Песен за нибелунгите

След четри дена в двора • нахлуха на ранина

с тревожна вест ездачи • дор трийсет и двамина:

заплашвала на Гунтер • страната рат голяма.

Царици две в несрета • въвлече таз измама.

Допуснаха момците • пред царя да застанат,

те рекоха, че идват • на Людегер от стана,

когото Зигфрид нявга • след схватка в плен бе взел

и подир туй заложник • в Бургундия довел.

Дошлите царят срещна, • да седнат ги подкани,

ала един помоли: • „Вий по-напред вестта ни

изслушайте, че лошо • ще ви се отрази,

чеда на толкоз майки • щом ваши са врази.

Вам Людегер заплаха • е с брат си Людегаст —

били са унизени • те някога при вас,

та с конница срещу ви • потеглят на война.“

Уж разлюти се Гунтер • при тази новина.

Отпратиха набързо • вестителите мними.

Смъртта, скроили вече • коварни домакини,

как би избегнал Зигфрид, • юнакът дръзновен?

За подлостта си щяха • да плащат някой ден.

Пред свитата си царят • умуваше безспира,

от Троне Хаген също • не даваше му мира.

Възможна все пак още • бе някаква промяна,

но Хаген не допусна • да му объркат плана.

В умуване един ден • щом Зигфрид ги завари,

въпрос отправи той към • приятелите стари:

„Защо е тъй угрижен • със свитата си царят?

Да отмъстя готов съм, • ако го злепоставят.“

Цар Гунтер отговори: • „Тревоги имам аз:

мен Людегер напада • ме с брат си Людегаст —

те с конница ще тръгнат • към моята земя.“

„Да браня“ — рече Зигфрид — • „не ще се двоумя!

За ваша чест и слава • с десница ще го сторя:

тез братя както нявга • достойно ще преборя.

Главата си залагам, • че няма да се върна,

дорде им твърдините • аз в пустош не обърна.

В палата останете • вий с вашите витязи,

а воинството ми с мене • страната ще опази.

Предаността си искам • отново да докажа

и, знайте, безпощадно • вразите ви ще смажа.“

„Хвала вам!“ — пак възкликна • владетелят така,

като че несъмнено • го радва помощта.

Изменникът с притворство • поклон пред госта стори.

Да няма вече грижи • пък Зигфрид му повтори.

На воини и на Зигфрид • поде се за заблуда

за поход подготовка • от царската прислуга.

На свитата ксантенска • той, както и преди,

доспехите си бойни • да стяга нареди.

На Зигмунд каза: „Татко, • вий останете тука.

На Рейн ще се завърнем • наскоро със сполука,

ако е рекъл Господ, • пак читави и здрави.

Отрадна нека бъде • вам с царя близостта ви.“

Накрая окачиха • и пряпорците бойни.

Наоколо се сбраха • на Гунтер смели воини,

самите без да знаят • какво се тъй тъкмеше.

Голямо воинство редом • със Зигфрид там стоеше.

Привързваше си всеки • я щит, я шлем към коня,

сред рицарите някой • пристегна свойта броня.

Преди да поведе уж • на бой момците свои,

за сбогом мина Хаген • в Кримхилдини покои.

„Щастлива съм“ — тя рече, — • „че случих аз на мъж,

способен да закриля • рода ми неведнъж,

тъй както сторва Зигфрид • с роднините ми днес.

То с гордост ме изпълва, • а нему прави чест.

Помнете, драги Хаген, • приятелю, че аз

не съм била враждебна • в живота си към вас.

Това на Зигфрид нека • послужи за награда,

за свадата с Брунхилда • дано да не пострада.

Разкаях се за нея“ — • подире тя добави, —

„освен това със мене • така се той разправи,

загдето й нанесох • обиди непростими,

че рицарят прекрасен • напълно отмъсти ми.“

„Ще се сдобрите бързо • вий двете“ — рече той. —

„Кажете, господарко, • сега на ред аз свой

за Зигфрид как могъл бих • да съм ви най-полезен.

В грижовността не бих бил • към други тъй любезен.“

„Не щях да се боя аз“ — • царицата призна, —

„че може да загине • по време на война,

ако на дързостта си • не беше тъй подвластен;

опасност друга няма • да бъде той злощастен.“

„Щом вас ви мъчи страх, че“ — • подхвана Хаген пак —

„ще бъде наранен той, • то споделете как,

царице, да опазя • вам невредим мъжа.

Бранител пеш и конен • да съм му аз държа.“

„Ний родственици с вас сме“ — • отвърна тя тогава. —

„С доверие аз вам си • съпруга поверявам,

предаността към него • за вас да е похвала.“

Таз тайна по-добре тя • да беше премълчала,

но рече: „Много силен • и смел мъжът ми бил.

Край хълм един щом змея • той с меча си сразил,

изкъпал се в кръвта му • храбрецът мой любим.

Затуй насетне в битки • оставал невредим.

При все туй се тревожа, • когато влиза в бой

и копия политат • наоколо безброй,

че мога да загубя • съпруга си тогаз.

Ах, колко се тревожа • за Зигфрид често аз!

Споделям тази тайна • с приятел съкровен

да проявите вярност • към мен вий някой ден,

когато е в опасност • любимият съпруг.

С надежда поверявам • аз тайната на друг:

Щом топла кръв потекла • от раните на змея

и потопил храбрецът • гол тялото си в нея,

не щеш ли — на гърба му • попаднал лист един.

Затуй се тъй страхувам, • там той е уязвим.“

„На неговата дреха“ — • предложи той накрая —

„пришийте знак за мене, • по който да узная

къде да го предвардвам, • щом в битката сме вече.“

В стремеж да го опази • на смърт го тя обрече.

„На дрехата му с фина • коприна ще ушия

съвсем потайно кръстче“ • тя обеща — „и вие

бранете там мъжа ми • да го не порази

при сблъсъците някой • от вашите врази.“

Отвърна й: „Ще сторя • така, царице драга!“

Тя вярваше, че с всичко • това го подпомага,

а всъщност бе мъжът на • Кримхилда тъй предаден.

Сбогувайки се, Хаген • си тръгна с вид отраден.

Доволен бе тоз рицар • от свитата на царя.

Не вярвам някой нявга • отново да повтаря

стъписващата низост, • извършил той тогава

затуй, че се Кримхилда • на вярност уповава.

С хиляда свои воини • цар Зигфрид сутринта

за поход се застяга, • обзет от радостта

приятели в неволя • да облекчи с победа.

На кон отблизо Хаген • му дрехата огледа.

Щом знака забеляза, • от своята дружина

с вест нова тайно пусна • вестители двамина:

уж Людегер ги пратил • да съобщят на царя,

че нямало в страната • война да се разгаря.

Как неохотно Зигфрид • назад обърна коня

и как би за приятел • ломил той вража броня!

Юнаците на Гунтер • склониха го едва,

благодари му царят • подире с тез слова:

„Възнаграден бъдете • по Божията воля!

Че вършите любезно • каквото ви помоля,

дължимата отплата • е редно да ви дам:

доверие безкрайно • оказвам само вам.

Съдбата щом от поход • военен отърва ни,

на лов да се отправим • за мечки и глигани

в гористите Вогези • предложил бих ви аз!“

Съвет бе туй на Хаген, • лукавия витяз.

„За всички мои гости • веднага огласете:

ще тръгнем утре рано. • Затуй се пригответе

вий, идващите с мене. • А който тук остава

при дамите в палата, • приятна му забава!“

Откликна мигом Зигфрид • с благопристоен глас:

„Щом тръгвате за дивеч, • и аз ще дойда с вас.

Викач обаче с хрътки • да ми се предостави —

на кон в леса тогава • поемам за лова ви.“

„Нима един ви стига?“ — • владетелят се смая. —

„Вземете четирима, • в леса които знаят

где дивечът пои се • и дири си прехрана,

да се не заблудите • на път обратно в стана.“

При своята съпруга • прибра се тоз юнак,

а Хаген пък на царя • набързо рече как

замислял да погуби • храбреца с дивна слава.

Такъв изменник Господ • повторно да не дава!