Песен за нибелунгите

В Трайзмауер четри дена • тя цели пребивава.

По друми непрестанно • пушилка пепелява

се вдигаше в туй време, • тъй както при пожари:

през Австрия войската • не спираше да шари.

Понеже той — овреме • добре осведомен

(вестта отвя скръбта, на • която беше в плен) —

следеше как Кримхилда • пътуваше, Атила

нетърпеливо тръгна • да срещне свойта мила.

В многоезична общност • изпитани ездачи

препускаха пред царя, • от всекиго тъй тачен:

покръстен, непокръстен — • насреща й на чети

прииждаха неспирно • юнаците напети.

Край гърците руснаци • се носеха в екстаз и

в неспирна надпревара • с поляци или власи,

възседнали коне от • порода буйна, здрава.

Те бяха тъй различни, • показвайки си нрава.

От Киевското царство • пък идваха онези

сърцати богатири • и диви печенези.

Умерваше стрелата • им птица полетяла,

опъне ли ръката • лъка със сила цяла.

По Дунава надолу, • в австрийската земя,

град Тулн бе разположен. • Кримхилда онемя

пред толкоз непознати • ней нрави отпреди.

На колко посрещачи • докара тя беди!

На кон пред цар Атила • придвижваше се свита

разкошна, благородна, • богата, силовита

от княжески особи • комай че две дузини,

копнеещи да видят • там новата царкиня.

От Влахия войвода • на име Рамунг смело

на седемстотин воини • препускаше начело.

Летящи подир него • подобно ято птици,

крал Гибеке бе следван • от своите воиници.

За Хорнбог, предводител • на рицари хиляда,

царицата да срещне • бе също тъй награда.

До Бога шум се вдигна • по местен обичай,

щом и велможи хунски • явиха се накрай.

Ведно с храбреца датски • на име Хавард там

дойдоха още Иринг, • витяз открит и прям,

и гиздавият Ирнфрид, • тюрингският ландграф.

Кримхилда да посрещнат — • каква бе чест за тях,

задали се с хиляда • и двеста воини свои!

С три хиляди пристигна • от хунско потекло и

сам братът на Атила: • княз Бледа появи се

с царицата да може • подир да се здрависа.

Дойде и цар Атила • с Теодерих юнака

и с вярната дружина — • възторжена и яка —

изпитани и честни • витязи цяла орда.

Кримхилда при вида им • почувства се възгорда.

Граф Рюдигер към нея • обърна се така:

„Царице, господарят • посреща ви сега.

С целувка поздравете • когото вам покажа —

не е таз чест за всеки • от свита и от стража.“

От коня си да слезе • веднага тя понечи.

Владетеля Атила • не сдържаше го вече,

та скочи от жребеца • до своите другари

и с бодри стъпки мигом • към нея се отправи.

От свитата й двама • велможи се заеха

любезно да придържат • изящната й дреха,

дордето цар Атила • пред нея се яви

и тя го най-пристойно • с целувка поздрави.

Пребрадката си вдигна, • ликът й засия

сред златото и всеки • юнак тогаз съзря:

по-хубава и Хелка • не е била самата.

Наблизо беше Бледа, • на цар Атила брата.

И него да целуне • ней Рюдигер подсказа,

подир Теодерих, а • и Гибеке витяза.

Дванадесет целуна • жената на Атила

и воините приветства • с усмивката си мила.

Атила неотлъчно • до нея все стоеше,

а рицарите млади • напираха май вече

конете да пришпорят • в турнирна надпревара

на хуни, християни • в традиция прастара.

Как копия с замах на • Теодерих момците

замятаха, така че • се пръскаха треските

над всеки щит високо, • що рицарите брани!

Но не един пробит бе • на гостите германи.

От копийния сблъсък • се вдигна грозен шум

край сетните юнаци, • дошли по прашен друм,

и царевите гости • с великолепна свита.

Кримхилда той поведе • с отрада неприкрита.

Съзряха близо шатра • разкошна в белота.

Осеяна бе с хижи • навред околността,

уютни за отмора • след прехода голям.

Юнаци придружиха • девиците натам,

царицата където • те седнала видяха

на везано възглаве. • За всичко туй маркграфа

се бе погрижил лично. • Че бе се настанила

удобно там Кримхилда, • възрадва и Атила.

Какво й е нашепвал — • не мога да река.

В десница той държеше • ней бялата ръка,

седейки благочинно, • че Рюдигер против

бе царят към Кримхилда • да бъде натраплив.

Разпоредено беше • двубоите да спрат

и с чест тогаз заглъхна • възторгът и шумът.

Момците на Атила, • доволни от успеха,

да отпочинат малко • към хижите поеха.

Подириха подслон, че • преваляше денят,

дордето пак небето • зари поруменят,

а сутринта отново • възседнаха конете.

Борбата, що подеха • пред царя и князете,

той хуните помоли • да бъде най-почтена.

Подир от Тулн направо • те стигнаха Виена,

где дами пременени • и дворцова прислуга

посрещнаха Атила • и царската съпруга.

За гостите подготвен • бе толкоз пищен прием,

че всичко нужно всеки • можа сам да открие.

Таз пъстрота допадна • на воините напети

и царственият празник • се тутакси усети.

Не стигнаха за всички • уютните квартири,

та Рюдигер накара • тозчас да се подири

за много хунски воини • подслон извън града.

Наблизо до Кримхилда • (туй смея да твърдя)

Теодерих и други • витязи често бяха —

в усърдие голямо • те сили не щадяха

на гостите им всичко • да бъде по сърце.

Сам Рюдигер с родата • не скръстваше ръце.

По Петдесетница бе, • кога вестта добра

разчу се как Атила • с Кримхилда се събра

след сватба в град Виена. • При Зигфрид тя едва ли

могла би с толкоз свои • бойци да се похвали.

А за мнозина стана • с подаръци известна,

та не един дошлите • с почудата си стресна:

„Съкровище, разправят, • било й уж отнето,

пък с дарове тя тука • ни покори сърцето!“

Не стихна веселбата • дор седемнайсет дена.

Женитба по-разкошна • и пищно уредена

не ще да е празнувал • владетел друг, изглежда.

Там всеки издокаран • бе с гиздава одежда.

На Долен Рейн тя нивга • преди не бе седяла

сред толкова витязи • в тържествената зала.

Макар богат, при Зигфрид • не беше се дивила

на рицари, каквито • стояха пред Атила.

На сватбата си никой • владетел на света

не бе дарявал скъпи • наметки досега

и всякакви премени • примамливи и леки,

каквито на Кримхилда • по волята взе всеки.

Приятели и близки • единодушни бяха

да не пестят от нищо • и всекиго даряха.

Раздаваха тъй щедро • каквото би могло,

че най-накрая бяха • сами без облекло.

При спомена с мъжа си • на Рейн как бе живяла

избликваше сълза от • душата наболяла,

но бързаше от взора • на други да я скрие,

след мъката щом почит • оказвана тук й е.

Дори и в щедростта си • човек не би успял

Теодерих да следва: • каквото бе му дал

Атила, син на Ботлунг, • отиде за тълпата.

Великодушна бе и • на Рюдигер ръката.

Княз Бледа от Маджарско • разпореди се сам

да раздадат от ракли, • превозени дотам,

сребро и злато, тъй че • наскоро ги опразни.

Не сещаха момците • тук дни еднообразни.

И Вербел, Швемел — всеки • от шпилманите взе за

изкусните си песни • край царската трапеза

хиляда мерки злато, • но все се там въртеше,

Кримхилда до Атила • с корона где седеше.

Отново на ранина • след осемнайсет дена

подир турнирни схватки • напуснаха Виена,

где с копие юнак не • един щит поломи.

Атила тъй прибра се • пак в хунските земи.

На Хайнбург в твърдината • прекараха нощта.

Не бе известно вече • с каква на брой войска

се движеха обратно • витязите отбрани,

очаквани в дома му • от най-чаровни дами.

Край Мизенбург, догдето • простираше се взора,

реката отведнъж се • покри с коне и хора,

отвъд като по суша • на кораби поели.

Отдъхваха си дами • от път изнемощели,

на корабите, плътно • един о друг скачени,

вода да ги не пръска, • вълна да се не пени.

По палубите шатри • опънаха мъжете,

като че по земята • им стъпваха нозете.

В палата на Атила • по друмища, пътеки

пристигаха тез вести • и радваше се всеки.

Придворните на Хелка, • обгрижвани от нея,

можаха и с Кримхилда • добро да преживеят.

Очакваха Кримхилда • за кой ли път пореден

девици благородни • и царски щерки седем.

Красяха тез принцеси • страната на Атила,

макар смъртта на Хелка • да бе ги покрусила.

Над всички Херат бдеше — • на Хелка сестриница,

Теодерих бе взел я • за своя годеница.

Принцеса добронравна, • на Нентвин дъщеря,

в живота тя за слава • и чест подир съзря.

Изпълваше я трепет • как гости ще посреща

след пищните тъкмежи • с изкусността си веща.

За чувствата на царя • не бих намерил думи,

но с таз царица бяха • честити всички хуни.

Атила щом пристигна • с Кримхилда от брега,

представиха й всяка • принцеса по реда,

та още по-вежливо • приветстваха я те.

На Хелка сетне властно • тя мястото зае.

И служеха й всички • тук с преданост голяма.

Раздаваше им злато, • освен това премяна

и камъни безценни. • От Рейн туй, що донесе,

на хуните дари го • и до последно взе се.

Роднините на царя • и цялата му свита

вмениха се в услуга • на своята царица:

доколкото на Хелка • не са били подвластни,

останаха докрай на • Кримхилда съпричастни.

И дворът, и страната • навред на почит бяха.

Които към забава • и радост се стремяха,

намираха ги лесно • в палата чрез една

гореща обич царска • и щедра добрина.