Птичарят

38

„Малпенс стрийт“, само на стотина метра от градината на Лола Велинор, бе спокойна и оградена с дървета. Гордите къщи от епохата на крал Едуард VII, стояха навътре от улицата, скрити зад пищни градини, осеяни с липи, жасмин и хибискус.

Малко преди девет същата вечер в една подземна кухня, през чийто отворен прозорец влизаше аромат от орлови нокти, Сюзан Листър приготвяше марината с червено вино за вечерята. Беше преминала с джогинг обичайния си маршрут нагоре по „Трафалгар роуд“, покрай „Сейнт Дънстан“, над парка, и все още беше със сивото долнище на анцуга си, с черно-бял суичър на „Найк“ върху спортния сутиен; русата й коса, леко влажна, беше хваната на опашка. Нямаше да има време да се изкъпе, преди да отиде да посрещне Майкъл на гарата. Той работеше до късно и вземаше влака в девет без пет от Лондонския мост. Портативният телевизор върху боровата маса зад нея беше включен на „Би Би Си“ 1.

Стисна крайчето на скилидка чесън и обели люспата. Зад нея часовникът удари и произнесоха първата новина.

— Още едно тяло бе открито в Югоизточен Лондон. Скотланд ярд не отхвърля възможността да е свързано с поредицата убийства на Хартвълд.

Сюзан остави припряно скилидката, усили звука и се подпря на плота с чашата си вино.

— С изясняването на все повече подробности столичната полиция призовава да се направи бърза преценка на предложения Проект за разследване на сериозните престъпления.

Секретарят на министъра на вътрешните работи стоеше в градинката пред сградата на Парламента, ветрецът развяваше кичури от оредяващата му коса. Той изрази съчувствието си към роднините на жертвите и започна да цитира цифрите, говорещи за намаляването на престъпленията през текущата година. После спретнатият член на кралската комисия, седнал на конферентната маса, каза пред камерите, че Гриничкият криминален отдел и AMIP са абсолютно компетентни, и не, не бяха готови да потвърдят или да отрекат, че това е жертва на Хартвълд.

Сюзан отпи замислено от виното си. Беше се оказало, че Хартвълд е живял само на половин миля оттук. Божичко, беше свикнала при утринния си джогинг да вижда открояващата се зелена кола, паркирана пред „Сейнт Дънстан“, а тя бе именно негова собственост. А сега пък това. Още едно тяло.

На екрана се появи лондонска улица, която тя разпозна веднага като „Ройъл хил“. Трима детективи в сиви костюми носеха жълт кош. Последваха кадри, заснети от хеликоптер, гледка от птичи поглед към покривите на „Малпенс стрийт“, и после призрачни фигури в бяло, лъкатушещи между заграденото с полицейски ленти пространство.

— Така неофициалният брой на жертвите става шест, като само четири от тях са идентифицирани. Тази вечер главен детектив Дейс от югоизточния лондонски район на AMIP отказа да потвърди, че изследват евентуална връзка с Тоби Хартвълд.

Намиращата се в кухнята Сюзан, внезапно обзета от необясним страх, посегна да затвори прозореца. Тяло в „Ройъл хил“. Колко близко се развиваше цялата тази драма. Потисната, тя приключи с кълцането на чесъна, изпълнена с чувство за дискомфорт от безмълвното си отражение, което се плъзгаше на фона на призрачните орлови нокти на прозореца. Добави петте китайски подправки, малко соев сос и пусна свинското в приготвената марината. Бързо изми ръце и взе ключовете за колата от хладилника. Майкъл явно щеше да я чака.

Навън беше топло, въздухът ухаеше на жасмин от цъфналите храсти в градината на съседите. Спря за момент. Всичко беше свършило. Хартвълд беше мъртъв, лежеше в някоя морга, и можеше да се освободи от досадната си тревога. Улицата изглеждаше както обикновено вечер, край уличните лампи се рояха насекоми, от палмите в градината на съседите се носеше мирис на блато, като че ли всеки момент трябваше да очаква да чуе звуците на цикадите. Нямаше нищо необичайно. Само някаква кола, която не й беше позната, френска, може би „Пежо“, празна.

Тази вечер щеше да предложи на Майкъл да сложат алармена система на къщата. Така щеше да се чувства по-сигурна, когато той оставаше до късно на работа. Или да си вземат куче. Измина няколкото метра до фиестата си. Това беше идея. Куче.

Автомобилът беше все още горещ от прекарания на слънце ден и изпълнен с остра миризма. Съпругът й имаше навика да оставя дни наред в багажника използвания си екип за игра на крикет.

— Ще те убия, Майкъл — измърмори тихичко тя.

Щеше да го накара да извади екипа си и да го изпере, преди да си легне тази нощ, да му напомни, че и двамата работеха и че той също трябва да поеме своя товар от домакинските задължения.

Закопча предпазния колан, като дъвчеше вътрешната част на долната си устна. Кучето наистина беше добра идея. Боксер или доберман. Нещо голямо. Нещо мускулесто. Щеше да го взема, като излиза за ежедневния си джогинг. Може би това щеше да накара шофьорите на камиони по „Трафалгар роуд“ да се позамислят, преди да й подвикнат. Намери ключа за двигателя на светлината на уличната лампа, запали мотора и погледна в огледалото за обратно виждане. На задната седалка се надигна мъж и й се усмихна.