Песен за нибелунгите

Ала дорде гласят се • до празника си чак,

да видим ний Кримхилда • с девиците си как

от нибелунгски север • към Вормс на Рейн потегли.

Жребци такива дари • не носили са негли.

Товар одежди пищни • с тях в дрешници замина.

На кон пое и Зигфрид • пред своята дружина.

С царицата надежди • за радости таяха —

уви, за всички в скърби • превърнати те бяха.

В страната нибелунгска • останал бе синът

на Зигфрид и Кримхилда — • не взеха го на път.

От празненството болка • дойде му и посърна:

баща и майка вече • той никога не зърна.

На път се вдигна Зигмунд, • макар пределно стар

Да беше предугадил • овреме този цар

как празникът ще свърши, • не би го той почел:

от сродници съсипан • биде витязът смел.

Вестители най-бързи • проводиха напред.

Насреща им от Вормс пък • потеглиха в ответ

приятели на Ута, • придворни и велможи.

Усилия цар Гунтер • за приема положи.

Накрая на Брунхилда • в покоите дойде:

„Сестра ми както вас ви • в страната ни прие,

съпругата на Зигфрид • така вий посрещнете!“

Тя рече: „Ще го сторя, • дължим си го ний двете.“

„Пристигат утре рано“ — • владетелят напомни

„и нека ги посрещнем • ний с почести достойни,

а не лениво тука • да чакаме в палата.

Не са били ми гости • по-мили на душата.“

Тя тутакси отправи • към дамите подкана

да си приготвят свойта • най-гиздава премяна,

с каквато сал пред гости • се свитата явява.

Откликнаха охотно • те на молба такава.

Забързаха и воини • на гостите в угода.

Сам свитата си Гунтер • повика пред чертога.

Царицата чаровна • завчас жребеца яхна.

Приветствия се чуха • при срещата прекрасна.

С такава радост бяха • те гостите приели,

навремето с каквато • Кримхилда като че ли

в Бургундия не смогна • снаха си да стъписа.

В ней дворцовите нрави • видя се днес кои са.

С дружината си Зигфрид • пристигнал бе и ето

витязите сновяха • насам-натам в полето,

съпътствани най-плътно • от воини на талази.

Кой можеше от сблъсък • и прах да се опази?

Стопанинът щом Зигфрид • със Зигмунд там съзря,

любезно ги приветства • на своята земя:

„При мен и мойте близки • добре дошли сте вие.

В гостуването знак за • доверие се крие.“

„Бог нека поживи ви“ — • му Зигмунд отговори. —

„Откак синът ми Зигфрид • приятели ни стори,

сърцето ми държеше • с вас нявга да се срещне.“

„За радост“ — рече Гунтер — • „туй случи се най-сетне.“

Посрещнат беше Зигфрид, • тъй както се полага:

с почтителност голяма, • с любов и дума блага,

изречена от Гернот • и Гизелхер с тон верен.

Към гост едва ли бил е • друг по-добронамерен.

Пристъпиха тогава • напред двете царици.

А от седлата колко • пък още хубавици

грижовно снети бяха • на тучната морава:

туй случай за юнак бе • да се попрестарава.

Лице в лице стояха • достойните съпруги.

Възхита у витязи, • а и у всеки други

приветът им събуди • и отклик свой намери:

край техните девици • се сбраха кавалери.

Пресрещаха се двойки • придворни под ръка,

в поклони добронравни • привеждаха снага,

разменяха си нежно • целувки дами стройни.

Сподиряха ги с поглед • владетелските воини.

Но яздешком поеха • към Вормс, без да се маят —

стопанинът държеше • дошлите да узнаят:

в Бургундия те гости • са мили и желани.

Там с копия нов набег • представен бе пред дами.

Доказваха и Хаген, • и Ортвин пак на дело,

че да се разпореждат • те можеха умело —

каквото повеляха, • то трябваше да стане.

Към всеки гост те бяха • с безупречно държане.

От удари на меч и • на копие трещяха

пак щитовете воински • край Вормс, където спряха

задълго цар и гости • в отраден час, преди да

решат на твърдината • към портите да идат.

Доволни, най-накрая • дойдоха пред палата.

Провесени, блестяха • на дами връз седлата

и чулове, скроени • от тъкан драгоценна.

Очакваше прислуга • отпред гостоприемна.

Заведоха дошлите • в приготвените стаи.

Брунхилда, възхитена • безкрай от хубостта й,

поглеждаше Кримхилда, • лицето й когато

блестеше лъчезарно • по-ярко и от злато.

Из твърдината вормска • от воините гълчава

дочуваше се вредом, • та нареди тогава

на Данкварт царят Гунтер • за тях да се погрижи.

Маршалът настани ги • поред в удобни хижи.

В палата и навънка • те бяха нагостени.

Така едва ли гости • били са приютени:

каквото пожелаха, • на тях се предостави.

С богатствата си царят • се всекиму понрави.

Прислугата към всички • бе мила и любезна.

С дошлите царят сам край • трапезата приседна,

а Зигфрид — както нявга • в доброто старо време —

прие с витязи място • отсреща да заеме.

От над хиляда воини • бе наобиколен

на пищната трапеза. • Брунхилда този ден

прозря, че тъй заможен • васал не се намира,

но — още благосклонна — • реши да не придиря.

На царската вечеря • изпи се много вино,

наквасило неволно • и облеклото фино,

когато виночерпци • доливаха бокали,

прислужвайки усърдно • из празничните зали.

Тъй както повеляват • придворни обичаи,

поеха всички дами • подир към свойте стаи.

Където и да беше • на всеки краят роден,

към всички домакинът • бе благоразположен.

Нощта като отмина • и взе да зазорява,

на камък драгоценен • искрящата поява

върху одежда скъпа, • из дрешника прибрана,

девиците възрадва, • избиращи премяна.

Пред княжеската зала • дойдоха на ранина

оръженосци шумни • и рицари мнозина

за утринната меса, • изпята в чест на царя.

В турнир подир ги прати • да си се надпреварят.

Тръбачи затръбиха • и флейта прозвуча,

забиха барабани • тържествено така,

че в твърдината вормска • ехтежът им отекна.

Юнак подир юнака • на свой жребец се метна.

Голяма надпревара • подемаха момците

в бургундските полета. • Припламваше в очите

възторжената смелост • на младостта сърцата,

зад щита бе стаена • на рицар красотата.

От горните прозорци • честитите царици

следяха вече редом • с нагиздени девици

за воина как турнирът • забава бе прекрасна.

Пред свитата застанал, • сам царят коня яхна.

Тъй времето потече • за тях като насън.

От църквата дочу се • тоз миг камбанен звън.

Изведоха тогаз и • за дамите коне,

витязи придружиха • владетелките две.

Пред църквата се всяка • бе в себе си вглъбила,

към гостите Брунхилда • все още беше мила.

Те влязоха с корона • в просторния храм Божи —

ненавист обичта им • по-сетне разтревожи.

След службата отново • поеха път обратен.

Сред почести подире • се сбраха в кръг приятен

на обедна трапеза. • Таз радост, породена

от празненството, трая • тъй единайсет дена.