Песен за нибелунгите

Легенди стародавни • чудатости мълвят

рицари преславни • по тягостния път.

Послушайте словата • за яростни борби,

за вопли и разплата, • за пищни веселби.

В Бургундия растеше • пленителна мома,

невиждана по хубост • във никоя страна.

Наречена Кримхилда, • красавица бе тя,

уви, на много воини • донесла гибелта.

Със своя чар девичи • разпалваше любов,

жених да стане всеки • смел рицар бе готов.

Красива, благонравна, • с възхвала не една —

достоен образец бе • за всякоя жена.

Закриляха я трима • прославени мъже:

цар Гунтер и княз Гернот, • изпитани добре,

и Гизелхер — най-млад, но • и той такъв храбрец:

Кримхилда бе сестра на • грижовния кръжец.

Владетели те бяха • от знатно потекло:

сърцати, щедри, силни, • врази на всяко зло.

Бургундия страна бе • на техните деди.

Земята на Атила • им подвиг отреди.

Град Вормс на Рейн бе тяхна • престолна твърдина,

где рицари почтени • с достойни имена

на вярна служба бдяха • до сетния си час.

На две жени враждата • погуби ги тогаз.

Старица достолепна • бе Ута — майка им.

Баща им Данкрат, рицар • с характер несломим,

на младини сдобил се • със почести безброй,

в наследство им остави • земи и трона свой.

Владетелите бяха — • тъй както казах аз —

безмерно ратоборни. • Под твърдата си власт

отвред те сбрали бяха • най-личните момци,

неустрашими в битки, • безпримерни бойци.

Сред тях от Троне Хаген • бе редом с своя брат,

от Алцай беше Фолкер, • на всекиго познат,

от Мец — героят Ортвин • до пъргавия Данкварт,

маркграфове двамина • на име Гере, Екварт.

В придворната готварна • началник беше Румолд.

Ведно със него Зиндолд • и доблестният Хунолд

следяха ред и почит • в двореца да царят.

От свитата юнаци • сал тез ще изброя.

В конюшните надзорник • бе Данкварт, а Ортвин,

трапезникът на царя, • бе негов сестрин син.

Там Зиндолд, виночерпец • на властните мъже,

с ковчежника им Хунолд • за ред се грижеше.

За славата на двора, • възпявана до днес,

за воинското достойнство, • за рицарската чест,

що храбрият владетел • до гроба носи даже,

не ще насмогне никой • докрай да ви разкаже.

Сред толкова почтеност • Кримхилда със надежда

веднъж насън видя се • сокол да си отглежда.

Но два орела злобни • сразиха го и нея

при гледката боязън • за цял живот обзе я.

На майка си разказа • нощес какво сънува,

а старата царица • така го разтълкува:

„Соколът с чест отглеждан • е твоят бъдещ мъж.

Не го ли Бог опази, • ще рухне отведнъж.“

„Отде тоз мъж ви хрумна • вам, майко моя драга?

Не ще допусна рицар • с любов да ми дотяга.

Красива нека бъда • до сетните си дни,

без някой мъж чрез обич • мен зло да причини.“

„Недей да се заричаш“ — • отвърна Ута с благост. —

„Изпиташ ли ти нявга • най-съкровена радост,

на мъж ще се дължи тя. • Ще бъдеш хубавица

и Бог дано един ден • те срещне с знатен рицар.“

„Да спрем дотука спора, • царице величава.

У колко от жените • тъй често проличава

как може скръб накрая • любов да победи.

От тях аз ще се пазя, • от тези две беди.“

В душата си Кримхилда • отрече любовта

и дълги дни прекара • в отрадна самота,

без тя да закопнее • за обич пламенна.

Но сетне с почест стана • на рицар смел жена.

Той същият сокол бе, • явил й се в съня,

от Ута разтълкуван. • За мъст тя зажадня

към своите роднини, • когато го убиха.

Смъртта на едного тъй • мнозина заплатиха.