (Ланселот е тръгнал внезапно да освобождава Говен, пленен от великана Карадок). Второто прегрешение на Ланселот е от по-интимен характер. Относно епизода с пръстена, дарен на Ланселот от Гениевра, вж. бел. 6а1.

58

Както вече посочих (вж. бел. 6а1), Моргана подменя пръстена от Гениевра с друг. После тя провожда своя пратеница в двора на Артур. Девойката обявява на всеослушание как в предсмъртния си час Ланселот се бил разкаял за любовта си с Гениевра, след което захвърлил пръстена — дар от неговата любима. За доказателство девойката показва въпросния пръстен. Ала Гениевра не губи самообладание и обяснява вниманието си към Ланселот с това, че го смята за най-достойния рицар в двора на нейния съпруг.

59

Ланселот сънувал — все под въздействието на упойващото питие на Моргана — че кралицата спи с друг рицар, когото той се опитал да промуши с меч.

60

Ланселот, Рицаря на каруцата не споменава за Галео. Вероятно персонажът е инвенция на автора на Роман за Ланселот. Приятелството между Галео и Ланселот е в съзвучие с любовната връзка на Ланселот с Гениевра и в същото време се явява нейна противоположност. В конкретния пасаж авторът степенува приятелското и любовното чувство в полза на второто.

61

В романа на Кретиен дьо Троа Мелеаган отвлича Гениевра единствено за да предизвика Артур (вж. бел. 23). Тук той желае кралицата и плътски. Затова я упреква не толкова в съпружеска изневяра, колкото в лош избор: пред него е предпочела Ке — рицар, когото той смята за недостоен, защото го е победил. В този смисъл Отвличането на Гениевра представя постъпката на Мелеаган не като посегателство срещу кралската власт, а като жест на претендент, който цели да отстрани своя съперник (Ланселот).

62

Във вътрешните помещения на феодалните резиденции засаждали трева, за да се охлажда въздухът през горещите месеци.

63

Туаз — старинна мярка за дължина, равна приблизително на 2 метра.

64

Нарастващата сила на Говен, когато слънцето е в своя зенит, дава основание да смятаме, че племенникът на Артур има митичен произход на слънчев герой. Мотивът се среща и в други артуровски романи, например Първото продължение на Персевал (1220), Смъртта на крал Артур (1230).

65

Доколкото Гор — кралството на Бодмагю и Мелеаган — напомня за келтското отвъдно, откъдето никой чужденец не се завръща, двата моста (на Меча и Подводния) символизират препятствията, които само избраникът може да преодолее. В митичен план победата на героя над владетеля на Другия свят (Мелеаган) отменя местните закони, тоест неговата радикална другост. В този смисъл изчезването на двата моста може да се тълкува като приобщаване на Гор към останалия свят.

66

В романа на Кретиен дьо Троа дамите от двора на Артур дават идеята за рицарски турнир, преди Гениевра и заточениците в Гор да са се завърнали в кралство Логрия. Предложението на дамите е продиктувано вероятно от надеждата им да имат случай да си изберат достойни мъже, защото след заточаването на много Артурови рицари в Гор мъжете в кралския двор са оредели.

67

Артуровският роман използва често келтския мотив за пиршеството като отправна точка за нови подвизи и изпитания. Мотивът се среща — както в случая — и в обратна последователност: докато не научи за ново приключение/предизвикателство, Артур отказва да седне на масата.

68

В първоначалния си митичен вариант каруцата на позора е погребална катафалка. В този контекст отрязаните уши и опашка на коня са траурни практики.

69

В артуровската традиция едноцветният щит е присъщ на новопосветения рицар. Белият щит на все още неидентифицирания Боорт напомня за първото появяване на Ланселот в двора на Артур. Тогава героят носи бели дрехи и бели доспехи.

70

Джуджето намеква за Ланселот, но умишлено се изразява загадъчно, за да активизира паметта и на присъстващите и на читателя.

71

Предсказанието на девойката, е анонс на една от централните теми в следващия роман от цикъла Ланселот-Граал — Търсенето на Светия Граал.

72

Отменянето на обичая с каруцата е в съзвучие с премахването на непроходимите мостове към Гор. Но докато мостовете изчезват в резултат на подвизите на Ланселот и Говен, обичаят с каруцата отпада благодарение на солидарността на представителите на рицарския елит със себеотрицанието на Ланселот. От друга страна, твърдението, че каруцата на позора остава, придава двусмислие на този символ — факт, потвърждаващ полисемичния подход на автора към символите в романа.

73

В началото на Роман за Ланселот крал Клодас воюва срещу бащата на Ланселот, крал Бан от Беноик, завладява с коварство неговите земи и става косвена причина за смъртта на Бан. В епизод, описан след Отвличането, Ланселот отмъщава на Клодас и възвръща бащините си владения. Но конкретен повод за подвига на героя е не толкова стремежът да си върне наследствените земи, колкото да защити честа на Гениевра, към която Клодас е отправил обидни думи.

74

Дамата от Малео е в течение на любовната връзка на Ланселот с кралицата. Затова Гениевра споделя с нея интимните си тревоги и радости. От друга страна, тя съдейства за любовните срещи на дамата от Малео с Галео.

75

Четиридесет дни е обичайният срок за решаване на спорни въпроси. И този мотив се свързва с келтската традиция.

76

Тоест между 3 и 6 часа вечерта.

77

Празникът на Мария Магдалена и до днес е на 22 юли.

78

Вж. бел.132. Авторът използва въпросната сцена като лайтмотив, който обаче всеки път е представен от различна гледна точка.

79

В рицарските романи въпросното правило се споменава често, но се оказва по-скоро престъпвано, отколкото спазвано.

80

Ланселот обвинява Боорт в бездействие — тежък грях за странстващия рицар. Още Джефри Монмутски в своята История на британските крале предупреждава чрез думите на Кадор, херцог на Корнуол, за опасностите от рицарското бездействие (фрагмент 158). Кретиен дьо Троа въвежда този мотив (така наречената recreantise) в романа си Ерек и Енида, доразвива го в Ивен, Рицаря с лъва, а неговите подражатели го превръщат в общо място.

81

Повествователният мотив, при който доскорошният смъртен враг, веднъж победен, отива сам в двора на Артур, предава се в плен и разказва за своето поражение, тоест за подвига на своя победител, е залегнал в основата на рицарската етика. Тази на пръв поглед неправдоподобна ситуация показва, че в рицарската общност враговете споделят общи ценности. Затова и пленничеството в кралския двор протича като топло гостоприемство. И в това отношение Кретиен дьо Троа е пионер. Вж. по-специално последния му роман Персевал или Разказ за Граала, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2010, стихове 2314–2332.

82

Празникът на Свети Йоан се отбелязва на 24 юни и се свързва с лятното слънцестоене.

83

Раняването на противника, като в рамото му остава върхът на копието на победителя, е „специалитет“ на Ланселот. Героят си отмъщава така и на Мелеаган. Вж. Бел. 11 1. В редица отношения действията и подвизите на Боорт напомнят за тези на Ланселот. Героят се радва не само на всеобщо признание и възхищение. Той поражда и свои двойници, най-ярък сред които е братовчед му Боорт.

84

И тук аналогията с Ланселот бие на очи. Както Ланселот се явява на всички турнири и двубои — включително и когато е попаднал в плен, — за да защитава честта на Гениевра, така и за Боорт затворът няма да му попречи той да изпълни рицарския си дълг.

85

В обета на девойката се наслагват две културни традиции: от една страна, той е отзвук от келтския гейс — забрана, наложена на героя (героинята) от друг човек или от самия него, докато се сложи край на някаква аномалия; от друга страна, конят с отрязана опашка и с накриво (или обратно) сложен юлар, както и дрехата, обърната наопаки, са практики, познати в редица региони на света. Антрополозите свързват тези практики главно с периоди на траур (вж. бел. 15б2), тоест на временен отказ от общоприетите норми на поведение и общуване.

86

Във феодалното общество обръщението „госпожица“ се отнася както за неомъжената девойка, така и за омъжена млада дама с високо социално положение, какъвто е случаят и тук.

87

Мотивът за дванадесетте перове е широко разпространен в средновековната литература: кралският съвет на Карл Велики (Шарлеман), често споменаван в епическите поеми, се състои също от дванадесет перове — по аналогия с дванадесетте ученици на Иисус Христос. В описаната сцена победителят, който бъде отличен като най-добър и ще има честта да седне с дванадесетте перове, трябва да е рицар на Кръглата маса. Приемствеността между Тайната вечеря на Иисус с учениците и артуровската Кръгла маса е залегнала в основата на първата част от цикъла Ланселот-Граал, Историята на Светия Граал, вариант от която бе публикуван на български (вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, изд. „Изток-Запад“, София, 2012).

88

Това е първото от дълга серия обещания/предизвикателства. Всеки от дванадесетте рицари дава екстравагантен обет (gab) пред красивата девойка. Бурлесковият характер на предизвикателствата може да се тълкува като дискретна критика на рицарския подвиг и в този смисъл той подготвя почвата за Сервантесовия Дон Кихот. Мотивът води началото си от комичната епическа поема Поклонението на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол (края на XII в.).

89

Вж. бел. 13г 2.

90

Плътското желание у Боорт се пробужда едва под магичното въздействие на пръстена. По сходен начин и Ланселот ще преспи с Елена, дъщерята на крал Пелес, след като е пил вълшебно питие и девойката му се привижда като Гениевра. Цистерцианският ригоризъм, който достига връхната си точка в Търсенето на Светия Граал, вече е в ход: добрият рицар трябва да живее в пълно целомъдрие, а отклонението от него се допуска само в извънредни обстоятелства, когато въздействието на свръхестествена сила променя за момент волята на героя.

91

В Търсенето на Светия Граал се споменава за сина на Боорт, Елиан Белия, (с. 247 от българския превод), но за бъдещото му императорство в Константинопол не става дума.

92

Боорт няма да спази това обещание.

93

Вж. бел. 491.

94

Ланселот вече е научил от Гениевра за смъртта на Галео, но тогава (вж. фрагмент 12) любовното опиянение на героя надделява над тъгата от загубата на скъпия приятел. Авторът умишлено раздалечава тези две чувства, подсказвайки, че редът на събитията и преживяванията в повествованието не следа логиката на мимезиса, тоест на реалистичното изобразяване.

95

Галео дарява на Ланселот оръжия още в началото на тяхната дружба.

96

Като новопосветен рицар Ланселот успява да повдигне надгробна плоча в замъка Стражата на мъките. От нейния надпис научава името си, както и че един ден тялото му ще бъде положено в този гроб (вж. бел. 6е6). След като Ланселот побеждава всички пазители на порядките в Стражата на мъките, замъкът променя името си. Занапред ще го наричат на Стражата на радостта. В края на Смъртта на крал Артур — последната част от цикъла Ланселот-Граал — тялото на Ланселот бива положено в същия този гроб заедно с тленните останки на Галео (вж. фрагмент 202 от българския превод на романа, издаден от „Изток-Запад“).

97

В замъка Стражата на мъките Ланселот побеждава последователно десет рицари и така слага край на зловещата магия, която тегне над това място. Успехът си дължи на три вълшебни щитове, които неговата покровителка Дамата от Езерото му е изпратила. Тогава заради белите си доспехи героят получава прозвището Белия рицар.

98

Въпросната гора се споменава по-късно (фрагмент 121) под названието Гората на Четирите изпитания. Промяната в името така и остава необяснена.

99

Вж. бел. 32 1.

100

Намек за един от първите успехи на Ланселот, от който проличава, че героят е предопределен за необикновени подвизи. Когато Ланселот идва за пръв път в двора на Артур, за да получи рицарски сан, там вече се намира тежко ранен рицар, Мелиан: в главата му е забит меч, а от тялото му стърчат две парчета от копия. Артур, Говен и други рицари опитват да извадят железата от ранения, но безуспешно. След тях Ланселот ги изтръгва с лекота.

101

Макар че в Роман за Ланселот Ниниан, или Вивиан, Дамата от Езерото, играе значително по-голяма роля от Мерлин (вж. бел. I2), за прочутия магьосник се споменава на няколко пъти като за строител на забележителни съоръжения.

102

За споменатото явление не се говори нито в следващите епизоди на романа, нито в следващите романи от цикъла. Антиципацията е често използван повествователен похват в артуровския роман, но в случая авторът очевидно пропуска да довърши всички започнати или загатнати събития.

Твърдението, че лозята изобилствали във Великобритания, противоречи на историческата истина. Монаси са правили опити да отглеждат лозя на острова, но безуспешно. От подобни „исторически“ бележки можем да заключим, че авторът не познава условията за развитие на земеделие на острова така, както има и твърде бегла представа за неговата география — аргументи в подкрепа на тезата на Фердинан Ло, че авторът на Ланселот-Граал е французин и по всяка вероятност не е ходил във Великобритания.

103

Френската поема (ле) за Орфей от XII век не е запазена. За нея съдим по английската поема Сър Орфей, където Орфей, крал на Англия, успява благодарение на музикалната си дарба да си върне Евридика, отвлечена с магия в Другия свят. В английската творба гръцкият мит се наслагва с келтската представа за отвъдното.

104

И тук наблюдаваме пресилено разграничаване на две противоположни чувства. Вж. бел. 76 1.

105

Тези думи на Ланселот са своеобразен девиз на рицарската куртоазна любов.

106

Ще напомня, че името на замъка се променя, след като Ланселот побеждава десет рицари и слага край на злата магия. Вж. също бел. 772.

107

Тук бележката е пропусната. — Бел. Фея Моргана.

108

Вж. началото на фрагмент 72.

109

Ламбег е възпитател на Боорт, докато младежът живее в дома на Дамата от Езерото.

110

Фариан, чичо на Ламбег, е бил наставник на Лионел, брат на Боорт.

111

В романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва (1180) Калогренан е братовчед на Ивен. Тук за тази връзка не се споменава.

112

Става дума за крал Артур.

113

В предишните части на романа въпросното сражение не е описано.

114

Във фрагмент 84 гората се споменава под името Гората на трите изпитания. Сегашната промяна в името не се обяснява.

115

Мотивът за две противоположни чувства, изпитвани едновременно, е симетричен на мотива за тяхното максимално раздалечаване в пространството на романа. Вж. също бележки 761 и 933.

116

Тази греда напомня за Моста на Меча, по който Ланселот трябва да мине, за да влезе в Гор, страната на Мелеаган (вж. фрагмент 9).

117

Класовото противопоставяне между рицарската аристокрация и селячеството е общо място в артуровския роман. То води началото си от романите на Кретиен дьо Троа. Например в Ивен, Рицаря с лъва четем: „Да, мъртъв рицар, знам все пак / е по-добре от жив селяк“ (ст. 31–32, превод Атанас Сугарев).

118

Сцената е описана от Вас в неговия Роман за Брут, както и от псевдо-Робер дьо Борон в Роман за Граала (частта „Персевал“). Впоследствие тя стои в основата на трагичната развръзка в Смъртта на крал Артур.

119

Изпитанието по съединяването на двете части на счупен меч е описано за пръв път от Кретиен дьо Троа в Персевал или Разказ за Граала (ст. 3662–3683 от българския превод). В римуваните продължения на романа от XIII век на това изпитание бива подлаган рицар, посетил замъка на Граала. Тогава съединяването на двете части на меча е задължително условие героят да научи за тайнствата на Граала. Вж. също бел. 13. Според Жан Маркс (вж. цит.съч. в бел. 24, с. 127) мотивът има келтски произход: счупеният меч от Другия свят може да бъде възстановен от герой, дошъл от тукашния. Така ще се възвърне славата на Другия свят.

120

Най-често пред това изпитание е изправен Говен. Артуровият племенник е образцова илюстрация на рицарската куртоазна етика, но провалите му със счупения меч показват, че му липсват качества да бъде посветен в истината за Светия Граал. Мотивът се вписва в общото противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство, въз основа на което е изградена фабулата на цикъла Ланселот-Граал.

121

В романите на Кретиен дьо Троа и в по-късните разкази на рицарска тема гората Броселианда (в континентална Бретан) е привилегировано пространство на приключения и свръхестествени явления. Тук езическата чудна реалност и християнското чудо са взаимносвързани.

122

Редица средновековни творби, включително и най-завършените в художествено отношение (например Песен за Роланд, Действо за Свети Никола), представят сарацините като изповядващи някаква смесица от гръко-римската езическа традиция и исляма — красноречиво доказателство, че не познават и двете.

123

През Средновековието християнският Изток (византийското православие) се вълнува много повече от християнския Запад от въпросите за истинността и неистинността на образите (на Бог, Христос, светиите).

124

В Търсенето на Светия Граал единствен Галаад, синът на Ланселот, ще успее да съедини двете части на меча.

125

Както качественото противопоставяне на рицаря и селяка, така и строгата йерархия между рицаря и оръженосеца са показателни за амбициите на рицарското съсловие да се утвърждава като военен и социален елит. Тази тенденция, отчетливо изразена в романите, ще доведе постепенно и до промяна в социалния статус на рицарското съсловие. От края на XIII в. то вече е напълно еманципирано по отношение на феодалната аристокрация.

126

До този момент броят на рицарите, тръгнали да търсят Ланселот, е десет (вж. фрагменти 128, 129, 131, 136). Тук и впоследствие се казва, че те са дванадесет: още едно от многото конкретни противоречия в текста.

127

Бели монаси — прозвище на членовете на цистерцианския орден, който под ръководството на Бернар от Клерво (1090–1153) се утвърждава като най-влиятелният религиозен орден в Западна Европа. Влиянието на цистерцианския ригоризъм се чувства в целия цикъл, най-осезателно в Търсенето на Светия Граал.

128

Кралство, чиито жители очакват с надежди идването на Ланселот (вж. фрагмент 124).

129

И този мотив навлиза в рицарската литература благодарение на Кретиен дьо Троа (вж. Ерек и Енида, ст. 760–895).

130

Така е наречена майката на Ланселот в началото на Роман за Ланселот.

131

В Персевал или Разказ за Граала Кретиен дьо Троа предлага алегорично тълкуване на лявото и дясното в контекста на християнския морализъм: така лявото е признак за лицемерие и притворство, а дясното — за добродетелност и смирение (вж. ст. 37–47 от българския превод).

132

Става дума за Ланселот, който в по-късен епизод от цикъла ще освободи девойката при идването си в Корбеник, замъка на Граала. Тогава героят преспива с Елена, дъщерята на крал Пелес, която зачева Галаад — Непорочния рицар. В Търсенето на Светия Граал Галаад ще охлади врящата вода (епизода в Опасната гора, с. 380 от българския превод). В християнски контекст врящата вода символизира похотливостта. Напълно логично Галаад слага край на тази аномалия.

133

За неназовано прегрешение на подобно мъчение е подложен и Симеон в Пламтящия гроб (вж. фрагмент 6з).

134

Сцената анонсира друга, която ще бъде разказана няколкостотин страници по-късно в Търсенето на Светия Граал. Там свещеният съд се появява в една банкетна зала в резиденцията на Артур. Граалът, забулен в копринена кърпа, изпълва залата с благоухания (вж. Търсенето на Светия Граал, с. 42). Гълъбът с кадилницата и Граалът са християнски символи на Светия дух.

135

Както вече отбелязах, Говен олицетворява светското рицарство. Артуровските романи описват множество галантни връзки на кралския племенник. Верен на своя обществен образ, Говен се вълнува повече от прелестите на девойката, отколкото от красотата на Граала. Така той пропуска шанса да проникне в тайнствата на свещения потир. По-късно читателят научава, че въпросната девойка е дъщеря на крал Пелес и бъдеща майка на Галаад от Ланселот.

136

И тази сцена е организирана около символната опозиция земна храна/небесна храна, като втората се явява предпоставка за първата.

137

Леопардът може да се тълкува като алегоричен образ на Ланселот. По-ранен епизод на романа описва сън на Галео, в който леопардът е недвусмислена фигура на Ланселот. Схватката между леопарда и змията е заимствана от романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва. Там героят Ивен присъства на битка между змия и лъв и решава да помогне на лъва, който от този момент става негов спътник и предан помощник.

138

От обяснението на отшелника става видно, че епизодът със змията, леопарда и змийчетата е алегоричен разказ за битката на Артур срещу Ланселот, римските войски и Мордред. Фактът, че тези събития са описани едва в края на Смъртта на крал Артур, показва, че авторът на Роман за Ланселот следва общ план за цикъла Ланселот-Граал.

139

Туаз — приблизително два метра.

140

Един арпан е равен на 58 метра.

141

Начинът, по който Хектор убива лъва, напомня за подобна сцена с Говен от Персевал или Разказ за Граала (ст. 7859–7871).

142

И този детайл е заимстван от последния роман на Кретиен дьо Троа. Вж. предишната бележка.

143

Относно средновековната практика подът да се покрива с трева вж. бел. 13г1.

144

Никъде другаде в цикъла Ланселот-Граал не се споменава за тази първа братовчедка на Ланселот. Въпросният пасаж премълчава и факта, че Хектор, полубрат на Ланселот от връзка на крал Бан с друга жена, също е първи братовчед на девойката.

145

В цикъла Ланселот-Граал Ивен е преди всичко опитен рицар на Кръглата маса, който напътства и насърчава младия Ланселот. Тук не се говори за нито едно от приключенията, от които Кретиен изгражда фабулата на своя роман Ивен, Рицаря с лъва.

146

Вж. бел. 141.

147

В Смъртта на крал Артур Агравен подклажда конфликта между Артур и Ланселот. Неговото убийство от Ланселот е една от причините Говен да обяви на Ланселот война на живот и смърт.

148

И тук разказът подготвя читателя за трагичната развръзка в Смъртта на крал Артур — битката при Солсбъри между войската на Мордред и войската на Артур; смъртоносната схватка между Мордред и Артур.

149

Авторът на Роман за Ланселот не се придържа до традиционното описание на героите. Към физическия портрет — сам по себе си по-разчупен по отношение на реторическите канони по онова време — той добавя и особености на характера, и действия на съответния персонаж.