Птичарят

40

Работещите по разследването екипи в Шрайвмур не се интересуваха, че претърсването, последната формалност, не беше завършено. Усещаха, че са близо до финала. Мадокс им изнесе реч, в която ги предупреждаваше да не се отпускат, напомняйки, че все още не разполагаха с абсолютни съвпадения във взетите образци, но се наложи да повиши глас, за да бъде чут. Криотос бе отворила жалузите и следобедното слънце влизаше в помещението за първи път от дни. Снимките на мъртвите момичета бяха обърнати с лице към белите дъски, а Бетс и Есекс се измъкнаха, за да купят бира, докато останалите придърпваха столовете към прозорците, събуваха обувките си и измъкваха тирбушони от дъното на чекмеджетата в бюрата. Мадокс поклати слисано глава.

— Добре, но не забравяйте, че утре се връщаме към нормалния ритъм.

От екип „Е“ измиха кафените чаши и ги донесоха за бирата. Специалистите, отговарящи за събирането на информация по електронен път, разбрали, че днес повече няма да се работи, избутаха столовете си назад от бюрата и позволиха на Бетс да им налее по малко вино в картонени чаши. Кафъри, който току-що се бе върнал от моргата, разхлаби вратовръзката си и отвори една бира, докато Есекс, на седмото небе от щастие, съблече ризата си, завърза вратовръзката около голия си врат и се настани, вдигнал крака върху бюрото на място, където късното следобедно слънце надничаше в стаята. Изви се, за да погледне към екип „Е“, който се бе събрал около Т-образното бюро, с кутия бира пред всеки.

— Ще ви снемем както сте така, на път обратно към Елтам.

— Поне ще можеш да се върнеш към четенето на „Женско царство“, без да се стесняваш — отвърна един от тях. — Далеч от ужасните ни преценяващи очички.

— И да си нося отново любимата рокля — допълни с копнеж в гласа Есекс. — Прасковената.

— Ще бъдеш сред хора, които те разбират.

— Ще се чувстваш по-комфортно.

— По-уверен.

— По-приятен за общуване.

— По-приятен за гледане.

Кафъри се облегна назад на стола си, загледан нататък по коридора. Съседната на офиса му врата беше отворена: офисът на екип „Е“, главната квартира на Дайъмънд. Коридорът беше тъмен. През отворената врата се виждаше полегатата слънчева ивица на пода. От време на време я пресичаше някаква сянка. Детектив инспектор Дайъмънд беше там, движеше се напред-назад — прибираше вещите си, за да се приготви за връщането в Елтам.

Смеховете продължаваха. Криотос седеше в скута на Есекс.

— С помощта на прелестната Мерилин ще ви покажа как да си сътрудничим в тези трудни времена, когато всички разбираме колко е важно да бъдем…

Джак се изправи незабелязано. Взе друга кутия бира и напусна тихичко помещението.

Детектив инспектор Дайъмънд събираше нещата си в жълта кутия, като от време на време прибираше косата си назад от челото, където тя падаше упорито, тъй като не я беше задържал както обикновено с гел. По саксийките с кактуси и семейната снимка на бюрото Кафъри си даде сметка, че той бе очаквал да остане тук повече от две седмици. Застана безмълвно на прага, наблюдавайки как Дайъмънд издуха прахта от растенията и откачи от стената календара на „Мишлен“. Почти беше приключил. Избърса за последен път бюрото, изпразни едно бурканче с кламери в кошчето за боклук и се изправи.

— Да?

Джак влезе в стаята.

— Донесох ти бира. — Остави я на бюрото и посочи към снимката най-отгоре върху папките в кутията; на нея се виждаха две момченца със спретнат вид и сини училищни вратовръзки. — Приличат на теб. Сигурно се гордееш.

— Благодаря. — Дайъмънд го изгледа продължително със светлосините си очи. Около устата му бе избила ситна пот. Той избърса чело с ръкава си. Постави снимката с лицето надолу, внимателно побутна бирата обратно върху бюрото и покри кутията със залепващ се целофан. — Но не пия по време на работа.

Когато Сюзан се събуди, той си бе отишъл. Намираше се в спалня — беше я завързал за леглото — замаяна и дезориентирана, червено-черна, усещаща силно пулса си в лицето и гърдите. Очите й се бяха подули така, че горните клепачи се отъркваха в долните, сякаш ресниците й бяха обърнати с вътрешната си страна навън.

Беше запушил устата й със скоч и й беше правил моментални снимки, докато я измъчваше, за да й ги покаже после. Сюзан се разплака, когато видя първата. Не позна бедното си подуто лице, отеклите си очи. Но след първата не помнеше кой знае какво. Ту губеше съзнание, ту идваше отново на себе си.

Сега часовникът на стената показваше пет и половина — беше спала — или беше в безсъзнание — в продължение на осем часа. Усещаше, че има температура; беше наясно, че е в резултат от инфектирането на раните й. Усещаше миризмата, а горната част на дясното й зърно беше отекла около засъхналия черен разрез.

Лежеше неподвижно, вслушваше се внимателно. Шум от птица някъде в апартамента, която не пееше, а болнаво цвъртеше. А отвън скърцаше и бръмчеше… Какво беше това? Кран? От време на време се чуваше тъп шум като от камион. Строителни работи. В такъв случай не се намираше близо до „Малпенс стрийт“. Натам нямаше строителство, къде тогава? Къде си, Сюзан?

Нещо й подсказваше, че не е далеч от дома си. Намираше се в Гринич или Луишам.

Затвори очи и се опита да насили паметта си. Къде беше най-близкият до „Малпенс стрийт“ строеж? Къде? Но усилието я изтощи. Щеше да си почине малко. После щеше да опита да се приближи до прозореца.

Веселбата беше към края си. Есекс, облякъл отново ризата си, почисти бюрото от празните кутии, а Криотос, награбила колкото може чаши в двете си ръце, провирайки пръсти в дръжките им, бе застанала до принтера, наблюдавайки пристигащия доклад на SPECRIM.

На Кафъри му беше трудно да се отпусне така инстинктивно, като останалите: очите му щипеха от формалдехида в моргата, а и искаше разследването да бъде завършено, да се разбере откъде е циментовият прах. Беше прекарал по-голямата част от вечерта, седнал до прозореца, като пушеше замислено и издухваше дима нагоре в нощния въздух. В седем и няколко минути колата на Фиона Куин спря долу на улицата.

Джак се приведе напред, смачка цигарата в пепелника. Нещо не беше наред. Усещаше го от бързината, с която детектив сержант Куин излезе от автомобила.

Посрещна ги в коридора.

— Какво има?

Логан пусна жълтата кутия с доказателствения материал на пода и прокара уморено длан по косите си.

— Не питай.

Всички в стаята вдигнаха с очакване погледи. Когато Мадокс видя изражението на Куин и Логан, лицето му помръкна.

— О, за бога, не ми казвайте.

— Съжалявам, сър. Някои джунджурии, свързани с употребата на наркотици, повече от триста грама хероин… но нито следа от онова, което търсехме.

— Нищо органично — поясни Куин.

— Дяволите да го вземат. — Мадокс постави пръсти върху челото си. — Тогава да се връщаме към чертожната дъска. Ще свършим ли някога с това?

— Сър?

Всички се обърнаха. Криотос стоеше до принтера с озадачено изражение. В ръката си държеше компютърна хартия, в която разпознаха доклада на SPECRIM.

— Какво?

— Имаме нов случай в Гринич. Жертва, напъхана в кофа за боклук на колелца. Тя е жива, но… — Мерилин вдигна очи. — Но извършителят се е поупражнил в любителска хирургия върху нея.