Птичарят

49

Помещенията в апартамента бяха тъмни, завесите — плътно дръпнати, въздухът — застоял. Бяха взели найлонови торби назаем от мисис Фробишър, за да ги сложат върху обувките си. Всяка тяхна стъпка обелваше люспи засъхнала материя от лепкавите мокети.

— Виж това. — Есекс застана на прага на голямата спалня. — Можеш ли да повярваш? — На всеки сантиметър от стената бяха залепени снимки, някои от които — откъснати от списания. Много бяха на Джони, други бяха изрязани от холандски или немски порносписания. На една се виждаше дете, смучещо набъбнал пенис, жена, яхнала някакъв елзасец, а на друга, доста неясна, Кафъри реши, че вижда тийнейджър от азиатски произход, опънат на едно легло с разкрачени и завързани ръце и крака и кръв по бедрата.

От единия от гардеробите се дочу тихо пърхане на криле. Есекс го отвори и двамата мъже се взряха безмълвно в клетката. На пръчката за кацане стоеше самотна зеброва сипка с влажни увиснали пера. Тя премигваше насреща им, без да издава звук. На пода, сред мръсотията, лежаха четири трупа, нападнати от личинки.

Двамата оглеждаха стаите. Есекс хвърли поглед към дневната, към онова, което беше залепено по стените, и се обърна към Джак — лицето му беше пребледняло.

— Болен е — промълви той. — Този човек е болен.

Това бяха снимки на жертвите, мъртви.

Кро, Уилкокс, Хач, Спасек, Джаксън. Изнасилени, обезобразени. Едната изобразяваше Шелин Кро закрепена права, като манекен на витрина, между телевизора и стената, с отворени очи, с вдървено стърчащи напред ръце.

— Перуката — прошепна Кафъри, като кимна към снимката.

Есекс се приближи, застана зад него и подсвирна между зъбите си.

— Ти беше прав, Джак. Напълно прав.

На далечната стена се изправиха пред снимка на Сюзан Листър, гола и окървавена, завързана и със запушена уста, с насинени и подути очи.

— О, дяволите да го вземат.

Размазани дъги пресичаха снимката и минаваха покрай лицето й. В долния ъгъл имаше някаква бяла форма. Кафъри разбра. Блис се беше заснел, докато еякулира върху смазаното от бой лице на Сюзан Листър.

На дъската за отцеждане на съдове в кухнята откриха прясна кръв. Инспектираха фризера, набора от хирургически инструменти в едно от чекмеджетата. Щом влязоха във втората спалня, Джак постави длан върху ръката на Есекс.

— Виж.

Стената над леглото бе опръскана със ситни капки кръв и напомняше орнаментирана лицева дъска. Чаршафите бяха изцапани с кръв, а в жълтеникавата хавлиена кърпа в средата на леглото бяха загърнати две желеподобни форми.

— Какво е това? — Есекс се приближи предпазливо. — Приличат на…

— Аз знам какво е. — Кафъри се взираше в двата импланта; по издатината от долната страна на единия беше полепнала засъхваща кръв и мазнина. — Джони. Отрязал ги е от нея.

Светът беше изсъхнал, когато синьото „Пежо“ стигна до Уайлдейкър котидж. Едноетажната къща се намираше до селскостопанска пристройка, разделяща на две царевичната нива, дълга, гладка и мека, като мократа коса на русокосо момиче. Къщата беше достатъчно изолирана, за да няма опасност някой да го види, докато издърпа двете жени, с пъхнати в калъфки за възглавници глави, в тъмната сграда, и ги остави в коридора, подпрени на матовото стъкло до вратата.

Щом Клитор се разкрещя, нервите на Блис не издържаха. Той разбра, че трябва да рискува и да извърши това пътуване. Натоварването им в колата беше сравнително лесно — напъха едната под задната седалка, а другата — в багажника. Покри ги с анораци и стар спален чувал. Макар да оглеждаше възбудено улицата, очаквайки полицията да се появи всеки момент, знаеше, че в този дъждовен ден и то насред обедната почивка, малцина биха проявили такъв интерес, че да спрат и да погледат как един с нищо незабележителен човек товари автомобила си.

Добре закътаният навес за колата му бе оказал безценна помощ. Както и фактът, че бе пребил и двете жени до безсъзнание с дръжката на електрическия трион.

Върна се до автомобила, взе четири торби от багажника и ги внесе в къщата. Вратата с мрежа против комари изтрака след него. Не спря да мърмори на двете жени, докато разтоварваше чантите, пълнеше купички с „M & M“ и „Уайн гъмс“, закачаше хартиени гирлянди по прозорците и надуваше балон в пастелни цветове. Обясняваше им, че днес е рожденият му ден, споделяше плановете си за него. Нито едната, нито другата можеше да го чуе, но той продължаваше да мърмори, като се почесваше по лицето.

Когато Есекс излезе от апартамента, дъждът беше спрял. Отиде в градината, откъдето крановете на строежа се очертаваха на просветващото небе, и откри Кафъри насред поляната, загледан в нещо във високата трева.

— Джак?

Той не отговори.

— Джак? Какво има?

Кафъри вдигна очи; погледът му беше празен. Безмълвно посочи към предмета в тревата.

— Какво е това? — Есекс се приближи. В мократа трева до краката на Джак лежеше велосипед, боядисан в бяло и сиво. Лежеше на една страна, сякаш захвърлен там. — Колело?

— На Ребека — поясни едва чуто Кафъри. — На Ребека е.

На връщане към колата позвъни в апартамента й. Отговори му телефонният секретар. Остави съобщение и се обади в Шрайвмур.

Телефона вдигна Мерилин.

— Джак, добре че се обаждаш. Току-що говорих с Еймдюр. Косъмът… съвпада. Тя иска да й се…

— Мерилин, чуй ме. Кажи на Стив, че открихме нещо. Ще имам нужда от подкрепление. И от екип за събиране на материали за криминалната лаборатория — Куин, Логан. Намираме се на „Бразил стрийт“.

— Добре, добре… почакай.

Чу я да говори тихичко на някого. После телефона взе Мадокс.

— Джак? Къде си?

— Луишам. „Бразил стрийт“.

— Кой номер на „Бразил стрийт“?

— Трийсет и четири А.

Мадокс помълча за момент. На заден план се чуваше как някой вика развълнувано. Мадокс се изкашля.

— Джак, вече сме попадали на този адрес. Виждали сме го и преди. Телефонните сметки на Хартвълд. Беше се обаждал на някой на „Бразил стрийт“ 34А два пъти на сутринта след изчезването на Кро и два пъти през седмицата, в която се хвърли. Логан и Бетс тръгват натам.

— Това е той, Стив.

— С какво разполагате?

— Със снимки, хирургически инструменти, скалпели. Името е Малкълм Блис. Явно се е уплашил. Синьо „Пежо“. Не е сам.

— О, боже!

Гласът на Мадокс прозвуча уморено.

— Мисля, че е тръгнал към близката провинция. След десетина минути ще разполагам с адрес. Искам с нас да действа и Териториалната група за поддръжка.

— Добре. Мерилин ще се свърже с оперативните части. Сборен пункт в Гринич за указания след колко? Да речем трийсет минути?

— Нека бъдат двайсет.