Тук разказът твърди, че след като напуснал незабелязано Сорелоа14 *1 и се озовал извън тези земи, от мъка Ланселот загубил и апетит, и сън. В главата му настъпила такава празнота, че разсъдъкът го напуснал. Останал в това състояние на лудост през цялото лято и зимата, чак до Коледа. Тогава Дамата от Езерото,15 която го била отгледала, се опитала да го открие по най-различни пътища. След като разпитвала за него и проследила стъпките му, го намерила в навечерието на Сретение Господне, легнал зад един храст в гората Тинтагел в Корнуел. Измъкнала го оттам, взела го под свои грижи и той живял при нея цялата зима и по време на постите. Така станал по-красив и по-силен от всякога, защото тя му обещавала, че ще му помогне да достигне отново до онази върховна радост, която вече познавал.16 И никога, докато бил при своята господарка, той не узнал за смъртта на Галео,17 до такава степен тя премълчавала за това. Ланселот останал при нея до петия ден преди Възнесение. Именно тогава в двора на крал Артур се явил вероломният Мелеаган, син на крал Бодмагю.
Дамата била приготвила кон и оръжия за Ланселот.
— Ланселот — казала му тя, — ето че дойде време да си върнеш всичко, което си изгубил, ако имаш смелост за това. Знай, че в деня на Възнесение трябва да бъдеш в Камелот преди деветия час18. Ако до този час не стигнеш дотам, значи предпочиташ смъртта пред живота.
— Госпожо — отвърнал той, — трябва да ми кажете причината за всичко това!
— Кралицата ще бъде отведена насила, но ако бъдеш там, ще я освободиш от мястото, от което никой досега не е успявал да се измъкне.
— При това положение, уверявам ви, че ще бъда там — заявил той. — Ще стигна или на кон, или пеша!
Дамата му дала оръжия и кон и го изпратила на път пет дни преди Възнесение. Така той пристигнал точно по пладне в Камелот на мястото, където според Разказа за каруцата19 сенешалът Ке бил ранен и повален от седлото, затова че се бил наел със задачата да върне кралицата.