Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

60. Боорт е избран за най-добър рицар от девойките в Крайграничния замък

Така се проявила храбростта на Боорт и се говорело единствено за него. Девойките от трибуната не спирали да го възхваляват. Той е, казвали те, изключително смел и трябва без съмнение да бъде обявен за най-добрия от всички. Дъщерята на краля попитала своята довереница:

— Какво мислите за нашия млад рицар?

— Прекрасни неща, господарке. Може наистина да се похвали, че е възнаграден от Бог с два ценни дара — смелост и красота, защото никога не съм виждала толкова красив рицар, нито, доколкото зная, толкова смел.

— Без съмнение аз също.

Тогава дъщерята на краля свикала всички дами и девойки:

— Дами — рекла им тя, — имате задачата да изберете най-добрия от всички рицари, а след него дванадесетте други отличили се. Затова сте настанени на трибуната. Сега ви моля да решите помежду си на кого ще присъдите тази чест.

Те единодушно обявили за победител рицаря със съставения от две части щит и го избрали без никакво колебание. Споделили официално решението си на девойката, която се съгласила напълно. След това се върнали отново на прозорците и установили, че противниците на хората от замъка са побягнали. Боорт, както и тези от неговия лагер, окуражени от примера му, ги били притиснали до такава степен, че взели повече от шестдесет пленници. Докато ги преследвали, се случило така, че някакъв рицар нанесъл удар право в тялото на коня на Боорт. Животното се свлякло безжизнено. Боорт се изправил бързо с изваден меч и щит пред главата, с намерение да достигне рицаря, ала другият избягал с бясна скорост. Крал Брангоар, който цял ден яздил след Боорт, за да бди за нуждите му, го видял, че върви пеша. Тогава слязъл на земята и му предложил коня си:

— Вземете, сеньор рицарю — рекъл той, — заслужихте го.

Боорт взел коня и го пришпорил, като оставил краля да ходи пеш, без да подозира, че това е той. Все пак горещо му благодарил и се втурнал отново да преследва бегълците. Кралят бързо си намерил нов кон. Стигнал до трибуната, където били девойките, и ги помолил да слязат оттам. Така и сторили. Междувременно преследвачите се върнали, като водели със себе си Боорт и го приветствали по начин, от който той останал повече засрамен и смутен, отколкото доволен. Съпроводили го до трибуната. Кралят казал на девойките да пристъпят към избора на най-добрия. Решението им единодушно било в полза на Боорт, а после избрали тези, които преценили като следващите дванадесет отличили се. Това сложило началото на веселия и на едно прекрасно пиршество. Девойките съблекли доспехите на Боорт, измили му лицето и шията, които били леко замърсени. Дъщерята на краля заповядала да му донесат пищна одежда от аленочервена коприна, подплатена с хермелинова кожа, и накарала да му я облекат почти насила. Кралят наредил да сложат масите на поляната. Заповядал също да опънат две много красиви шатри в близост до един бор. В едната били разположени златният трон и масата на дванадесетте перове. В другата — масата на краля, където той се хранил в компанията на най-възрастните от своите рицари. Опънали шатрите заради знойната горещина.