Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

132. Изпитанието със счупения меч. Неуспехът на Говен и на неговите другари

Монсеньор Говен взел двете части на меча и ги приближил с известен страх, но не успял да ги притисне достатъчно една в друга, за да се съединят напълно. Щом видял това, той ги поставил отново на земята така, както били преди, изпитвайки толкова скръб и срам, че не знаел къде да се дене. Тогава рицарят заплакал горчиво и казал на монсеньор Говен:

— Ах, сеньор, несъмнено, след като не успях с вас, сега не зная вече към кого да се обърна.

— Сеньор, не мога да сторя повече, защото не такава е волята Божия. Моите усилия не струват нищо.

Без да чака, рицарят помолил монсеньор Говен да се изправи и предложил изпитанието на монсеньор Ивен, който също не успял. Сетне поканил Хектор, Герехет, Гахериет, Мордред и един след друг всички останали рицари, но никой не постигнал успех. Тогава рицарят попитал всеки за името му и те се представили.

— Честна дума, сеньори — рекъл им рицарят, — сега знаете, че не притежавате толкова добродетели, колкото се говори. Бог ми е свидетел, мислех, че ще открия повече добродетел в един от вас, колкото няма във всички ви заедно.

И той пак избухнал в сълзи.

— Сеньор — заявил Хектор, — сега имате доказателство, че тези, които ни считат за доблестни хора, са се заблудили.

— Вие всички сте доблестни — отвърнал другият, — но не сте се съхранили във всяко отношение така, както би трябвало.

— Сеньор — казал монсеньор Говен, — обяснете ни чудото с този меч. Защо той кърви по този начин и защо е счупен така? Нетърпелив съм да го узная.

— Разбира се — заявил рицарят, — ще ви разкажа на драго сърце, щом ме молите. Слушайте как се случи това.