Птичарят

35

Вратите към зимната градина зееха отворени. Кафъри залепи разрешителното за обиск и графиците на стъклото на един прозорец и отстъпи назад, за да направи път на Логан и на детектив сержант Куин, приличащи на призраци в бялото си облекло, да влязат. Те с Есекс останаха отвън, разтъпкваха се по покритите с чакъл алеи, наведоха се да огледат купчините от прогизналите от дъжда угарки в лехата с маргаритки.

През този ден, който принадлежеше не толкова на ранното, колкото на късното лято, когато започва есента, вятърът беше силен, слънчевите лъчи си играеха, провирайки се между листата на високите дървета, японските кленове и едно издигащо се високо гинко билоба, и изпълваха градината с искряща зелено-жълта светлина. Напомняше много септемврийския ден, през който Юан се бе запътил към железопътната линия. Кости върху анонимна полица в научната криминална лаборатория. Свински кости. Пендерецки продължаваше да раздухва огъня.

— Сър?

Детектив сержант Куин стоеше на входа на облицования с черни и бели плочки коридор, подпряла скритата си в гумена ръкавица длан върху тежката дъбова врата.

— Заключено — обяви тя, когато Джак се приближи. — Не мога да открия ключовете никъде.

— Е? Какво мислиш?

— Не мога да кажа, че очаквам с нетърпение това, което предстои. — Отметна глава назад и подуши въздуха: — Искам да кажа, можеш ли да…?

— Да. — Кафъри кимна. — Да. Мога да усетя миризмата от градината.

Есекс намери някакво длето в гаража и след като Куин взе отпечатъци от едно прозорче на първия етаж, откърти внимателно маджуна и извади стъклото. Миризмата, която излезе оттам, ги накара да направят неволно крачка назад.

Куин измъкна веднага маска за лице от чантата си и се усмихна.

— Вие оставате тук и слагате торбички върху обувките си.

Тя и Логан действаха бавно, като спряха, за да осветят с фенерче завесите догоре и разстоянието под прозореца.

— Силна миризма се носи оттук, Джак — потвърди Логан.

— Не е нужно да го казваш.

— Подай ми няколко от плочките за стъпване от моята торба.

Кафъри им подаде наръч жълти, съвсем леки блокчета и Куин и Логан изчезнаха зад завесите. На Есекс и Кафъри не им оставаше друго, освен да намъкнат торбички върху обувките си и да застанат под сянката на ливанския кедър, като си подсвиркват и подрънкват монетите в джобовете си.

— Е — обади се Есекс след продължително мълчание, — от какво според теб е тази миризма?

Джак се изненада, като забеляза потта по лицето му. Есекс беше нервен. Въпреки бабаитлъка си, той всъщност се страхуваше от онова, което можеха да открият вътре.

— А ти от какво мислиш, че е?

— Птици?

— Може би.

— Пийс Нбиди Джаксън?

— Надявам се.

— Боже! — Есекс разкопча яката си и избърса лице. — Ти си по-добър човек от мен, Джак. Говоря сериозно.

Куин се появи на прозореца. В стаята зад нея бе включено осветлението.

— Е?

— Е какво?

Кафъри въздъхна.

— Откъде е миризмата?

— О, това ли? Оставили са някаква храна. Но…

Погледна през рамото си.

— Но?

— Но се носи най-вече от банята на втория етаж. Пъхнете си ръцете в джобовете и ще ви покажа.

Движеха се предпазливо из първия етаж. Куин им позволяваше да поглеждат към стаите, но не и да влизат в тях.

— Засега не. Искам първо през тях да мине снимачният екип.

Беше запалила всички лампи и бе отбелязала с флуоресцентна лента пътека за минаване. Надникнаха в първото помещение. В един ъгъл се намираше озвучителната система на Хартвълд „Банг енд Олуфсен“, върху усилвателя й бяха поставени две чаши със засъхнало прясно мляко по тях и празна бутилка от пастис. Подът беше покрит с вестници и кутии от заведения за бързо хранене, столове, маса с покривка. В малкото сервизно помещение в предната част на къщата смутиха рояк мухи, които с излитането си разкриха купчина мръсни съдове, най-отгоре върху които лежаха скелетите на две пилета. Навсякъде завесите бяха дръпнати.

— Така, а сега горе. — Куин ги поведе нагоре по стълбището. Логан ги чакаше в коридора пред банята, с неутрално изражение. — Ето откъде идва миризмата. — Куин им се усмихна. — Можете да видите защо.

Логан отвори вратата.

— По дяволите! — произнесе простичко Есекс.

Банята беше малка и с висок таван, широкият прозорец беше закрит от щора на ярки ивици. По мраморния плот пред огледалото край мивката някой бе разхвърлял празни туби от паста за зъби, метри сиви конци за зъби, използвани самобръсначки, две-три пакетчета от презервативи, сивкав сапун. Всичко беше покрито с прах.

— Ето това е проблемът. — Логан посочи към тоалетната чиния. — Ето откъде е миризмата.

Капакът беше вдигнат. Порцелановото гърне беше пълно с фекалии и тоалетна хартия. В някакъв момент водата от запушената тоалетна бе излязла навън и миш-машът от изпражнения и тоалетна хартия бе достигнал височина от няколко сантиметра, оставяйки следи по покритите с плочки стени, ръба на ваната, душкабината. По-късно водата се беше изпарила, оставяйки воняща черна утайка, осеяна с розова хартия.

— Нищо от Пийс? — попита Есекс.

— Няма човешки останки. Няколко косми от срамната област, това е всичко. И ще вземем мостри от това. — Посочи кафявото блато в тоалетната чиния. — Открихме и няколко отпечатъка от пръсти. — Логан свали капака на тоалетната, за да покаже два от отпечатъците. После вдигна отново капака и посочи други четири отпечатъка, малки, вероятно женски, от вътрешната страна. — Вижте колко са раздалечени. Какво според вас е правила?

Кафъри протегна ръце, разперил пръсти така, че да образуват същата форма.

— Държала е капака? За да повърне?

— Аз не бих имал нужда от хероин, за да повърна при тази гледка.

— Преди да се е запушила. Предполагам.

— Какво я е запушило?

Джак се взря в тоалетната чиния.

— Добре. — Куин сложи маската и издърпа краищата на гумените си ръкавици така, че да покрият бялото й хартиено облекло. — Нека да хвърлим един поглед. — Коленичи на пода и напъха длан дълбоко в U-образната извивка. „Като ветеринарен лекар, проверяващ за разкритие“ — помисли си Кафъри. Логан застла найлонов лист на пода, щом ръката на Куин изчезна. — Ооп, там има нещо. — Есекс пребледня и погледна към Джак, докато Куин се наместваше и опря скритото си в маската лице на ръба на тоалетната чиния, за да хване по-добре неизвестния предмет. — Ето го.

Събралата се смес от косми, презервативи, тоалетна хартия и фекалии бе струпана, капеща и воняща, върху найлоновия лист в центъра на банята. Есекс покри уста и отстъпи крачка назад, клатейки глава, а адамовата ябълка танцуваше в гърлото му. Куин изсумтя и се изправи, зарови с пръст из смесицата.

— Това… — Измъкна две преплетени неща и ги пусна в торбата, която Логан държеше отворена до нея. — Това е проблемът.

— Пола. Чифт чорапогащи.

Кафъри беше разочарован.

— Ще трябва да ги изсушат в лабораторията.

— Но си остават само дрехи.

— Не това, което очакваше?

— Всъщност не. Не.

Есекс, все така покрил устата си с длан, гледаше как Логан поставя етикет на торбата и го надписва.

— Знаеш ли? — каза по-късно той, като го потупа по гърба. — Имаш истинска дарба за веществените доказателства. И ще ти кажа, че ако при следващия случай имам нужда от отговорник за веществените доказателства, ще се обърна към теб.