— Добре, сеньор — рекъл му Боорт, — кажете ни, моля.
— Честна дума — заявил другият, — няма да го сторя, преди да узная защо го търсите.
Боорт отговорил, че намеренията му са напълно доброжелателни.
— Щом е така, знайте, че монсеньор Ланселот дойде в двора на крал Бодмагю и уби рицаря, който го беше обвинил в измяна. Остана при мен снощи и потегли отново на път тази сутрин. На раздяла го попитах къде отива и той ми отвърна, че поема към Стражата на мъките. Ако желаете да стигнете дотам и ако побързате малко, мисля, че ще успеете да го настигнете.
Новината особено зарадвала Боорт и той сърдечно благодарил на рицаря. Те се благословили взаимно и се разделили. Боорт продължил да язди към Стражата на мъките заедно с девойката и Ламбег, ала те не знаели прекия път, отклонили се и се лутали цели два дни. Когато пристигнали, им съобщили, че Ланселот е тръгнал преди повече от три дни. Боорт останал много разочарован. Прекарали нощта в замъка и се отправили на път сутринта. Яздили, докато стигнали до един кръстопът, където девойката се сбогувала с Боорт.
— Как така, госпожице — попитал я Боорт, — къде мислите да отидете?
— Сеньор, искам да се върна при моята Дама от Езерото, тъй като изпълних задачата, която ми беше поверила, и не трябва да се бавя повече в този край.
Боорт я благословил с цялото си сърце и я помолил да поздрави от негово име Дамата от Езерото. Девойката уверила, че ще го стори. Без да чака, потеглила, а Боорт така настоятелно помолил Ламбег да я съпроводи до морето, че неговият възпитател се съгласил. Последният тръгнал с девойката, а Боорт продължил пътя си сам, решен да не се връща в двора, преди да измине година, и да обикаля навсякъде в търсене на приключения. С това разказът спира за известно време да говори за него и се връща на Патридес със Златния обръч, който се явил в двора на крал Бодмагю, както го изпратил Ланселот.