Песен за нибелунгите

От тръгването бяха • изтекли девет дена.

„Вий чуйте що ще кажа: • вестта, предназначена

за Вормс, ний твърде бавим“ — • така им Хаген рече.

„В Бургундия вестител • бе редно да е вече.“

Съгласен беше Гунтер: • „Наистина така е.

Обаче по-пригоден • аз другиго не зная

от вас, юнако Хаген. • Вий коня си яхнете

и подвизите наши • в дома ни разкажете.“

„Не съм добър вестител“ — • тъй Хаген му отвърна

„та нека тук остана • и в служба най-усърдна

да бъда интендантът • на дамите ни дивни,

одеждите да пазя, • във Вормс дорде пристигнем.

Вий Зигфрид помолете • вестта да отнесе —

умее да разказва • той с рицарско сърце.

Откаже ли, то нему • тогаз да се представи,

че таз молба най-вече • е заради сестра ви.“

Разпореди се царят • да призоват героя

и щом дойде, му рече: • „Почти страната моя

достигаме ний вече, • та искам да изпратя

вестител до сестра ми • и майка ми в палата.

На вас разчитам, Зигфрид: • ще ми е много драго,

ако се отзовете“ — • добави царят благо.

Не беше склонен Зигфрид, • спасителят в неволи,

дорде не почна Гунтер • сърдечно да го моли:

„Заради мене“ — рече — • „тръгнете яздешком

и заради Кримхилда • сторете го, че щом

изпълните го, с нея • ще ви се отплатим.“

Дочувайки туй, Зигфрид • бе пак неудържим:

„Каквото наредите, • изобщо без да споря,

за чудната девица • охотно ще го сторя.

Момата на сърце ми • да нараня не смея —

заръките от вас ще • изпълня зарад нея.“

„На мойта майка Ута, • царицата ни мила,

за похода кажете • какъв успешен бил е.

Пък братята ми нека • с приятелите знаят:

на всички надпревари • победен бил е краят.

В почтение от мене • и мойта годеница

подире уверете • добрата ми сестрица.

Уведомете свита • и цялото ми воинство:

желаното от мен е • постигнато с достойнство!

А племенникът Ортвин • пак нека се погрижи

да има край реката • скамейки, шатри, хижи

и родственици други • навреме да пристигнат,

че царят и Брунхилда • там празненство ще вдигнат.

Красивата Кримхилда, • след като разбере,

че водя гости, нека • посрещне най-добре

невестата ми с радост • и почести у нас.

Признателен за всичко • ще съм й вечно аз.“

Юнакът храбър Зигфрид, • тъй както се полага,

сбогува се с Брунхилда • и свитата веднага,

край Рейн неудържимо • на коня полетя.

Не помни се вестител • по-бляскав на света.

Във Вормс пристигна скоро • той с две дузини воини.

Налегна безпокойство • немалкото придворни,

щом чу се, че завърнал • се бил, ала без царя.

Дали смъртта не бе им • отнела господаря?

Наскачаха дошлите • от коня си тогаз.

Момците горди срещна • сам Гизелхер, млад княз.

Направо с брат си Гернот • към Зигфрид се завтече

и щом наблизо Гунтер • не забеляза, рече:

„Добре дошли сте, Зигфрид! • С загриженост голяма

аз питам ви къде се • владетелят ни дяна.

Нима го е със сила • Брунхилда в бой надвила?

Безмерната му обич • ли нам е навредила?“

„Страхът ви е напразен. • Към всеки в таз държава

съратникът ми служба • най-вярна изпълнява.

Оставил съм го читав, • а мен пък той изпрати

в страната му да нося • аз новини богати.

Затуй решете живо • в палата как да ида

с царицата, а също • с сестра ви да се видя.

Заръките от Гунтер • и от Брунхилда лично

ще им предам тогава: • те чувстват се отлично.“

Княз Гизелхер отвърна: • „Явете се пред двете,

услуга на сестра ми • любезна направете.

За брат ми притеснена • е тя от много време,

така че несъмнено • вас с радост ще приеме.“

„Услуга за Кримхилда“ — • принц Зигфрид отговори —

„аз всякога охотно • и с преданост бих сторил.

Но те отде ще знаят, • че ще ги посетя?“

Сам Гизелхер нае се • да отнесе вестта.

Юнакът знатен щом се • пред майка си яви,

пред нея и сестра си • с възбуда заяви:

„Завърнал се е Зигфрид, • ксантенският герой,

от брат ми Гунтер бил е • във Вормс изпратен той.

Донесъл е нам вести • как царят ни сега е,

да ви ги предаде той • съгласие желае.

За похода исландски • държи да извести.“

Загриженост у двете • не спря да се таи,

но празнична премяна • облякоха с отрада

и наредиха Зигфрид • при тях да заповяда.

На таз покана той се • веднага отзова.

Кримхилда го посрещна • с приветливи слова:

„Добре дошли сте, Зигфрид, • юнако добронравен!

Къде е брат ми Гунтер, • владетелят ни славен?

Брунхилда ако го е • погубила със сила,

горко на мен, загдето • в тоз свят съм се родила!“

А рицарят отвърна: • „Отплата ми дължите,

преблагородни дами! • Вий всуе тук тъжите:

оставих царя читав, • това добре го знам.

С Брунхилда ме провождат • вам вести да предам.

Те двамата изказват, • царице благородна,

и почит вам голяма, • и обич най-синовна.

Плача вий забравете, • че скоро ще са тука.“

Отколе ней не бяха • вестявали сполука!

Със снежнобяло крайче • на дрехата изтри

сълзите от очи си. • Подир благодари

на момъка за всички • тез вести споделени.

Тъй плач и мъка бяха • докрай преодолени.

Той радостно прие, щом • предложи му да седне.

Девицата му рече: • „Макар и да е редно

на вестоносец злато • да се даде в отплата,

любезността пък дар е • за личност пребогата.“

„Дори да бях на трийсет • царства единствен цар,

от вашата ръка аз • не бих отказал дар!“

„Така да е!“ — отвърна • момата благонравна.

Ковчежника си прати • с заръка незабавна.

Тя гривни две дузини • все с камъни безценни

му връчи за отплата. • Но даровете нейни

целеше не да вземе: • раздаде ги героя

на дамите придворни • от нейните покои.

И Ута благосклонност • към него прояви.

„Но нека кажа още“ — • юнакът заяви —

„какво ви моли Гунтер: • ще ви е задължен,

изпълнено щом бъде • в тържествения ден.

Богатите му гости, • туй чух го да желае,

да срещнете, принцесо — • голяма чест това е —

вий яхнали на коня • пред Вормс покрай брега.

Това той настоява • да сторите сега.“

„Изцяло съм готова“ — • девицата отвърна —

„аз всякаква услуга • за него да изпълня.

Ще я извърша с радост • и преданост в сърцето.“

Безмерната любов й • порумени лицето.

Таз среща на вестител • не бе по обичая.

С целувка би почела • тя рицаря накрая,

преди да се оттегли • вежливо от палата.

В Бургундия на Зигфрид • се вслушаха в словата.

На Зиндолд, Хунолд, Румолд • тогава се наложи

да се потрудят яко • за гости и велможи,

сковавайки скамейки • пред Вормс покрай реката.

Уредниците царски • прилежно се стараха.

За Ортвин и за Гере • бе чест и този път

приятелите вредом • да се уведомят,

че празненство се готви • и веселба голяма.

Девойките гласяха • веч своята премяна.

Стените на палата • покриха се с украси,

а в залата на Гунтер • и столове, и маси

се стягаха за гости • огромно множество.

По-сетне тук се вдигна • разкошно тържество.

Поканени да дойдат, • с коне поизнурени

прииждаха неспирно • на двора приближени

достойно да посрещнат • най-новата роднина.

Одежди пищни бяха • разгънати от скрина.

Дойде и новината, • че веч се приближава

кортежът на Брунхилда. • В Бургундия тогава

сред людете настана • немалка суетня.

С какви момци бе горда • и другата страна!

Пред своите девици • Кримхилда настоя:

„Които ще приветстват • до мене край брега,

най-гиздава премяна • от ракли да извадят,

че гостите нам чест и • похвала да изкажат.“

От рицари там бяха • слугите задължени

да изнесат изящни • седла златочервени,

та дамите с достойнство • на кон до Рейн да идат.

Тъй фини сбруи где ли • могло би да се видят —

как ярко по конете • позлатата лъщеше

и от юздите камък • безценен как блестеше!

Поставки позлатени • донесоха овреме

да стъпи всяка дама • от тях на конско стреме.

За знатните девици • подире от обора

конете им ездитни • изкараха на двора.

Нагръдници изящни • от най-добра коприна

окичваха жребците • и смайваха мнозина.

Зададоха се дами • осемдесет и шест.

Пристойно забрадени, • те до Кримхилда с чест

пристъпиха красиви • и в гиздави премени.

Накитени девици • ги следваха засмени —

тез петдесет и четри • бургундки до една

най-личните, събрани • от цялата страна,

все русокоси бяха • и с бляскави кордели,

тъй присърце от царя • заръчаното взели.

За рицарите чужди • стъкмени бяха с пищни

и прелестни одежди • от тъкани различни,

прилягащи чудесно • на моминската хубост.

Да им го не признаеш, • било би цяла лудост.

Самур и хермелини • красяха облеклата.

На не една девица • висяха на ръката

върху коприна гривни. • Усърдие такова

не се описва, нито • постига се отново.

Над лъскави одежди • замятаха колани,

приготвени изкусно, • в Арабия подбрани,

Върху прекрасна дреха • от свила и от вълна —

тъй радостта на всички • придворни беше пълна.

И с накит на гърдите • накиприли се бяха

немалко хубавици. • Но тъжни да са щяха,

тоз блясък ако би им • засенчил красотата.

Такава гиздост няма • владетел днес в палата.

Те тъкмо пременени • се бяха появили,

пристигнаха дружина • юнаци приветливи —

съпровождачи техни • през този ден прекрасен,

в ръка със своя щит и • със копие от ясен.