Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)

59. Подвизите на Боорт

Такива били коментарите на двете девойки относно Боорт. Турнирът вече бил започнал. Както от едната, така и от другата страна имало около хиляда рицари. Боорт попитал оръженосеца си в кой лагер да се нареди — на тези от замъка или срещу тях. Оръженосецът вдигнал очи и видял пищно облечената девойка. Разбрал веднага, че това е дъщерята на краля и казал на господаря си:

— Сеньор, над вас се намира най-красивото създание на света.

Боорт надигнал глава и видял девойката, а тя му казала достатъчно високо, за да бъде чута ясно:

— Сеньор рицарю, днес няма да бъдете сред първите. Лесно е да се узнае, че нямате приятелка или, ако имате, споменът за нея не ви вдъхновява достатъчно!

А той веднага отпуснал юздите на коня си, за да се включи в редиците на участниците в турнира. Ударил с такава сила един от рицарите, когото срещнал, че го повалил на земята заедно с коня му. В този момент зрителите приветствали превъзходния успешен удар на младия рицар. Девойката се обърнала с коментар към своята довереница:

— Бога ми, сигурно преди малко не си премерих приказките.

Боорт взел ново копие, излязъл пред другите и нанесъл такъв жесток удар на първия противник, който срещнал, че го съборил по гръб на земята. Оттогава започнал да хвърля рицарите от седлата, да изтръгва шлемовете и щитовете им, да извършва всякакви подвизи, и тези, които били свидетели, надавали викове от възхищение. Не пропуснал нито един рицар, когото застигнел. Бил толкова смел. Изправял се срещу всичко, което се появявало срещу него. Щитът му бил излаган на ударите на всички, а мечът му — запазен за всекиго. Не срещал рицар, който да не повали, при условие че другият му се съпротивлявал. Сражавал се толкова умело, че всички го обявили за безспорен победител.