Птичарят

29

Стаята на полицейския лекар в полицейския участък в Гринич нямаше прозорци. Единствената украса в нея беше пожълтелият постер против хероина и ламинираното копие на правото на задържания на правен съвет. Върху ниската пластмасова маса бяха пръснати брошури, които никой никога нямаше да прочете: „HIV — изложени ли сте на риск?“, „Кокаин — правно ръководство и група за поддръжка на неговите жертви“, „Помощ за жертвите на престъпление“.

— Навийте си ръкавите.

Лекарят, с чисти до блясък ръце в гумени ръкавици, отвори специално приготвения за целта комплект: спринцовка, шишенца, бурканче за урина, етикети, тампони за вземане на проби. Близнака впери поглед в разбридания конец на третия илик на бялата престилка. Трябваше да признае, че нещата не вървяха на добре.

Когато детектив инспектор Дайъмънд пъхна носа си в отвора на пощенската кутия преди два дни и попита: „Знаеш защо проявяваме интерес, нали?“, Близнака не беше гледал новините. Беше впечатлен достатъчно от активността на полицията, за да предположи, че момичетата са мъртви, и че отговорна за това бе стоката, която им бе продал и която бе взел от Дог. Но когато детектив инспектор Дайъмънд почука втори път на вратата му, нещата се бяха влошили. Близнака беше прочел вестника и знаеше истината. Знаеше, че не става дума за наркотици. Знаеше, че се намираше прекалено близо до неподходящите хора. И сега бе достатъчно уплашен, за да започне да се моли.

Дайъмънд го увери, че не искаха да го арестуват, че задържането му не го задължаваше с нищо, трябваше само да му зададат няколко въпроса, просто за да го елиминират от списъка на заподозрените, а и несъмнено беше чувал за граждански дълг? И така, той облече блузата си с надпис „YSL“ и тръгна, хладен като лед.

В участъка всички изглеждаха спокойни. Предложиха му кафе, цигари, обещаха да му върнат скоро фолксвагена. Някой му показа отново четирите снимки и макар сега да беше ужасен, пак вдигна рамене.

— Не. Никога не съм ги виждал.

И те отвърнаха усмихнато „добре“ и го попитаха дали би дал образци за изследване.

— Просто формалност, за да ви елиминираме, мистър Хенри, и след това сте свободен да си вървите.

Косъм от главата, изтръгнат с пинсета. Косъм от срамната област (по същия начин). Урина: лекарят стоеше до него в тоалетната и наблюдаваше как урината пълни бялата пластмасова чашка. И после, в коридора, на връщане от тоалетната, Дайъмънд постави леко длан върху ръката му, киселият му дъх го лъхна, бледите очи светеха, сякаш не можеше да сдържи възбудата си.

— Изобщо не се отпускай, мръсник такъв. — Прошепна го, за да не го чуе лекарят. — Всички знаем, че лъжеш.

— Навийте си ръкава, ако обичате.

— К’во? — вдигна поглед Близнака.

— Ръкава.

Лекарят разгъна турникета, тръсна го така, че изплющя като камшик, и се приведе, за да го завърже около бицепса на Близнака.

— К’во искате пък сега?

— Не се притеснявайте.

Лекарят опипа една вена на сгъвката на ръката, прокара върху нея памук с антисептичен разтвор и иглата влезе във вената. Близнака трепна.

— Добре бе, човек. Как туй ше докаже, че аз съм сторил оназ работа с момичетата?

Лекарят го изгледа сериозно.

— Можете да откажете, но технически законът позволява отказът да се сметне за доказателствен материал.

— К’во?

— И ако не ми дадете да взема кръвта, можем да ви принудим да дадете слюнка, със или без ваше съгласие. — Започна да тегли леко буталото и спринцовката се заизпълва с кръв. — Стойте неподвижно, ако обичате, мистър Хенри.

Но Близнака дръпна рязко ръка.

— Не, мой човек. Ще ми кажеш к’во правиш с мен и как пикнята ми в онази чашка ще докаже, че съм направил с тях онез’ неща, за които говорите, че съм направил.

Лекарят погледна висящата от вената игла.

— Вие се съгласихте и ще направите живота си много по-лесен, ако стоите мирен.

— Е, чуй ме сега. — Близнака стовари длани върху бюрото, вътрешните части на лактите му изпъкнаха навън. Лекарят дръпна стола си няколко сантиметра назад. Иглата трептеше, но явно се държеше здраво в голямата медиална вена. — Не съм съгласен. Казах на онзи, чуваш ли, казах му, че не познавам онези момичета. Не съм направил нищо!

Лекарят присви устни.

— Много добре, мистър Хенри.

С очи, вперени в иглата, той стана и излезе от стаята, за да се появи само след секунди, придружен от детектив инспектор Дайъмънд, който застана ухилен до уши на прага.

— Мистър Хенри!

— Ти. — Близнака издаде презрителен засмукващ звук. — Защо само шикалкавиш и ми говориш, чи съм тъ излъгал?

— Ти ни лъжеш всичките! Тези момичета са били в колата ти. Имаме лабораторни доказателства за това.

— Пффу! Да го духаш!

Дайъмънд присви леко очи. Обърна се към полицая в коридора.

— Доведи отговорника за арестуваните.

— Последния път, като го видях, това момиче си беше живо и здраво. По-добре огледайте някой от дебелите клиенти в скъпите къщи по „Крумс хил“. А сега извадете туй нещо от ръката ми.

Мел Дайъмънд кръстоса ръце.

— Джери Хенри…

— Не съм направил нищо…

— Джери Хенри, арестувам те като заподозрян в изнасилването и убийството на Шелин Кро от Степни Грийн, Лондон, през нощта на деветнайсети май.

— Не съм изнасилвал това момиче!

— Не си длъжен да казваш каквото и да било. Може да се отрази обаче зле на защитата ти, ако не споменеш, когато те разпитват, нещо, на което ще разчиташ по-късно в съда. В съответствие с параграф 54 ще те помоля да си съблечеш дрехите. — Погледна към лекаря, който се бе оттеглил зад бюрото. — Дай му да облече някое от онези раирани неща.

— Не съм изнасилвал никого! Нито пък съм убивал каквото и да било момиче!

Иглата падна от ръката му, към пода бликна струйка кръв във вид на дъга. Дайъмънд отстъпи назад към коридора, за да не се изцапа. Зад него се появиха двама полицаи.

— Ще има ли нужда от белезници, сър?

— Вижте кръвта. Агресивен е.

— Точно тъй. Аз съм агресивно негро и смятам да ги заразя всичките със СПИН. — Близнака отметна ръка към тях, оголи зъби. — Свине!

Зад бюрото лекарят отвори спокойно кутия с гумени ръкавици. Близнака се обърна към него.

— К’во прайш?

Лекарят не трепна.

— Предпазвам колегите си, мистър Хенри.

Хвърли ръкавици на Дайъмънд и на другите двама.

— Искаш да ме ядосаш ли или к’во? — Близнака стисна устни и се приближи към него, вдигнал ръката си, от която по пода капеше кръв. — Искаш да пипнат СПИН ли, а?

— Успокой се.

— Да. — Дайъмънд, вече по-уверен, сложи ръкавиците. — Мисля, че иска белезници.

— Не съм направил нищо! — Близнака се извъртя рязко с лице към него. — Доставях им по малко наркотик, т’ва е всичко! Не съм убивал никого!

— Добре, синко. — По-възрастният полицай майсторски изви ръцете му зад гърба и щракна белезниците. — Да приключваме с това.

— Аз не съм убиец! Не съм гаден убиец! — Присви се и заплю Дайъмънд, стъпалата му танцуваха лудо, главата му бе отметната назад. — Ако искаш да намериш убиеца им, търси някой от клиентите им на „Крумс хил“!

Дайъмънд въздъхна и вдигна ръка.

— Имаш право на правен съвет. Ще се свържем с дежурния адвокат, ако решиш. Ако се откажеш от правото си, искам да знам защо. Съгласно кодекса за арестуването, нарушенията ти ще се измерват отсега нататък, а не от момента на влизането ти тук. А сега някой ще доведе ли проклетия офицер, отговарящ за арестантите?

Прегърбена стара ямайка дойде с парцал и кофа вода, за да почисти кръвта на Близнака от пода на лекарския кабинет. Старши детектив Мадокс пристигна от Шрайвмур с купчина справки и силно главоболие, за да завари стаята за арестантите в пълен хаос.

— Какво си направил?

— Той започна да буйства.

— Да, както виждам, сме затънали до ушите в лайна. — Постави хладната си длан върху главата. От килията на задържаните се носеха протестните викове на Близнака. — Двайсет и четири часа означава да изтраем до десет утре сутринта. Знаеш ли, Дайъмънд, може да се окажеш в ролята на умника, който, вместо да изпише вежди, извадил око.

Лекарят се появи от кабинета си, размахал снопче формуляри.

— Кой иска формулярите, описващи мострите?

— Да, да, сега ще повикам отговорника по доказателствения материал.

— Мострите се обработват. Докато дойде досието, ще бъдат готови.

— Нека нашият детектив инспектор, стоящ тук, да ги целуне за късмет, преди да ги изпратим. Те са всичко, с което разполага.

Детектив инспектор Даймънд въздъхна при тези думи и завъртя очи към тавана.

На шест мили оттам, в Шрайвмур, Кафъри се възползва от факта, че офисите бяха почти празни, за да си направи цигара и да я запали.

— Тц-тц.

Криотос вдигна очи от монитора си.

— Вярвай ми, имам нужда от нея.

— Вярвам ти. — Тя отпи от кутията си „Д-р Пепър“, облегна се назад на стола си и скръсти ръце. — Е? Каква е последната ти теория?

— Побъркана.

— Побъркана ли?

— Да. — Джак си сложи очилата и застана зад нея, като се загледа през рамото й в екрана, върху който HOLMES движеше мощния си мозък. — Мисля, че съм го срещал. Мисля, че вече е тук някъде. Можеш ли просто… — Посочи колонките с цифри, които пълзяха по екрана като зелени светулки. — Просто да го оставиш да си върви така.

— Разбира се.

Двамата наблюдаваха мълчаливо преминаващите имена, дигиталният им пулс повтаряше последните няколко дни от разследването: имена, произнесени в интервютата, безлики хора, които никога не бяха проследявани, заблуждаващи улики, слепи улички, пъбове в Арчуей, червени спортни коли, Лейси, Норт, Джули Дарлинг, Томас Кук, Уенди…

— Стоп!

Мерилин отпусна пръстите си върху кийборда, като си пое леко дъх.

— Какво? Какво виждаш?

— Тук. — Кафъри се приведе и почука по екрана. — Какво е това до името на Кук? Тази цифра две?

— Означава просто, че е вкаран два пъти в базата данни.

— А този текст?

— Той е от вашите интервюта в „Сейнт Дънстан“.

— И защо е вкаран два пъти?

— Защото… — Тя прегледа имената, прехапала език. — Ето. — Посочи екрана. — Виж. Появи се тази сутрин. Тази буква „Т“.

— Да?

— Означава, че е оставил съобщение по телефона. Всъщност го е оставил на мен; виждаш ли моя номер тук? Номер двайсет и две?

— Говорила си с него?

— Каза, че направил справка и си бил вкъщи и през двете нощи, за които си го питал.

— А, да. Предполагаемата приятелка. Това ме смущава. — Джак почука по зъбите си с черния нокът на палеца. — Каза, че бил далтонист. Каза, че нямало кой да му помага да си избира дрехите.

— И следователно няма приятелка?

— Странно, нали? — Кафъри смачка цигарата, вдигна малко една от щорите и надникна навън. Денят беше слънчев и горещ. — Да. Мисля да отида да се видя с него.

— Тогава трябва да побързаш; той заминава утре за Тайланд.

Джак пусна щората.

— Шегуваш се.

— Не. Казва, че си падал по въздуха на планината Златния триъгълник.

— Обзалагам се, че си пада.

Отиде за сакото и ключовете на колата си и тъкмо се готвеше да излезе от сградата, когато Криотос го извика.

— Джак! — Беше се върнала на стола си и притискаше телефонната слушалка до бузата си. — Пол. По-добре мини през Гринич. Някой искал да говори с теб. Казва, че знаеш за кого става дума — била тя и, цитирам, била „супер парче“.

— О, боже! — Намъкна сакото си. — Ребека.

— Казва, че тамошните любезничели с нея и това я правело нервна.

— Добре. Тръгвам. — Бръкна в джоба за ключовете. — Докато ме няма, ще се свържеш ли с Кук? Не му казвай нищо, само питай къде ще бъде днес.

— Добре.

— Ще се видим тази вечер.

— Сигурен ли си за децата?

— Разбира се, че съм сигурен. Чакам с нетърпение да ги видя.

Изпрати й въздушна целувка и затвори вратата, а Криотос остана сама да се пита какво значение имаше за нея, омъжена и с деца, че Джак се интересува от някоя си Ребека.