Донасяха се вести • по Рейн за хубавици,
мълвеше се за разни • пленителни девици
и Гунтер, цар достоен, • обзет бе от възторг
една от тях да има, • да бъде с нея горд.
Живееше княгиня • далеч отвъд морето.
Тя нямаше подобна • на себе си, където
се гледа красотата • и се премерва сила.
В трибой за любовта й • бе рицари надвила.
Юнакът, пожелал таз • княгиня за жена,
щом копието метне, • щом в скок на дължина
и в хвърляне на камък • изгубеше в едната
от трите надпревари, • простил се бе с главата.
До днес бе победила • във всеки сблъсък троен.
От подвига й слисан, • край Рейн млад рицар строен
на славната девица • отдаде любовта си.
Затуй герои сетне • намериха смъртта си.
Край Рейн отсече Гунтер: • „Каквото ще да става,
в страната на Брунхилда • на кораб ще отплавам!
Заради обичта й • залагам си главата
и нека я загубя, • не взема ли момата!“
„О, не!“ — против бе Зигфрид. — • „Тозчас се откажете
от хрумването вие! • Туй искрен мой съвет е.
Княгинята по нрав е • сурова и жестока,
жених щом безпощадно • лишава от живота.“
„Съветът мой пък бил би“ — • намеси се и Хаген —
„вий Зигфрид помолете • до вас юнакът снажен
от помощ да ви бъде • в опасната проява,
щом нрава на Брунхилда • той тъй добре познава.“
Запита царят принца • дали ще му помогне
до тази хубавица • с успех да се домогне:
„Склоните ли, юнако, • и стане ли тя моя,
за вас не ще си жаля • живота и покоя.“
Синът на Зигмунд каза: • „Услуга ще ви сторя,
но волята си нека • преди туй изговоря:
красивата Кримхилда, • сестра ви, за съпруга
дадете ли ми вие, • не ща награда друга.“
„Пристигне ли Брунхилда • тук, в моята страна,
ще имате сестра ми • Кримхилда за жена.
Обет ви давам, Зигфрид“ — • наблегна царят пак, —
„честити да сте с нея • вий в дълговечен брак.“
И клетва се заклеха • момците благородни.
Очакваха ги много • усилия несгодни,
княгинята преди те • на Рейн да доведат.
Що ядове пък щяха • подире да берат!
Налагаше се Зигфрид • със себе си да вземе
и мантията, дето • от Албрих преди време
в единоборство беше • отнел с риск за живота.
Момците своя поход • подготвяха с охота.
Щом мантията принцът • наденеше, завчас
добиваше той сила • незнайна дотогаз,
прибавяйки към свойта • и тази на дузина.
Подир с такава хитрост • надви оназ княгиня.
А мантията още • по свойство бе такава,
че скритият под нея • да може да направя
каквото си поиска, • но без да е видян.
Брунхилда той надви и • бе възненавидян.
„Храбрецо Зигфрид, ние • в страната на Брунхилда
за да пристигнем с тежест, • при похода дали да
не тръгнем през морето • със трийсетхилядна
войска, каквато мога • да свикам с леснина?“
„Каквато и войска ний • натам да поведем,
княгинята, известна • с тоз нрав ожесточен,
в свирепостта си може • докрак да я срази.
Аз друго ще предложа“ — • тъй Зигфрид възрази. —
„Уж рицари самотни, • да тръгнем към морето
(кои да сме ще кажа) • по Рейн ний, откъдето
подире ще поемем • задружно четирима
момата да спечелим, • насетне мир да има.
Единият щом аз съм, • а вторият пък вие,
да бъде Хаген трети — • умее да се бие.
Четвърти ще е Данкварт, • безстрашен всеки път.
Не ще посмеят даже • хиляда да ни спрат.“
„Преди да се отправим • (копнеж ме веч изгаря),
бих искал да узная“ — • подпита още царя —
„княгинята с каква ли • одежда да споходим;
кажете ни овреме, • за да не се изложим.“
„Одежди най-прекрасни, • кой както е снабден,
в страната на Брунхилда • се носят всеки ден.
Затуй с най-пищни дрехи • да се явим си струва,
за да не ни одумват, • тъй както се дочува.“
Владетелят отвърна: • „Тогаз с молба ще ида
при майка ми обична, • та с нея там да видя
придворните й дами • дали ще спретнат дрехи,
с които пред момата • да имаме успехи.“
Вежливо Хаген вметна • една възможност друга:
„От майка си защо да • измолвате услуга?
Кажете на сестра си • какво сте наумили —
за похода ще вложи • тогаз тя всички сили.“
Сестра си извести той, • че иска да я срещне
ведно с храбреца Зигфрид. • Преди да ги посрещне,
красавицата бе се • грижливо пременила.
На свиждането с тях тя • не би се противила.
С девиците край нея, • и те тъй пременени,
щом чу да влизат тези • двамина суверени,
тя стана от дивана. • По начин превъзходен
посрещна брат си Гунтер • и госта благороден.
„Добре дошли сте, братко, • тук с този храбър мъж“
приветства ги Кримхилда. — • „Какво тъй изведнъж
владетели довежда • във моите покои?
Кажете що вълнува • най-знатните герои.“
„Ще споделя, принцесо“ — • поде тогава брат й. —
„Откакто кавалер аз • далеч в едни палати
реших да бъда, пречки • явиха се нелесни:
за там ще са потребни • одежди най-чудесни.“
„Седнете, драги братко“ — • принцесата му рече. —
„Коя особа царска • вам чувствата привлече
в страна далечна — нека • узная туй сега.“
Тя двамата витязи • поведе за ръка.
Дивана приближиха, • където бе седяла
върху възглаве фино, • извезано изцяло
с бродерии красиви • и със украса злата.
Тук можеха да вдъхнат • уюта на палата.
Пак погледи Кримхилда • и Зигфрид размениха
и в кротка замечтаност • за миг се потопиха.
В сърце той не таеше • по-свиден блян от нея.
Подире за съпруга • юнакът силен взе я.
Владетелят додаде: • „Без помощта ви няма
да блеснем ний, сестрице, • с изисканост голяма.
В страната на Брунхилда • смел порив ни отвежда,
но за пред дами нужна • е царствена одежда.“
Девицата му рече: • „В готовността ми, братко,
да ви помогна няма • съмнение най-малко —
бъдете в туй уверен. • Но сигурно горещо
бих съжалила, други • откаже ли вам нещо.
Юнаци благородни, • не таз молба свенлива,
ами повеля властна • към мен ще ви отива!“
Каквото пожелаят, • готова бе сама
да стори драговолно • прекрасната мома.
„Желаем ний, сестрице, • да носим дрехи сгодни.
Умението ваше • за туй ще ни помогне.
В девойките ви нека • усърдност запламти,
че похода ни никой • не ще осуети.“
Девицата отвърна: • „Тук имам много свила,
но в дрехите да вшият • аз бих разпоредила
и камъни безценни, • щом нам се предоставят.“
И цар, и принц решиха, • че ще й ги набавят.
„Със вас кои“ — запита • красивата принцеса —
„витязи с тез одежди • ще дойдат във двореца?“
„Ведно с нас Данкварт, Хаген — • двамина мои воини,
четворица ще идем • ний рицари достойни.
Ала помнете, сестро, • да имаме е редно
за всекиго три ката • одежди всекидневно
за четри дни, та сетне • да тръгнем от страната
на буйната Брунхилда • ний с чест общопризната.“
Владетелите сбогом • си взеха предоволни.
Кримхилда пък подбра си • сред своите придворни
девици трийсетина, • известни със това,
че бяха най-изкусни • в шивашките дела.
Те вшиваха в коприна — • арабска белоснежна
и зазаманкска свежа • с цвят детелина нежна —
куп камъни безценни. • Одеждите кроеше
прекрасната Кримхилда — • тя най-усърдна беше.
Подплата чуждоземна • от кожа на акули,
що слисва всички люде, • за нея подочули,
обшиваха със свила — • тъй редно то било.
И още нещо все за • туй чудно облекло:
От Либия, Мароко • най-скъпата коприна,
каквато нявга можел • е царски род да има,
за шев се предостави • на купчина огромна.
Кримхилда към момците • бе явно благосклонна.
Не щеше да използва • тя просто хермелин
(за поход височайши • не бил той толкоз фин),
та с кадифе покри го • с цвят черен на катран,
с каквото рицар може • и днес да е желан.
Безценен камък лъсна • изпод арабско злато.
Девойките с прилежност • се трудеха, с каквато
в недели седем стават • одеждите готови.
Оръжията също • блестяха като нови.
Стъкмявайки момците, • за тях бе построен
як кораб бързоходен • досам брега на Рейн,
та да отплават с него • надолу към морето.
Умора изнури на • девиците сърцето.
Юнаците узнаха • тогаз, че е ушита
блестящата одежда, • каквато за възхита
държаха те да носят. • Таз суетня щом мина,
да не потеглят вече • те нямаха причина.
За тях бе по вестител • подканване дошло
да видят как стои им • туй ново облекло,
не е ли твърде късо, • или до под нозе.
По мяра то било им, • похвалиха го те.
И трябваше там всеки • съзрял ги да признае,
че по-разкошна дреха • едва ли той видял е.
Те можеха пред царски • особи да застанат:
таз рицарска одежда • бе вредом величана.
Безкрайно благодарни, • напетите герои
с жест рицарски поеха • от дамските покои.
Сбогуваха се чинно, • тъй както се полага.
В очите на девица • нахлу тъга и влага.
Тя рече: „Драги братко, • могла би любовта ви
мома да срещне друга • (на мен то по̀ се нрави),
наместо да се впусне • в тез рискове опасни.
И по-наблизо има • царкини тъй прекрасни.“
Предчувстваха сърцата • каква беда ги чака.
Безсилен пред словата, • там всеки се разплака
и накитите златни • от сълзи потъмняха,
сред хълцане които • гърдите им обляха.
„Юнако Зигфрид, вам аз“ — • тя рече — „поверявам
на брат си съдбините • и честно се надявам,
че няма на Брунхилда • в страната да пострада.“
Обет й даде Зигфрид • и стисна й ръката.
„Принцесо, забравете“ — • юнакът смел й рече —
„Вий всяко безпокойство. • Дорде съм жив, аз ще се
старая да го върна • на Рейн тъй здрав и читав.“
Красавицата кимна • с увереност в очите.
И щитовете техни • с позлата на брега
ведно с доспехи бяха • пренесени сега.
Доведоха конете • и време бе да тръгнат.
Не можеха сълзите • девици да преглътнат.
Заничаха им с жал през • прозорци личицата,
но силен вятър вече • издуваше платната:
четворицата горда • тоз кораб приюти я.
Тогаз запита Гунтер: • „А кой ще е кърмчия?“
В миг Зигфрид отзова се: • „Туй моя ще е грижа —
по пътищата водни • умея да се движа.
Уверени бъдете, • ще стигнем до целта.“
Бургундия те бодро • напускаха сега.
Чевръсто Зигфрид грабна • един салджийски прът,
от пристана оттласна • той кораба на път.
Храбрецът Гунтер също • весло бе взел в ръката,
тъй рицарите славни • поеха по реката.
Подсигурени бяха • богато те с храна,
а също с най-доброто • от рейнските вина.
Конете им стояха • удобно подслонени.
От хода плавен никак • не бяха затруднени.
С опънати въжета • изминаха след пладне
те двайсет мили цели, • преди нощта да падне,
понесени от вятър • попътен към морето.
Уви, туй дело бе за • злочестини подето.
В дванайсетото утро • отвел ги беше вече
благоприятен вятър • пред Изенщайн далече —
пред замъка прочут на • Брунхилда във страната,
единствено на Зигфрид • сред тях добре позната.
Щом Гунтер забеляза • там толкоз твърдини
и ширнали се вредом • просторни равнини,
обърна се към Зигфрид • с въпрос дали не знае
чии са твърдините • и таз земя чия е.
„Това“ — отвърна Зигфрид — • „със сигурност го зная:
народът на Брунхилда • и нейната земя е
със замък Изенщайн, где • ще имате таз чест
да видите вий дами • прекрасни още днес.
Съветвам ви, юнаци, • да сте единодушни
и мисля, че добре е • в словата си изкусни
да бъдете, когато • княгинята споходим.
С Брунхилда предпазлива • беседа днес ще водим.
Пред свитата и нея • застанем ли, тогаз
ще кажете, витязи, • вий с непресторен глас,
че съм васал на Гунтер, • а той пък цар е мой.
Желаното от него • постига се в двубой.“
С готовност те приеха • каквото им внуши,
от инатливост никой • не го и наруши,
а казаха го ясно; • от полза то им беше,
кога пред нея Гунтер • за първи път стоеше.
„Тук вричам се не толкоз • от преданост към вас,
а заради сестра ви, • която аз в прехлас
ценя като частица • от мен и от сърце ми
и искам да заслужа • съпруга да я взема.“