Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

53. Разказът на девойката, пристегната с метални пластини, жертва на отмъщението на крал Вадалон

Точно преди година крал Вадалон, брат на краля на Северен Уелс, обсади моя баща крал Агюп в областта Рош Набон. Казваше, че един от братята му бил убит от баща ми. Той го обсади с войските на своя брат, краля на Северен Уелс, и обгради толкова плътно нашия замък, че отникъде не можеха да ни доставят припаси. В продължение на три дни страдахме тежко от глад. Освен това, времето беше толкова горещо, че всичките реки в земите ни пресъхнаха с изключение на един извор, от който живееше населението в лагера. Ако той пресъхнеше, на тях им оставаше или да вдигнат обсадата, или да загинат. Когато узнах, че живеят от този извор, ми дойде на ум, че ако успея да ги лиша от него, те няма да имат друг избор освен горните два. Излязох посред нощ сама от замъка, за да не предизвикам подозрение, и отидох до извора. Бях намислила една хитрина, за която ще се говори още дълго. Нищо по-лесно, казвах си аз, от това да погубя всичките си неприятели. Достатъчно беше да отровя извора, тъй като те не пиеха друга вода. Така и сторих. Успях да намеря бутилка с отрова и изсипах съдържанието й в извора, така че който пиеше оттам, щеше да умре. За по-малко от три дни загинаха над хиляда и петстотин души. Останалите вдигнаха обсадата и се прибраха в земите си. Това събитие ни изпълни с радост и тогава обясних на баща си как ги бях прогонила, като отрових извора. Неколцина разбраха новината и тя била предадена на крал Вадалон. Като разбрал каква е работата, побеснял от гняв и заявил, че няма да види бял ден, докато не отмъсти за това. Но не го казал на всеослушание, така че никой освен близките му не бил в течение. Впоследствие се случи така, че докато яздех из земите на крал Вадалон, бях издебната и обявена за пленница, а после отведена при него. Щом се изправих пред краля, той увери, че моята смърт не му се струва достатъчно отмъщение, тъй като щяла да бъде твърде кратка.

— Отреждам й по-скоро — каза той — живот, изпълнен със страх и страдания.

Именно тогава накара да му донесат тези две пластини и заповяда да ме пристегнат плътно с тях. Видът на пластините ме потопи в такова отчаяние, че смъртта ми се струваше за предпочитане и аз заявих пред всички хора от неговия двор:

— Кралю Вадалоне, мислите ли, че си отмъстихте достатъчно на мен?

— Не — отвърна той, — защото това отмъщение не може да се сравнява със злодеянието ви.

— За Бога, възкликнах аз, отмъщението ми не би могло да бъде съизмеримо с него, ако продължава вечно. Ала няма да стане така. Ще открия някой достатъчно храбър рицар, който все пак да ме избави от тези железа. И държа да ви предупредя, че ще платите за това с живота си, честна дума. А аз ще бъда освободена само след тържествената клетва на моя спасител, че ще ви отмъсти за мен.

Тези заплахи пробудиха единствено презрение у краля. Попита ме как ще разпознае този, който щял да сложи край на мъчението ми.

— Ще го познаете по това, че в продължение на година и един ден ще носи щит, подобен на този на вашия брат, за когото твърдите, че е убит от баща ми.

Отвърна, че няма рицар на света, който, ако ми помогне, той да не предизвика на двубой, веднага щом узнае за това. Закле ми се в реликвите. Сетне се заклеха още двадесет и пет рицари от неговия двор. Тръгнах си оттам с идеята да отида в двора на крал Артур, за да открия някого, който би се осмелил да ме освободи. Така потеглих на път преди повече от два месеца, като се придвижвах на кратки разстояния, докато стигнах дотук. Вече знаете причината за моето състояние.