Песен за нибелунгите

Стопанинът прибра се • в покоите веднага

при своята съпруга • и щерката си драга

да каже новината, • разчула се едва ли,

че на Кримхилда бяха • се братята задали.

Съпругата любима • тогава той прикани:

„Владетелите славни • приветствайте в дома ни,

пристигнат ли те тука • със своята дружина.

Срещнете с поздрав Хаген — • и той им е роднина.

Сред свитата е Данкварт, • на Хаген роден брат,

а редом с него Фолкер, • възпитан и богат.

Вий с дъщеря ни тези • шестима целунете.

Към рицарите също • вежливост проявете.“

Така да сторят дума • му дадоха засмени,

подир от ракли взеха • разкошните премени

да срещнат с тях достойно • и рицари, и царя.

Усърдна надпревара • там взе да се разгаря.

Не сложиха красило • по ликовете бели,

ала косите руси • пристегнаха с шапели —

със златен обръч лъскав, • да ги не вятър роши,

изящните им къдри • да не изглеждат лоши.

Да се нагиздят нека • оставим всички дами.

Приятелите свои • щом Рюдигер подкани,

препуснаха да срещнат • те воин и повелител,

подир приет радушно • в маркграфската обител.

Щом Рюдигер да влизат • през портите съзря ги,

към гостите храбрецът • слова отправи благи:

„Добре дошли в дома ми, • владетели с дружина,

честит съм да ви видя • аз в моята родина!“

Тогаз благодариха • витязите с поклон,

че среща ги любезно • юнакът в своя дом.

Прие той Хаген с поздрав • като познайник свой,

а по-подир и Фолкер, • бургундския герой.

Приветства също Данкварт, • та рицарят поде:

„Посрещайки нас топло, • разпоредете где

да пренощуват тези, • които сме довели.“

„За вас“ — маркграфът рече — • „приготвихме постели.

Обозът ще станува. • Със себе си каквото

вий имате — жребци ли, • доспехи ли било то,

да бдят над него аз ще • приканя мойте хора,

да ви се не погуби • дори едничка шпора.

Момци, отпред в полето • спретнете шатри вещо!

Ще възмездя, помнете, • изчезне ли вам нещо.

Да попасат жребците • снемете им юздите.“

Не бяха по-вежливо • посрещани преди те.

Сред общата отрада • с витязите тогава

сам царят се оттегли. • На меката морава

налягаха момците • и мисля си: едва ли

през този поход бяха • така чудесно спали.

Графинята бе слязла • с момата си красива

отпред пред твърдината. • Край тях се заизвива

редица от девойки • и дами миловидни,

богато пременени, • накитили се с гривни.

И камък драгоценен • лъщеше отдалече

по пищната одежда. • Задаваше се вече

дружината бургундска • и спря пред тях накрая.

С изискани обноски • подир тя всеки смая.

Очакваха я трийсет • и шест девици стройни

и дами благородни • наред със смели воини,

довели ги да срещнат • прочути властелини.

Приветстване последва • от двете домакини:

Момата щом целуна • и царя, и князете

(Готлинда както стори), • сам Хаген веч на ред бе.

Баща й насърчи я — • против не би могъл

да бъде, а пък гостът • бе с вид суров и зъл.

Повелята прие тя • и без да се огледа,

към него запристъпва • ту румена, ту бледа.

Подир целуна Данкварт • и шпилмана с отрада —

за храбростта тоз поздрав • достойна бе награда.

Ръка подаде сетне • чаровната мома

на Гизелхер, витяз от • бургундската страна,

тъй както стори с Гунтер • и старата графиня.

Тя гордо с гост и с щерка • пред другите премина.

Стопанинът пък Гернот • поведе в ширна зала,

где рицари и дами • мълвата беше сбрала.

Разпореди се вино • за всекиго да има —

такъв възторжен прием • не помнеха мнозина.

С любвеобилен поглед • следяха вред момата

на Рюдигер: пристойна, • на прелести богата.

Разбунваше тя страсти • у рицар не един

с възвишена душевност • и чар неотразим.

Но всуе се рояха • у тях безброй копнежи,

затуй наскоро взорът • изпълнен с порив свеж и

към другите девици • и дами дивни мина.

А шпилманът възхвала • поде за домакина.

По обичай прикана • оттам в отделни зали

към рицари и дами • да идат бяха дали.

Поднесоха вечеря • и всеки от онези

достойни гости седна • край пищните трапези.

При тях да бъде бе за • Готлинда чест голяма.

Дойде тя на софрата, • но щерка й остана

там, гдето ней подхожда — • с девици благонрави.

Сред гостите без нея • унилост се възправи.

Подир, щом вредом бяха • вечеряли и пили,

въведоха отново • девиците красиви.

Разнесоха се волни • закачки и шеги,

подел гусларят Фолкер • безспир да ги реди.

Към домакина сетне • възкликна с глас висок:

„Маркграфе, колко милост • оказал вам е Бог:

да водите с прекрасна • съпруга тук весден

доволни и честити • такъв живот блажен.

Да бях владетел, мисъл • таил бих аз една —

с короната да имам • до мене за жена

красивата ви щерка. • Пленителна на вид е,

добра и благородна, • изпълваща мечтите.“

Маркграфът удиви се: • „Възможно туй нима е

владетел някой мойта • мома да пожелае?

С жена ми ний живеем • в страна напълно чужда —

кого девича хубост • за обич да пробужда?“

В ответ му рече Гернот, • благовъзпитан княз:

„Понеча ли по воля • да си избирам аз

съпруга, бих се радвал • да бъде тя такава.“

И Хаген най-любезно • съвети взе да дава:

„На Гизелхер май време • за сватба е дошло.

Графинята нали е • от знатно потекло,

в Бургундия да дойде: • корона щом наложи,

охотно ще й служим • ний с княжески велможи.“

Словата му Готлинда • и Рюдигер веднага

възторжено приеха, • тъй както се полага.

А славните витязи • условиха в туй време

княз Гизелхер тогаз за • княгиня да я вземе.

Що писано е, кой ли • посмял би да възпре?

Девицата яви се • пред цар и пред князе.

Съпруга да му стане • чу Гизелхер обет,

той също дума даде • на височайш свой ред.

На младата невеста • земи и твърдини

в залог цар Гунтер редом • с княз Гернот отреди

и клетва се заклеха, • че сториха го те.

„Понеже с твърдини аз“ — • маркграфът пак поде,

„не разполагам, нека • залог е верността ми.

Сребро и злато давам • родата да остане

от зестрата доволна • и тежките товари

на мулета стотина • да бъдат мойте дари.“

Двамината подире • съгласно обичая

застанаха в средата. • Насреща й в омая

се струпаха младоци • в ума си с мисли, дето

и днес вълнуват също • на юноша сърцето.

Когато на момата • зададоха въпроса

желае ли юнака, • тя малко се ядоса.

Макар с готовност нему • да ставаше жена,

обзе я свян подобно • девица не една.

Съветът бащин беше • да каже просто да

и с княза да се вземат. • Тогава начаса

обгърна я витязът • с ръката снежнобяла.

Оскъдна радост с него • съдбата бе й дала.

„Владетели могъщи“ — • маркграфът прогласи, —

„щом минете обратно • за към страната си,

ще дам аз с вас да дойде • и щерка ми тоз ден

в Бургундия.“ — Така бе • обетът потвърден.

Веселието свърши • и Рюдигер призва я,

тъй както морни гости, • да иде в свойта стая.

След шумната забава • тъй всеки отпочина.

На заранта закуска • стъкми им домакина.

Щом хапнаха, изрече • сам Рюдигер, преди те

на хуните земята • да прекосят: „Държите

да тръгнете, но няма • да пусна толкоз мили

гостуващи, щом тука • веднъж сте се отбили.“

„Едва ли може“ — Данкварт • отвърна — „още ден

да нагостите с вино • и хляб благословен

юнаци многобройни • в дружина тъй шумлива.“

„Не се грижете“ — рече • стопанинът, — „не бива

да се отблъсва мойта • молба, витязи смели!

Да ви гощавам мога • аз цели две недели —

и вас, и всички воини • под вашата закрила.

Не ми е с дан обсебвал • имането Атила.“

Макар неотстъпчиви, • успя да ги склони

при него да останат • те още четри дни.

С прочутата си щедрост • и тачени дела

на гостите раздаде • коне и облекла.

С конете оседлани • прислужници напети

пред портите стояха. • Излезнаха отпред и

юнаците от странство, • в ръка понесли щита.

Атила крайна цел бе • на тази царска свита.

Но залата преди да • напуснат още цар и

князе, раздаде графът • на гостите си дари.

Великодушен беше — • туй правеше му чест.

За Гизелхер сгодена • момата му бе днес.

Прославения Гунтер • той с ризница дари

в почтеност да я носи. • Откак се възцари,

подарък рядко беше • приемал по-преди,

но щедростта на графа • с поклон възнагради.

На Гернот меч поднесе, • добър и драгоценен,

що в битките подире • другар бе нему верен.

Предложен всъщност дар от • графинята бе меча.

Един ден на погибел • той Рюдигер обрече.

Зае се и на Хаген, • лишена от омраза,

подарък тя да връчи. • Щом царят не отказа,

не би могъл да тръгне • и той без дар от нея,

но отклони отпърво • уж с тон самонадеян.

„Сред всичко тук видяно“ — • когато го запита,

призна й сетне — „много • съм впечатлен от щита

отсреща на стената.“ — • Да би му го дарила,

той с него щял да иде • в страната на Атила.

Едва дочула що е • желано от смелчака,

графинята помръкна • и чак й се доплака.

На Нудунг гибелта тя • с покруса си припомни,

от Витих как погубен • бе свидният й сродник.

На рицаря тя рече: • „Ще ви го дам с охота.

Да щеше Бог да върне • на онзи воин живота,

що носеше го храбро! • Той в битка бе сразен

и все така неспирно • оплакван е от мен.“

Графинята чевръсто • от мястото си стана,

до щита приближи се, • повдигна го смълчана,

на Хаген го поднесе • и той го взе в ръце.

Подарък за витяза • бе щитът от сърце.

Зора не е сияла • над по-изящен щит:

отгоре гербът с ярко • сукно отвред покрит

и с камъни безценни. • На всекиго — рече ли

да го плати — би струвал • хиляда мерки цели.

Разпореди се Хаген • и щита го прибраха.

Сега пристъпи Данкварт • пред щерката на графа.

С доспехи тя дари го — • богати, величави,

пред хуните достойно • и с тях се той представи.

С подаръците, дето • получил беше всеки,

не биха се сдобили • без нрава ведър, мек и

добър на домакина. • Подир им стана враг

и бе убит в ненавист • от тях юнакът благ.

Храбрецът Фолкер с гусла • се доближи до двете,

с омайната си песен • Готлинда той почете:

на тръгване от Пьохларн • пред дамата засвири,

за сбогом благосклонност • от нея тъй подири.

Графинята любезно • с награда отличи я,

нареждайки веднага • да донесат кутия.

Дванайсет златни гривни • оттам предназначи за

певеца и с молба на • ръка му ги наниза:

„В двореца на Атила • носете ги от мене;

на връщане ще искам • да чуя как по време

на празника в услуга • били сте ми безспир.“

Поръката тоз рицар • изпълни по-подир.

Стопанинът извика: • „На път да сте спокойни,

реших да съпровождам • с дружина мои воини

момците ви и няма • вам никой да наврежда.“

Завчас бе натоварен • обоз с храна, одежда.

Със себе си поведе • и петстотин юнака

на кон с доспехи бойни, • без още да протака,

на празненство с турнири • и рицарска игра.

От тях обратно в Пьохларн • един не се прибра.

С целувка се сбогува • стопанинът тогаз,

от Гизелхер последван, • благовъзпитан княз,

в прегръдките си взели • красавиците свои.

Уви, девици ляха • подир сълзи порои.

Разтваряха се вече • прозорците отвред,

щом Рюдигер с момците • отправи се напред.

Но сещайки навярно • надвисващи злини,

заплакаха девойки • и прелестни жени.

За сродник и приятел • разстроени те бяха,

които в Пьохларн нивга • отново не видяха.

Юнаците пък с радост • по дунавския бряг

на хуните в страната • поеха път най-пряк.

Бургундците маркграфът, • витяз неустрашим,

подкани вещо: „Нека • сега уведомим

ний хуните с вестител, • че идат гости знатни.

Атила ще се радва • на новини приятни.“

Към Австрия препусна • вестител не един,

та скоро вред разчу се: • герои с властелин

от Вормс на Рейн пристигат — • вестта ги изпреваря

и вече се вълнува • прислугата на царя.

От вестоносци бързи • узна се новината,

че нибелунги идат • на хуните в страната:

„Посрещайте, Кримхилда, • сега мигът настъпи —

на почит се надяват • тук братята ви скъпи!“

Кримхилда като всички • приветни домакини

иззад прозорец взряна • очакваше роднини.

Видя да идват воини • от бащина земя.

При гледката и царят • от радост се засмя.

„Доволна съм“ — Кримхилда • не смя да прекослови. —

„Родата ми понесла • е щитовете нови

и ризници блестящи. • Очакващия злато

и помнещ мойта болка • ще наградя богато.“