Песен за нибелунгите

Вестители Атила • в Бургундия щом прати,

нашир и длъж покани • от царските палати

за празненството взеха • да носят бързоходци.

Началото на края • бе туй за много гости.

От хунската държава • към Вормс на Рейн летяха

вестителите вече. • Проводили ги бяха

да призоват със свита • владетелите трима

на гости при Атила • в езда неуморима.

Пристигнаха най-първо • те в Пьохларн яздешком,

посрещнати радушно • в гостоприемен дом.

Там Рюдигер, Готлинда • и тяхната мома

додадоха привети • за чуждата земя.

Без дар не позволиха • подир да продължат

момците на Атила • далечния си път.

А Рюдигер за Ута • и тримата й сина

притури: друг тъй предан • маркграф едва ли имат.

Брунхилда увериха • в привързаност те също,

във вярност непреклонна, • в приятелство могъщо.

След тез слова дошлите • пришпориха конете.

„Дано ви Бог закриля!“ — • графинята им рече.

Бавария преди те • да прекосят изцяло,

споходи Вербел в Пасау • епископското тяло.

Не знам на Рейн за близки • що беше отредено,

но всеки вестоносец • от златото червено

на Пилгрим в дар получи. • Подир на тях самите

епископът за сбогом • откри им, че честит е

да срещне в Пасау скоро • и сестрини три сина:

„Че нямам път за жалост • към моята родина.“

По пътища незнайни • се те до Рейн добраха.

За ценности, одежди • не дебнеше заплаха:

разбойникът подрумен • боеше се, че гняв

ще породи у царя • могъщ и величав.

Необходими бяха • дванайсет дни езда

дружината да стигне • край Вормс на Рейн брега.

Когато съобщиха • на цар, князе и свита,

че идват вестоносци, • владетелят запита:

„Кому е тук известно“ — • поиска той да знае —

„дружината от кой край • в страната ни дошла е?“

Не им бе туй известно, • но Хаген щом ги зърна,

не се подвоуми и • на Гунтер тъй отвърна:

„От двора на Атила • при нас дохождат вести,

гусларите щом виждам. • Не са те гости чести:

с заръки от сестра ви, • добри или пък зли,

заради господаря • си са добре дошли.“

С конете доближиха • те досами палата.

Не е била тъй славна • на шпилман друг ездата.

Прислугата на царя • ги срещна с дума блага,

юзди пое и сетне • ги подслони веднага.

С одежди драгоценни • пристигнаха от път

и с вид съвсем достоен • пред цар да се явят.

Ала не им се щеше • все с тях да са пред хора —

харизали ги биха • те всекиму от двора.

Към щедростта им люде • преблагосклонни бяха

и облеклата пищни • у тях се озоваха.

От двамата пък всеки • най-гиздава премяна

за царски вестоносци • подир това надяна.

Момците на Атила, • щом бе им позволено,

пред дверите на царя • пристъпиха смирено.

Посрещната от Хаген • възторжено дори,

двоицата побърза • да му благодари.

Нетърпелив за вести, • той тутакси запита

добре ли поминава • Атила с свойта свита.

И шпилманът отвърна: • „Не е била такава

сполука за владетел, • за люде и държава!“

Отидоха при царя • в препълнената зала.

Приветствани там бяха • с любезност и похвала,

тъй както се полага • на гости от чужбина.

Край Гунтер Вербел свари • от воините мнозина.

Вежливо домакинът • ги също поздрави:

„На шпилманите двама • от мен добре дошли

със своите другари. • Атила ли ви прати

в земите ни бургундски • и царските палати?“

Достопочтено Вербел • поде с поклон към царя:

„Вам преданост дълбока • явяват господаря

и вашата сестрица • Кримхилда в този час.

За верността им знак е, • че сме сега при вас.“

Владетелят възкликна: • „Чудесна новина!

Кажете как се чувстват • там в хунската страна

могъщият Атила, • а с него и сестра ми.“

„Ще чуете“ — тъй Вербел • да спре не се помами. —

„И вий, и всеки тука • туй нека разбере:

не са живели други • двамина тъй добре

със сродници, с придворни • и своите подвластни.

На тръгване те вкупом • с нас бяха съпричастни.“

„Ценя предаността на • Атила и сестра ми —

сполай за новините • отрадни и желани.

Честити щом са всички, • да съм спокоен мога,

че тоз въпрос повдигнах • аз, гложден от тревога.“

Подир се появиха • и двамата князе.

За шпилманите бяха • току-що чули те,

та заради сестра си • приветно ги погледна

тях Гизелхер и рече • с любезност непосредна:

„Добре дошли при нас сте, • вестители, в тоз ден!

Да яхвахте по-често • коне на път за Рейн,

приятели тук щяхте • да имате подбрани.

В страната ни несгода • за вас не ще настане.“

„Дължим ви“ — вметна Швемел — • „ний почит за това.“

Да изразят безсилни • са моите слова

какъв сърдечен поздрав • провождат вам Атила

и вашата сестрица, • похвала там добила.

Царицата ни помни • до днеска обичта ви —

сърцето ви, тя вярва, • не ще я изостави.

Ала при вас най-вече, • царю, сме тук дошли

с молба вий гост бъдете • нам в хунските земи.

Богатият владетел • Атила повели ни

да предадем с покана • до свидните роднини

въпрос: да навестите • сестра си щом не щете,

то нека той узнае • и молим ви кажете

от него и дома му • защо сте тъй странели.

Дори и непозната • царицата да бе ви,

внимание той лично • навярно заслужава

и драга ще му бъде • там вашата поява.

Цар Гунтер тъй им рече: • „Ще ви уведомя

след седем нощи що съм • обмислял през деня

с приятелите мои. • Сега се приберете

там, где сте приютени, • и волно отдъхнете.“

Но Вербел позволи си • молба отново малка:

„Ще може ли да срещнем • добрата господарка,

безукорната Ута, • пред нашата отмора?“

На Гизелхер вежлив бе • тозчас и отговора:

„Не ще ви пречи никой, • а стане ли то, даже

и майка ми доволна • тогаз ще се покаже,

защото тя безвестна • след толкоз много време

от обич към Кримхилда • с възторг ще ви приеме.“

Заведени те бяха • от Гизелхер при Ута.

Посрещна ги любезно • царицата прочута

и поздрав благодушен • отправи им сама,

преди вестта да чуе • от хунската земя.

„Вам мойта господарка“ — • тъй Швемел ней доложи —

„изказва почитта си. • Тя някак ако може

по-често да ви вижда, • ни миг не ще се пита

и на света тогава • била би най-честита.“

„Уви, не е възможно“ — • царицата отвърна. —

„Как искала бих също • аз щерка да прегърна,

ала далеч за жалост • дълга си тя отбива.

Дано да е с Атила • завинаги щастлива!

Преди обратно вие • да яхнете конете,

за тръгването свое • на мене обадете.

Вестители отколе • сме нямали тъй мили.“

Те дадената дума • не биха нарушили.

Към хижите подире • потеглиха момците,

владетелят пък свика • в палата първенците.

Пред свойте приближени • въпрос какво да стори

с поканата постави, • та му се отговори,

че би могъл да иде • в страната на Атила,

и свитата съвета • бе вкупом одобрила.

Навъсено единствен • взе Хаген да подмята

на царя скритом, дето • си търсел сам белята:

„Нима не сте наясно • що сторили сме двама

и че за нас Кримхилда • тревога е голяма?

Ръката ми мъжа й • щом нявга е пробола,

какво ще дирим ний на • Атила край престола?“

„Сестра ми“ — рече царят — • „гнева си превъзмогна.

Загдето причинихме • й мъка безподобна,

тя нам прости с целувка • и чак тогаз замина.

Освен към вас да храни • тя ярост несломима?“

Неотстъпчив бе Хаген: • „Не давайте в заблуда

слова да ви въвеждат! • Те цел преследват друга:

отидете ли, гибел • там вас ще застрашава.

При хуните сестра ви • злопаметна остава.“

Княз Гернот се намеси, • дочул какъв е спора:

„Това, че в гузността си • страхувате се, хора,

от мъст в страната хунска, • чрез скверните ви речи

да навестим сестра ни • не бива да попречи.“

Към Хаген се обърна • княз Гизелхер тогава:

„Приятелю, вината • щом мира ви не дава,

в дома си останете • тук, без да се боите,

а ний ще поведем при • сестра ми храбреците.“

На рицаря от Троне • душата се разбуни:

„Не ще вий поведете • далеч по прашни друми

витяз от мен по-храбър, • по-силен и по-смел!

Щом толкова държите, • аз също бих поел.“

Обади се и Румолт, • началник на готварни:

„И гости, и домашни • ще са ви благодарни,

гощават ли ги тук от • обилните запаси.

Не ви е Хаген нивга • подвел със зоркостта си.

Щом нямате му вяра, • съвет аз ще ви дам,

понеже съм ви служил • и предан бил съм вам:

вий тука останете, • родината ви где е,

а цар Атила нека • с Кримхилда си живее.

Къде ли вам било би • от тука по-добре?

Домът ви набег вражи • бездруго ще възпре.

Носете тук одежди • с изискан вкус подбрани,

пийнете рейнско вино, • ухажвайте и дами.

И колко вкусни гозби • ще имате, с каквито

не е гощаван други • владетел, но и нито

с една да ви не блазня, • поне зарад жена ви

не тръгвайте хлапашки • из чуждите държави.

В страната ви богата — • да ви го кажа мога —

по-лесно ще се найде • избава от тревога,

отколкото сред хуни — • кой знае им адета?

В дома си останете, • такъв ми е съвета.“

Но Гернот възрази му: • „Куражът ли изчезна?

Сестра ми щом отправя • покана нам любезна

с мъжа си цар Атила, • защо да не отидем?

Комуто се не тръгва, • да бди в дома си свиден.“

Отново Хаген вметна: • „Вам моите слова

дано не досадят, но • послушайте това:

каквото да се случи, • за да сте защитени,

при хуните идете • добре въоръжени.

Щом толкова държите, • сберете богатири,

войска — отде що може • поред да се издири.

Ще подбера тогава • измежду тях хиляда

да няма от Кримхилда • коварна изненада.“

„Заръка като тази • приемам“ — рече царят,

и вестоносци прати • навред да обикалят.

Откликналите бяха • три хиляди юнака,

несещащи каква ги • печална орис чака.

Пристигнаха на Гунтер • в страната те с надежди.

Разпоредил се той бе • коне, седла, одежди

да им дадат, преди от • Бургундия да яхнат.

Сдобил се беше царят • с добрата воля тяхна.

От воините им Хаген • на брат си Данкварт рече

осемдесет смелчаци • на Рейн да прати вече.

Дойдоха достолепно • с доспехи нови, с броня

на Гунтер в твърдината • възседнали те коня.

Дойде храбрецът Фолкер — • за поход изпроводен,

довел бе трийсет воини • гусларят благороден.

Одеждите им бяха • царе каквито носят.

На Гунтер извести той, • че да потеглят просят.

Какъв бе Фолкер тука • да кажа кратко нека.

Той беше благородник — • под негова опека

в Бургундия стояха • мнозина богатири.

Зован бе шпилман, дето • умееше да свири.

Измежду тез юнаци • подбра хиляда Хаген,

познати му отколе • било от бой неравен,

било заради подвиг • и дързостни дела.

Сърцатостта им всеки • да смая би могла.

Ала обзел бе вече • вестителите страх:

ще се гневи Атила • на мнима мудност в тях,

молбата им да тръгват • без отклик щом остава,

от Хаген отклонена, • прозиращ цел лукава.

На царя си бе рекъл: • „Не бива по-преди

да яхват те обратно, • не се ли уреди

да тръгнем седем дена • подир и ний на път.

Тъй нечии кроежи • добре ще проличат.

А на Кримхилда също • не ще се удаде

срещу ни да насъска • когото и да е.

Посмее ли обаче, • ще съжали тогава —

нали войска подбрана • нас там ще придружава.“

Седло и щит и всички • доспехи, дето щяха

в страната на Атила • да носят, вече бяха

за воините готови, • пред похода там сбрани.

Вестителите бяха • пред Гунтер призовани.

„Решил е царят“ — Гернот • им рече, щом видя ги —

„поканата, с която • дошли сте, юначаги,

охотно да приеме. • Атила и сестра ни

за празника да чакат • приятели желани.“

Цар Гунтер заразпитва: • „Кажете ми сега

туй празненство кога е • или пък ний кога

ще трябва да пристигнем?“ • От Швемел бе ответа:

„При поврат-слънце там на • турнирните полета.“

И тъй като с Брунхилда • не бяха се видели,

добронамерен царят — • щом биха те пощели —

при нея разреши им • да идат с вест отрадна.

Но Фолкер им попречи • и ней това допадна.

„Днес мойта господарка, • уви, не е добре.“

Тъй воинът храбър смогна • визитата да спре.

„Почакайте и утре • със сигурност ще може.“

Но срещата отпосле • наново се отложи.

Могъщият владетел • (към тях тъй благосклонен)

накара да внесат от • запаса му огромен

с великодушност злато • на щитове големи.

От други също бяха • добре възнаградени:

И Гизелхер, и Гернот, • и Гере, и Ортвин

се отличиха с щедрост • завидна до един.

Те всекиго дариха • с такива ценни дари,

че никой не посмя с тях • жребец да натовари.

Заставайки пред Гунтер, • сам Вербел промълви:

„Нек тук, царю, останат • подаръците ви.

Не ще ги ний приемем — • Атила забрани ни.

Освен туй дарове нам • не са необходими.“

Владетелят от Рейн бе • обхванат от досада,

загдето пренебрегват • те царската награда,

та злато и одежди • получиха насила

със здраве да ги носят • в страната на Атила.

Преди да тръгнат, Ута • да навестят решиха

и Гизелхер отвел ги • бе в стаицата тиха.

Да предадат тя рече, • щом щерка й добре е,

че с почитта към нея • тя много се гордее.

Зарад Кримхилда също • и зарад цар Атила

царицата дари ги • със злато и със свила.

И шпилманите с радост • от нейните ръце

приеха ги, че бяха • дарени от сърце.

Вестителите сетне, • сбогувайки се с всеки,

потеглиха пак бодро • по друми и пътеки

от рицари на Гернот • до Швабско придружени

да ги беда не стига • в места отдалечени.

Простиха се с момците, • що бяха им закрила,

где пътят мирен беше • и властваше Атила.

Затуй ни кон, ни дреха • не бяха им отнети

на бързащите вкъщи • вестители напети.

Приятелите вредом • те известиха как

бургундците наскоро • на Рейн от оня бряг

ще дойдели на гости • на хуните в страната.

Епископ Пилгрим също • узнал бе новината.

Достигайки на Пьохларн • богатите земи,

дружината маркграфа • тозчас уведоми,

а сетне и Готлинда, • че гостите тя трябва

да срещне. Ех, как много • вестта им я зарадва!

А шпилманите вече • препускаха натам,

где чакаше Атила • в палата си в град Гран.

Те поздрави безбройни • за царя от душа

предадоха и в радост • ликът му засия.

Царицата, узнала, • че тримата й братя

ще дойдат и че поздрав • решили са да пратят,

остана предоволна. • Достойна тя награда

на шпилманите даде, • тъй както се полага.

„Кажете ми“ — запита • подир момците морни —

„кои сред мойте близки • и най-добри придворни

на повика откликват • за среща непосредна.

Кажете Хаген как на • поканата погледна.“

„Участвал“ — обясниха — • „в съвета заранта“,

но нямало в гласа му • следа от топлота.

Идеята да тръгнат • щом сметнали добра е,

в гнева си Хаген рекъл, • че гибел тя вещае.

Ще дойдат непременно • тук братята ви трима

с желание голямо. • От другите колцина

ще ги последват — трудно • за мен е да гадая.

За Фолкер, шпилман храбър, • единствено го зная.

„Не ще ми е прискърбно“ — • царицата добави, —

„ако юнакът Фолкер • пред нас не се представи.

Аз по̀ държа на Хаген, • че той е рицар горд.

Посрещнем ли и него, • ще бъда във възторг.“

Подире тя чевръсто • при царя се завтече,

в покоите съзря го • и прелюбезно рече:

„И вам ли, господарю, • допадна днес вестта?

Май сбъдва ми се тази • отколешна мечта.“

„Мечтата ви е радост • за мене“ — рече царя. —

„Не съм се тъй вълнувал, • щом случай се отваря

роднини мои лични • да погостуват тука.

Но вашите донасят • ми истинска разтуха.“

Служители на царя • следяха търчешката

скамейки вред да има • и в зала, и в палата,

от гостите им всеки • да има где да сяда.

Лишиха го подир те • от буйната отрада.