Птичарят

9

Когато сутрешното събрание започна, Кафъри вече бе разговарял с „Вирго“, агенция от Западен Лондон, която представяше двайсет и две годишната Кейли Хач, стриптийзьорка, понякога проститутка, заклета наркоманка. Те помнеха татуировката с Бъгс Бъни и когато научи, че последният осъществен ангажимент на Кейли е бил в „Дог енд бел“, Кафъри помоли „Вирго“ да му изпратят снимка.

Закрепи я на дъската, до фотографиите на Петра Спасек, Шелин Кро и Мишел Уилкокс.

— Този пъб ще бъде стартовата ни точка. — Той подпря лакти на бюрото и погледна събралите се следователски екипи. — От 0 часа започва наблюдението му, но главният групов началник даде да се разбере, че преди да нахлуем вътре иска да установим самоличността на жертвите. Затова днес работим по този въпрос. — Кимна към новата снимка. — А сега — Хач. Поне имаме име. Мисля, че гледаме жертва номер четири. И единствената, според протокола на патолога, която не е имала рани по главата. Във всяко друго отношение тя отговаря на модела: употреба на наркотици, проституция. И, също като другите, не е била изнасилена. Ако е имало полов акт, е бил по взаимно съгласие и е използван презерватив. — Направи пауза, за да даде възможност информацията да бъде възприета. — Майката на Хач е дала името й за издирване преди две седмици. Тя живее в Брентфорд, така че, Есекс, би могъл да включиш тази задача към сутрешните си задължения. Забележете, че единственото друго момиче, за чието изчезване е докладвано, е била Уилкокс. За всички останали е било подозрително лесно просто „да се стопят във въздуха“, нали? Заслужава си да помислим върху това. Логан — обърна се той към полицая, отговарящ за веществените доказателства по случая. — Как върви работата с ДНК?

— Почти безполезна освен за определяне на кръвната група, сър. Прекалено разложена дори за полимеразна верига.

— А кръвната група е?

— АБ отрицателна. Не е на Харисън.

— Нещо от токсикологията?

— Нищо до този момент.

— Значи все още не знаем как ги е упоявал?

— Все още никакви предположения.

— Добре. — Джак свали очилата си и потърка очи. Беше уморен. Снощи Вероника бе заспала без усилие до него, докато той лежа дълго с широко отворени очи, неспособен да намери покой, загледан в гърба й, сякаш можеше да види как призракът на рака ще пропълзи през меките мускули и вени. — Добре, Логан, извести ни веднага щом научиш нещо. — Остави химикалката и кимна към Мадокс. — Да. Това е всичко.

— Добре. — Мадокс се приведе напред на стола си. — Сега… знам, че така пикая срещу вятъра, но ще ви помоля любезно, много любезно, никой от екипа да не слага прякор на този случай. Ще говорим за него като „мишената“ или „извършителя“. Никакви „Птичари“ и тем подобни глупости, които дочувам. И не искам като дойда да видя жалузите вдигнати, не ме интересува колко висока е температурата. Засега пресата се сдържа, но колко още ще продължи това положение никой не знае. И така, ще повторя пак, защото колкото и пъти да го кажа, няма да бъде достатъчно: бъдете предпазливи.

Той огледа напрегнато лицата със сивите си очи, опитвайки да открие евентуалното слабо място. Всеки от присъстващите срещна погледа му. Той кимна доволно.

— Добре. Мъмренето свърши. — Сложи писалката си в джоба. — Това е всичко засега, господа. Свършете си задълженията за днес, телефонирайте на всеки два часа и ще се видим отново в седем. Бъдете внимателни навън, работата е гадна.

Вече беше станал от бюрото си и си събираше книжата, когато от задната част на помещението прозвуча глас.

— Да, сър, съжалявам, има още нещо.

Всички глави се обърнаха. Детектив инспектор Дайъмънд, безупречно избръснат и с тъмносив костюм на „Пиер Карден“, седеше, потупвайки с пръсти по коляното си. Всички присъстващи се приведоха леко напред.

— Инспектор Дайъмънд.

Мадокс седна отново.

— Резултат от направеното проучване. Мишена.

— Мишена ли? — Мадокс се намръщи. — И защо тогава…?

— Работата е деликатна, сър.

— В смисъл?

— Чернокож мъж, сър. Седи в червен автомобил пред оградения терен на строежа. Седи там часове наред, без да прави нищо, колата му е паркирана, включени са само аварийните светлини.

— Добре. — Мадокс отвори папката си и свали капачката на писалката. — Някаква информация? Регистрационен номер?

— Не. Помислих, че ще определите въпроса като деликатен, след като е чернокож. Другото е това.

Той се наведе и измъкна изпод стола си торба. Беше найлонов плик за веществени доказателства с етикети. Вдигна го, вътре се раздвижиха няколко бутилки със спечена пръст.

— Нещо не разбирам — каза Мадокс.

— Ром „Рей & Невю“ — Лицето на Дайъмънд беше бледо, сдържано, сякаш в мускулите на бузите му стоеше в очакване самодоволна усмивка. — Намерени са в радиус от метър и половина от първото тяло. Край другите са открити още. — Мадокс гледаше безизразно. — Ром „Рей & Невю“, сър. Ямайски е само на книга.

Кафъри и Криотос се спогледаха. Мадокс остави писалката си.

— Не е необходимо или конструктивно, мистър Дайъмънд. — Изражението му беше напрегнато. — И имате нужда от моето разрешение, за да изнасяте каквото и да било от помещението с веществените доказателства.

— Това е улика.

— Улика, как не? — промърмори Джак.

Дайъмънд го изгледа, внезапно придобил студено изражение.

— А вие имате ли по-добра идея?

— Няколко.

— Добре — намеси се Мадокс и почука нетърпеливо с писалката си по бюрото. — Ще добавим тази тенденция към всичките си интервюта. Ако изплува някакво име, разберете деликатно с какъв цвят на кожата е неговият притежател. Деликатно, подчертавам. — Постави капачката на писалката си. — Ще поискаме разрешение за втори оглед на терена на строежа. Дори това да не е мишената, пак е нужно да поговорим с него. И, Дайъмънд…

— Да?

— Край на расистките глупости. — Изправи се. — Окей?