Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

103. Боорт и Ламбег потеглят на път, придружени от девойката от Езерото

Тази нощ Боорт разполагал с всичко, което можел да си пожелае. Отнесли се към него с толкова почести, че чак се смутил, защото считал, че не ги заслужава. На сутринта по изгрев-слънце той станал и си облякъл доспехите. След като изслушали богослужението, господарят на дома донесъл на Ламбег като подарък много красиви доспехи. Последният ги облякъл възможно най-бързо и двамата с Боорт напуснали замъка, благославяйки двете девойки. Сетне продължили пътя си в компанията на девойката от Езерото и яздили заедно до пладне. Тогава срещнали рицар без доспехи, яхнал голям боен кон и облечен с леки дрехи от тафта заради жегата. Веднага щом го забелязали, поздравили и той им отвърнал.

— Сеньори — рекъл им той, — приличате ми на странстващи рицари.

Те заявили, че в действителност са такива.

— А какво търсите?

— Търсим един рицар, когото много бих искал да открия — отговорил Боорт.

— Кой е той?

— Ланселот от Езерото.

— За Бога, ако пожелая, мога да ви кажа нещо за Ланселот от Езерото.