Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

68. Боорт спасява Блевин от Глоседон от смъртта

Щом Боорт чул девойката да моли така жално за помощ, не знаел какво да стори. Не би се поколебал да отиде да й помогне, ако може, ала като виждал колко тъмна, дълбока и опасна е реката, преминаването й би било сигурна смърт. От друга страна, при вида на момичето, което го умолявало толкова сърцераздирателно, бил обхванат от състрадание, забравил всичките си страхове и се прекръстил. Сетне пристиснал щита до гърдите си, пришпорил коня си и, без да чака, се хвърлил във водата. Конят бил силен. Когато изгубил опора под краката си, заплувал. Пренесъл мъчително Боорт на другия бряг, като и двамата се нагълтали с вода. Силата на коня ги спасила от удавяне, защото рицарят много натежал от доспехите си. След като прекосил реката, без да слиза на земята, той се спуснал към тези, които държали девойката. Нанесъл такъв удар на първия, когото застигнал, съборил го по гръб на земята и забил копието си в тялото му. Другите веднага побягнали. Вече освободена, девойката паднала на колене пред Боорт:

— Ах! — провикнала се тя. — Благородни рицарю, Бог да ви поживи, задето ме избавихте от смъртта. Благословен да е Господ, че ви доведе дотук, защото тези разбойници със сигурност щяха да ме убият.

— Защо, госпожице?

— Ще ви кажа на драго сърце, сеньор, след като се почувствам в безопасност.

— Как така? Нима се страхувате от нещо?

— Несъмнено, сеньор, никога няма да усетя сигурност, докато зная, че господарят на този замък е тук, защото той е най-вероломният и жесток човек на света.