Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

41. Победен на свой ред Петроан трябва да се предаде в замъка Онгфорт

Така племенникът на Галиде намерил смъртта си, без хората от лагера да узнаят нещо, макар че биха скърбили и ако знаели, че е пленник, и ако го видели да умира пред очите им. Обезумял, Галиде поискал доспехите си. Възнамерявал да се сражава срещу рицаря от укреплението. Ала хората около него се противопоставили:

— Господарю — рекли му те, — оставете оръжията. Има достатъчно други, които да отидат на ваше място. Не трябва да се отчайвате толкова, ако вашият племенник е в плен, тъй като с Божия помощ преди падането на нощта ще бъде добре отмъстено за него на този, който го е победил. Възможно е за зла участ някой жалък рицар да надвие именит противник, ала за последния скоро ще бъде отмъстено.

Не по-малко от десет рицари хукнали да си облекат доспехите и решили помежду си кой да отиде първи на укреплението. Този, който бил посочен, се запътил и стигнал до мястото, където Боорт чакал под бора. Спуснали конете си един срещу друг, без да си разменят и дума. При сблъсъка рицарят счупил копието си, а Боорт го ударил толкова жестоко, че го хвърлил по гръб от седлото. Всички хора от лагера, както и тези от замъка, които стояли на бойниците, заявили, че рицарят от укреплението е забележителен боец. Девойката пък се била качила на голямата кула, за да види как се сражава нейният гост. Сестра й била до нея и не спирала да го възхвалява. Боорт слязъл на земята, като оставил коня си и подпрял все още непокътнатото си копие до бора. Сетне извадил меча си и като се покрил с щита, се хвърлил право срещу рицаря, атакувайки го толкова безмилостно, че другият бил поразен. Все пак последният се защитавал възможно най-добре, ала не за дълго, защото Боорт го притискал така с меча си, че от над десет места от тялото му бликнала кръв. Другият само избягвал ударите, тъй като не можел да му се противопоставя повече. Отстъпвайки, той се свлякъл на земята. Тогава Боорт скочил върху него и му изтръгнал шлема. Другият видял, че е в смъртна опасност и помолил за милост.

— И дума да не става — отвърнал Боорт, — отиди и се предай поне на девойката от замъка.

— Да не дава Господ да отида там! Предпочитам да ме убиете, тъй като вие не можете да ми причините по-жестока смърт от тази, която биха ми отредили те.

— Какво искате да кажете? — попитал Боорт.

— Знам отлично, че те няма да са по-милостиви с мен, отколкото с онези, които хвърлиха вчера с каменохвъргачката в нашия лагер. Ако сте ги изпратили там с ясното съзнание какво ще им се случи, трябва да бъдете дълбоко засрамен, защото не сте съумели да предотвратите те да понесат такава жестока смърт.

— Как така? — попитал Боорт. — Искаш да кажеш, че са намерили смъртта си по този начин?

— Да, за Бога — отговорил той.

— Бога ми — възкликнал Боорт. — Съжалявам. Все пак искам да се предадеш в замъка, а ако откажеш, смъртта ти е неизбежна.

Когато другият осъзнал, че трябва да отиде там, обещал, че ще го стори, щом такава е волята му.

— Знайте добре, че ако умра, за мен ще бъде гибел, а за вас срам.

— Отивай без страх — рекъл Боорт, — не мисля, че има от какво да се страхуваш. Ако загинеш там, аз ти се заклевам, че веднага щом науча, ще направя всичко възможно, за да отмъстя за теб. Ала преди да тръгнеш, кажи ми името си.

Другият отвърнал, че се казва Петроан и се отправил направо към замъка, където се предал на девойката, която го затворила в една стая.