Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

27. Турнир между рицарите от Замъка на дамите и рицарите от Замъка на девиците

Тази вечер отшелникът предложил на Ланселот всичко, с което разполагал, тоест хляб и вино, единствената храна, която имал. На сутринта, още призори, той му изпял една молитва. След това Ланселот облякъл отново доспехите си, яхнал коня си и се сбогувал с отшелника. Яздил по големия горски път и стигнал до изхода към Жодебор. Именно там, на половин левга разстояние, забелязал тълпа от рицари в доспехи. В двата лагера те наброявали, според него, повече от две хиляди. Веднага разбрал, че това е турнирът, за който му споменал Маргондър, и завил в тази посока. Когато стигнал дотам, видял двата замъка, наречени съответно Замъка на дамите и Замъка на девиците. Между тях течал широк воден ръкав, носещ името Оскюр. Ланселот разглеждал дълго замъците, а после се отправил към турнира. От всяка страна имало много народ. Турнирът бил вече към края си, ездачите и конете падали без брой. Ланселот имал впечатление, че сблъсъците са особено жестоки и безпощадни и че въпреки очевидно по-малкия си брой в този момент, тези от Замъка на девиците се сражавали по-добре от своите противници. Това много го учудило, тъй като осъзнавал добре неравностойното положение на двете сили. Скоро от Замъка на девиците видял да излизат двама рицари в бели доспехи. Веднага щом се включили в турнира, тези от Замъка на дамите не могли да се противопоставят, защото двамата рицари извършвали такива подвизи, че никой, според Ланселот, не можел да се справи по-добре. Тяхното преследване продължило известно време, след което двамата другари решили да си починат малко, а това позволило на бегълците да се върнат обратно. Като подгонили досегашните си преследвачи, изтласкали ги до Замъка на девиците. Щом видели това, двамата герои се включили отново в редиците и се сражавали толкова блестящо, че накарали противниците си от Замъка на дамите да отстъпят, като ги изтласкали навътре в земите им. Тази въртележка се повторила четири пъти, ала на петия последните не се осмелили да чакат и побягнали чак до вътрешността на замъка, където и се спрели.