Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

11. Първият двубой с Мелеаган

Ланселот очаквал с голямо нетърпение да мине нощта. На следващия ден кралят станал рано и го завел лично да се черкува. След богослужението му приготвили доспехите. Наложило се да му ги облекат бързо, тъй като заточениците прииждали от всички краища. Новината се била разпространила навсякъде. От своя страна Мелеаган също сложил доспехите си. След това и двамата се явили на мястото на двубоя. То било обширно пространство, разположено пред кралските покои. Кралят опитал още веднъж да вразуми своя син и да го предупреди, както може, но напразно. Той се зарекъл тържествено, че ще се бие до победа или до смърт. Пред това вироглавство кралят заявил на двамата воини:

— Нареждам сега и на двама ви да не се впускате един срещу друг, преди да чуете сигнала, който ще дам на висок глас.

Веднага след това се качил в кулата, хванал кралицата за ръка и я завел до прозорците на залата, за да може да наблюдава двубоя по-добре, тъй като задоволявал с удоволствие нейните желания. Ала тя не се стараела да узнае по никакъв начин дали този рицар е Ланселот, което силно учудвало краля. Помолила го само, в името на Бог, да нареди да пренесат сенешала Ке на този етаж, за да може и той да присъства на двубоя. Той изпълнил това и заповядал да разположат леглото му близо до един от прозорците. Що се отнася до кралицата, тя била заобиколена от голям брой заточеници, дами и девойки.

Кралят подал сигнал и двамата рицари в доспехи на мига се втурнали един срещу друг. Конете били бързи, тъй като кралят бил дал на Ланселот най-добрия, с който разполагал. Мястото било равно и открито, така те се засилили отдалеч, с копие под мишница. Копията били масивни и здрави, а желязото — остро. Рицарите разменили тежки удари по щитовете си. Мелеаган ударил Ланселот толкова жестоко, че чак дървото на щита му се разцепило. Желязото опряло в ризницата, която била много издръжлива, но от силата на удара копието се пръснало на парчета. От своя страна Ланселот нанесъл на Мелеаган удар по горната част на щита, който отхвръкнал към слепоочието му. С острото си желязо той разрязал дървото и кожата на щита и разкъсал бримките на ризницата му. Острието минало покрай гърдите. Разцепило ги до главната раменна кост. Със силен тласък Ланселот хвърлил рицаря от седлото. При падането копието му се счупило и желязото заедно с прилепеното към него парче останало в рамото на неговия противник. Ланселот веднага скочил на земята и се спуснал към него с опънат в ръката меч и с щит, поставен на главата, като застанал така, че да може да вижда кралицата. Мелеаган се изправил. След като изтръгнал парчето, забито в рамото си, на свой ред извадил меча и се защитил с щита си.

— Ах, Мелеаган — рекъл му Ланселот, — ето че ви върнах раната, която ми причинихте по време на двубоя, но аз не действах с предателство!54

При тези думи се впуснали един срещу друг, като изпотрошили щитовете си, а бримките на ризниците им се разхвърчали във всички посоки. От тежките удари, които си разменили, шлемовете им били разбити и изпочупени. Кръвта бликала от телата, лицата и ръцете им.

Дълго време се биели така. Ако единият бил бърз, другият бил още повече, в резултат на което и двамата загубили много кръв. Дишането им се забавило, ръцете им натежали. Ала Мелеаган кървял обилно. Непоносимата горещина го смазала. Силата, която демонстрирал до този момент, отслабнала и той започнал да отстъпва. Ланселот го разкарвал по полето, както пожелаел. Жегата била огромна и кралицата повдигнала воала над лицето си. Ланселот видял нейния жест, тъй като очите му постоянно били фиксирани в нея. От внезапното вълнение за малко щял да изпусне меча. Занапред само я съзерцавал и дотолкова се унесъл, че спрял да се сражава добре. Всички били изумени, защото очевидно той се биел все по-зле и по-зле55. Неговият противник му нанасял силни удари навсякъде, където може да го засегне, и вече го бил ранил на няколко места.

В този момент кралицата се обърнала към Бодмагю:

— Сир, бях забравила да ви попитам дали този рицар е Ланселот.

— Да, госпожо, определено е той.

— Несъмнено — обадил се Ке, който го чул, — много жалко. За него би било по-достойно да беше мъртъв, както го мислехме.

Кралят отвърнал, че все още не счита, че Ланселот се бие зле, а че го прави нарочно. Дълго време той бил по-слабата страна. Това просълзило около две хиляди души, които никога не го били виждали. А сенешалът Ке, целият в пот, загубил всякакво търпение. С много усилия подал глава през прозореца и започнал да крещи:

— Ах, Ланселоте, какво стана с тази прекрасна храброст, която даваше сили на слабите и караше преследващите да отстъпват? Спомни си за тримата рицари, които победи в полята на „Бедингран“, когато ми каза, че аз за нищо на света не бих имал интерес да бъда четвъртият!56 А ето те сега, обезсърчен до такава степен само пред един противник!

Ланселот чул ясно тези думи. Срамувал се да бъде воден в двубоя толкова дълго време и разпознал много добре сенешала Ке. Тогава се хвърлил срещу Мелеаган. Притиснал го до такава степен, че започнал отново да го разкарва по полето, както пожелаел, и се показал толкова бърз и настъпателен, какъвто не бил през целия ден. Тези, които преди малко проливали сълзи, сега се радвали.

— Госпожо, не бях ли прав? — запитал кралят кралицата.

— Разбира се — потвърдил Ке, — раните ми се бяха влошили, а ето сега заздравяха, щом Ланселот доби надмощие.

Мелеаган бил така притиснат, че не правел нищо друго освен да понася ударите, и всички присъстващи си давали сметка, че той е загубен, ако ситуацията продължи така. Баща му се приближил до кралицата:

— Госпожо, отнасях се към вас с много почести, като никога не съм правил каквото и да било против волята ви. Би следвало да бъда възнаграден за това, когато имате възможност да сторите същото за мен.

Тя му отвърнала, че със сигурност ще бъде така.

— Но защо ми казвате това?

— Госпожо, казвам го заради сина си, който не трябваше да изпада в това възможно най-лошо за него положение. Бог ми е свидетел, че не се оплаквам, но не искам той да бъде осакатен или убит. Ето защо ви моля да приемете нещата да спрат дотук.

— Несъмнено — отвърнала тя — напълно съм съгласна. Съжалявам за този двубой. Отидете, моля ви, да ги разделите.

По време на този разговор Ланселот така притискал Мелеаган, че и двамата сега били под прозорците и чули ясно думите на краля и кралицата. От този момент Ланселот не го докоснал повече, като прибрал обратно меча си в ножницата. За сметка на това неговият противник му нанасял най-силните удари, на които бил способен, и успял да го рани, но въпреки това Ланселот не отвръщал на атаките. Тогава кралят слязъл по най-бързия начин от кулата и дръпнал сина си назад:

— Оставете ме да се бия — провикнал се той, — не се намесвайте!

— Напротив, ще се намеся — рекъл кралят, защото виждам добре, че той ще те убие, ако те оставя!

— В този момент — отвърнал Мелеаган, аз имам надмощие и това е очевидно!

— Безполезно е да спорим, тъй като ситуацията е ясна. Сега нямаш друг избор, освен да се откажеш.

— Без съмнение имате право да ме лишите от моята битка, но аз ще направя всичко възможно да я получа тогава, когато мисля, че ще бъде зачетено моето право. Ще предупредя само Ланселот, че ако напусне бойното поле по този начин, може да се счита за победен.

Кралят дръпнал сина си настрана и му предложил да отложи битката при следните условия — на датата, която той избере, да се яви в двора на крал Артур и да предизвика Ланселот на двубой, който трябва да се проведе по-малко от година по-късно. Същевременно кралицата се заклела в реликвите, че ще се върне обратно с него, ако той победи Ланселот. Такова било споразумението, постигнато между Бодмагю и кралицата. Ланселот се заклел първи, а кралицата след него. Без да се бавят повече, отвели Ланселот в покоите на краля, за да му свалят доспехите. Ала сенешалът Ке бил твърде недоволен от този мир. Той предпочитал Ланселот да продължи битката докрай, вместо да я отлага при тези условия. Кралицата също била неудовлетворена, но вече била дала съгласието си на краля, преди да се съобрази с последствията. Прибрала се в покоите си, тъй като прекарвала дните си горе в залите на замъка, а нощите — долу, в една сводеста стая, която била добре защитена. Именно там нощувал и болният Ке.