Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

91. Ланселот поема на път към двора на крал Бодмагю

На следващия ден, веднага след изгрев-слънце, Ланселот станал и тръгнал на път, като благословил всички, които живеели в къщата. Господарят го изпратил донякъде. Когато се озовали на известно разстояние от дома му, той се обърнал към рицаря:

— Сеньор, къде възнамерявате да отидете?

— Бих искал — рекъл Ланселот — да стигна до двора на крал Бодмагю.

— Поради каква причина, сеньор?

— Защото там трябва да се защитя срещу един рицар, който ме обвини в предателство, а датата е определена за деня на Мария Магдалена.

— Това се пада след четири дни, защото тогава ще бъде празникът, за който говорите, и кралят ще свика двора си в Юиндезан на морето. Затова не се бавете, ако искате да стигнете навреме, тъй като дотам има три пълни дни яздене, а може би и повече. Ако желаете, ще ви придружа, защото ми се струва, че притежавате много достойнства.

— Сеньор — отвърнал Ланселот, — и дума да не става да ви причинявам неудобство, но ако знаете някой път, който ще ме отведе направо там, насочете ме.

— Разбира се — рекъл той, — на драго сърце.

Без да чакат повече, разговаряйки, те навлезли в гората и любезният господар го попитал откъде идва.

Принадлежа към двора на крал Артур.

— Наистина ли? Сеньор, бъдете добре дошли! Ала за Бога, кажете ми тогава дали са намерили поне малко утеха заради голямата загуба, която претърпяха?

— Каква загуба?

— Как, нима не знаете?

— Не, разбира се, ако не ми кажете.

— Бога ми, в такъв случай явно не сте част от този двор, защото съм сигурен, че всички хора от двора го знаят. В това няма нищо чудно, тъй като те никога не са понасяли подобна загуба.

Като чул това, Ланселот, силно изумен, го помолил да му разкаже.

— Бога ми, ще ви кажа.