Песен за нибелунгите

Съпругата на Гунтер • размисля дълго време:

„Защо Кримхилда гордо • държи се като мене?

Нали мъжът й Зигфрид • на моя е васал:

отколе нам в повинност • не се е отзовал!“

Загадката дълбоко • стаила бе в сърцето.

По волята не бе й, • тез родственици дето,

живеейки далече, • не плащаха й дан.

На що ли се дължеше? — • въпрос неразгадан.

Затуй подпита царя, • донякъде тревожно,

с Кримхилда да се срещне • дали ще е възможно.

Желанието свое • щом нему повери,

не му се то понрави, • не го и одобри.

„Под кой предлог пригоден“ — • владетелят й рече —

„ще ги приканим тука? • Живеят те далече,

пък е и невъзможно • да им се разпорежда.“

Брунхилда хитровато • поде тогаз с надежда:

„И пребогат да бъде, • повелята на царя

един васал не бива • без отклик да оставя.“

А Гунтер се усмихна • на нейните слова:

не свързваха го с Зигфрид • на сюзерен права.

„Властителю любезни“ — • молба му тя отправи,

„сторете тъй, че Зигфрид • да дойде със сестра ви

отново да се видим • в страната наша тука.

Предвкусвам толкоз радост • без нито миг на скука.

С отрада спомням чара • на вашата сестра,

пристойните обноски, • усмивката добра.

Жена кога ви станах, • ах, как седяхме двете!

Да е честита с Зигфрид, • достоен сред мъжете!“

Не спря да настоява, • дорде той не отстъпи:

„Не бих аз имал други • гостуващи по-скъпи

от тях, това го знайте. • Ще пратя вестоносци,

на Рейн да ги поканят • да бъдат наши гости.“

Царицата заръча: • „Да ме уведомите

кога ще заминават, • а и кога добрите

и свидни нам роднини • тук нас ще навестят.

Потеглящите нека • при мен да се явят.“

„Така да бъде“ — царят • отвърна. — „Трийсет воини

на кон аз ще проводя.“ • Юнаците достойни

призва и с вест отправи • на Зигфрид във страната.

Брунхилда пък с одежда • дари ги за отплата.

На тях той повели им: • „Момци, от мен кажете

(каквото наредя ви, • добре го запомнете)

на воина силен Зигфрид • и моята сестра,

по-предани от нас те • че нямат на света.

Молбата ни е: нека • ни посетят на Рейн.

С Брунхилда ще им бъда • за туй признателен.

Пред поврат-слънце още • ще може с лична свита

да срещне тук мнозина, • които го почитат.

А стария цар Зигмунд • в дух предан уверете,

какъвто ний питаем • към него тук с князете.

Кажете на сестра ми • да се не колебае:

за празненство сред близки • тя кон да оседлае.“

Брунхилда редом с Ута • и с дамите придворни

почтителност явиха • чрез думи непритворни

към рицари и дами • на Зигфрид в твърдината.

И свитата бе с тази • покана запозната.

Вестители, стъкмени • с жребец и топла дреха

и всичко, що е нужно, • на път тогаз поеха.

Забързаха да стигне • от царя таз покана,

разпоредил им вредом • закрила и охрана.

Добраха се с конете • те подир три недели

в маркграфството норвежко. • С възторг натам поели,

завариха витяза • на Нибелунг в двореца.

От пътя изтощен бе • на всекиго жребеца.

До Зигфрид и Кримхилда • известие дошло

бе мигом за момците • в бургундско облекло.

Полегнала си беше • тя тъкмо на дивана,

при тази вест обаче • оттам веднага стана.

Помоли тя девица • на двора да погледне.

От нейния прозорец • тя, без дори да слезне,

съзря храбреца Гере • сред придружвачи конни.

Таз новина тъгата • по роден дом прогони.

На царя рече: „Вижте • на Гере под надзора

какви момци пристигат • на моя брат от двора.

Край Рейн насам дошли са • за наша изненада.“

„Чудесно“ — той отвърна, — • „при нас да заповядат!“

Прислугата се втурна • дошлите да посреща

и всеки постара се • с любезност най-гореща

да изрече към всички • приветствени слова.

И Зигмунд да се радва • причина бе това.

Конете разседлаха, • момците уморени

бидоха с Гере скоро • в двореца подслонени.

Вестителите сетне • приети в зала бяха,

где Зигфрид и Кримхилда • в очакване седяха.

Стопанинът се вдигна • и до жена си прав

посрещна ведро Гере, • бургундския маркграф,

с вестители изпратен • на Гунтер рицар верен.

Поканен бе да седне • при тях юнакът Гере.

„Макар и уморени, • нам нек’ се предостави,

преди да седнем, вести • да предадем вам прави.

Ний длъжни сме да кажем • заръчаното нам

от Гунтер и Брунхилда: • добре живеят там.

Достойната ви майка, • царицата ни Ута,

с вам предани роднини, • проводили ни тука —

княз Гизелхер младокът • и Гернот дръзновен,

привети от страната • държат да поднесем.“

„Дано Бог поживи ги!“ — • тъй Зигфрид отговори

„Аз редом със сестра им • добро да им се стори

най-искрено желая. • Ала да чуем нека

на близките дали е • била съдбата лека.

Че може някой, щом се • разлъчи общността ни,

да е засегнал с нещо • родата на жена ми.

Готов съм бил подкрепа • на тях да предоставя,

с вразите им дорде се • безжалостно разправя.“

Поде към него Гере, • маркграфът в бой стремглав:

„живеят те в почтеност • и с благороден нрав.

На празненство ви канят • във Вормс да могат пак

в палата да приветстват • ксантенския юнак.

Молба изказват също: • царицата вземете.

Щом зимата отмине • и свършат снеговете,

пред поврат-слънце още • очакват да ви зърнат.“ —

„Едва ли е възможно“ — • цар Зигфрид му отвърна,

та към Кримхилда рече • бургундецът тогава:

„Чрез Гизелхер и Гернот • премного настоява

любезната ви майка • ответ да няма «не», че

тъга ги мъчи, дето • сте толкоз надалече.

Вестта за нова среща • у мойта господарка

Брунхилда ще събуди • отрада не по-малка,

а нейните придворни • ще бъдат във възхита.“

Словата му похвални • я правеха честита.

Роднината й Гере • да седне бе поканен,

за гостите най-сетне • напълниха стакани.

Слухът за чуждоземци • и Зигмунд тук привлече —

владетелят сърдечно • за поздрав тъй им рече:

„Добре дошли, на Гунтер • юнаци дръзновени!

Откакто за Кримхилда • синът ми се ожени,

би трябвало по-често • да идвате отвред

при нас да поднесете • вий дружески привет.“

Те дадоха му дума • отново да наминат.

От тежката умора • сега да отпочинат,

бе сложена трапеза • за веселба и пир.

Сам Зигфрид ястия им • поръчваше безспир.

Но там се заседяха • те девет дена цели.

Накрая притесниха • се рицарите смели,

за път обратен дето • не стягат кон и стреме.

А свитата си Зигфрид • привикваше в туй време.

Помоли за съвет той • да тръгне ли към Рейн.

„Приятелят ми Гунтер • е пратил вест до мен:

с родата си ме кани • на празник в срок уречен.

Откликна ли, дотам мен • ме чака път далечен.

Да взема и Кримхилда • ме молят, та решете

поканите дали да • приема аз и двете.

И в тридесет държави • на бой за тях бих в поход

поел, за да покажа • как служил бих без ропот.“

Той отговор получи: • „Ако сте склонен вие

да идете на празник, • тогаз съветът ни е:

с хиляда наши воини • на кон към Рейн тръгнете

и достолепен гост на • бургундците бъдете.“

Обади се цар Зигмунд, • дошъл на тази среща:

„Гласите се за празник, • а кой за мен се сеща?

С дружина кон ще яхна, • ако не възразите,

и още сто юнака • отгоре ще броите.“

„Вий яхнете ли редом, • пътуването, татко,

ще носи“ — рече Зигфрид — • „мен радости нерядко.

Подир дванайсет дена • потегляме на път —

на воините доспехи, • коне да раздадат.“

Щом царят да гостува • показа се съгласен,

добрите вестоносци • поеха път обратен.

На своите роднини • във Вормс ответ проводи:

за празника с охота • решил да ги споходи.

И Зигфрид, и Кримхилда • дотолкоз щедри бяха,

че бързите ездачи • така и не можаха

да отнесат с конете • безкористния дар.

На мулета затуй бе • прехвърлен тоз товар.

Цар Зигфрид и цар Зигмунд • застягаха момците.

Ковчежникът пък Екварт • поръча най-добрите

одежди да приготвят • за дамите в палата

и нови да набавят • отвсякъде в страната.

След щитовете взеха • седлата да оправят.

Които щяха царя • на Рейн да придружават,

снабдиха с всичко нужно — • и рицари, и дами:

с великолепни гости • пред близки да застане.

Вестителите бързо • препуснаха към къщи.

В Бургундия се върна • граф Гере вихър същи.

Очакваха го с трепет — • пристигна като хала

и спря с момците право • пред княжеската зала.

Разпитван бе за вести • от всеки млад и стар,

но Гере рече, тръгнал • при своя господар:

„Щом царят ги узнае, • ще стигнат и до вас.“

С момците се завтече • при Гунтер той тогаз.

От мястото си царят • с вълнение се вдигна.

Благодари Брунхилда, • че четата пристигна

обратно толкоз бърже. • Цар Гунтер ги запита:

„Как поживява Зигфрид, • изпълнил мен с възхита?“

Храбрецът Гере каза: • „Ведно той със сестра ви

от радост възсиял бе. • Друг няма да отправи

ответ по-благосклонен • на вашата покана

от Зигфрид и баща му • с визита обещана.“

Съпругата на царя • държеше да узнае:

„Ще дойде ли Кримхилда? • Съдбата й каква е,

с чаровно благородство • дали е още пълна?“

„Ще дойде непременно!“ — • маркграфът й отвърна.

И Ута незабавно • при себе си изпроси

вестителят да иде. • Чрез своите въпроси

разпита го дали е • Кримхилда все тъй здрава.

„Добре е“ — рече Гере. — • „Вам гости се задават!“

Не премълчаха също • пред никого в палата

дарените от Зигфрид • злато и облеклата.

Показаха ги гордо • на всички без подкана

и благодарни бяха • за щедростта голяма!

„Раздава“ — вметна Хаген, — • „нали не ще успее

съкровището свое • за век да пропилее!

Златото нибелунгско, • що присвоил си е,

в Бургундия един ден • дано се озове!“

Придворните от трепет • обзети бяха пак

в очакване на гости, • та от зори до мрак

слугите неуморно • се трудеха, ковейки

отново пред палата • турнирните скамейки.

Смелецът Хунолд редом • със Зиндолд без покой

наглеждаха край Ортвин • съгласно поста свой —

ковчежник, виночерпец — • трапези да се стягат.

Благодари им Гунтер, • загдето тъй залягат.

В готварната пък бяха • казаните големи

сред тенджери, тигани • на Румолд подчинени.

Приготвено бе всичко • да е добра храната,

с която се посрещат • дошлите в твърдината.