Родени за ченгета

101

Джарвис Бърнс уморено разтъркваше челото си. Намираше се в къщата си в югоизточната част на Вашингтон, близо до Капитолия. Трите хапчета против главоболие не подействаха, но в чекмеджето си пазеше бутилка „Дюърс“, която се надяваше да свърши работа. Вдигна поглед към мъжа срещу себе си. Нед Армстронг, чието истинско име беше Даниъл Тайсън. Работеше за Бърнс вече десет години, без нито един провал. А причината, че не му беше изпратил Мери Бард, се дължеше на факта, че Тайсън беше изпълнил заповедта му буквално.

Вкарай я в хладилника жива.

— Куршум в главата ще свърши по-добра работа — беше предложил Тайсън.

И беше прав, разбира се. Но Бърнс искаше тази жена да страда и когато дойде на себе си, да осъзнае безнадеждното си положение, преди да умре. Това беше една от малкото грешки, които беше допускал, но все пак си беше грешка.

— Значи е разбрала, че микровълновата печка не работи, така ли? — попита той.

— Не каза нищо, но явно разбра. И ме заподозря в лъжа. А ако са научили, че Толивър е била убита в петък, щяха да знаят, че и за това съм ги излъгал.

— А ти не чу с кого говори тя горе на четвъртия етаж?

— Дебнех я зад вратата. Чух само, че говори с някого.

— Можем да проверим разговорите й. Най-вероятно се е свързала със сестра си или с Рой Кингман. В първия случай сме загубени, но във втория имаме известен шанс.

— Но тя беше откарана в болница от Бет Пери, сър. Вероятно вече е изпяла всичко, което знае.

— Може би е разкрила всичко около смъртта на Толивър. Значи подозира и за твоето участие. Ако сега изчезнеш, те ще си помислят, че си действал сам и си решил да се скриеш.

— Може би — размърда се Тайсън. — Но те бяха в ресторанта, в който в петък вечеря Толивър. Има реална опасност да съберат две и две…

— Напълно осъзнавам последиците, Тайсън. Няма перфектни решения. Бяхме подготвени за подобен развой на събитията и това беше причината да те внедрим там като охранител. Благодарение на теб получихме свободен достъп до сградата и научихме за навика на стария воин да се промъква вътре.

— Перфектната изкупителна жертва — кимна Тайсън.

— Може би вече не е толкова перфектна — въздъхна Бърнс. — Те трябва да са разбрали за инжектираната сперма, а и със сигурност са отчели факта, че този човек не е достатъчно интелигентен, за да извърши подобно нещо. Рискът си е риск.

— За нещастие моето прикритие отиде по дяволите — промърмори Тайсън.

— Ето защо се качваш на първия служебен полет за Риад. Ще останеш там две години, преди да получиш нова задача. Решително ти препоръчвам да отслабнеш с 40 килограма, след което да си направиш пластична операция на лицето при някой от най-добрите хирурзи на агенцията. Лично ще се погрижа да ти изготвят пълен комплект нови документи. А после ще направя всичко възможно да ги убедя, че си бил един от най-големите серийни убийци на своето време.

— Съжалявам, че мисията се провали, сър.

— Грешката беше моя. Ти просто изпълняваше заповедите ми. Никога няма да те обвиня в каквото и да било.

— Ще желаете ли окончателен доклад?

— Не — отвърна Бърнс и кимна към вратата. — Приятно прекарване в Саудитска Арабия.

Няколко секунди по-късно отново беше сам.

Това беше обичайното му състояние. Винаги сам, в компанията на мислите си. Основната му задача беше да защитава сигурността на Америка. С всички възможни средства. Той мислеше за това двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. На нея беше отдал всичките си умения, когато беше в униформа, а сега, макар и в костюм и с вратовръзка, правеше същото.

Проведе три телефонни разговора, които му отнеха двайсет минути. После остави слушалката и отново насочи мислите си към Мейс Пери.

Не обичаше да губи. И не беше губил от детските си години, когато гонеше неосъществимите си мечти из царевичните ниви на Канзас. Тази жена е добра, но все пак не е нищо повече от едно улично ченге.

Вдигна слушалката и набра още един номер.

— Време е за резервния план — обяви той.

Въпреки късния час Честър Акерман беше буден и седеше във всекидневната на луксозния си апартамент в Уотъргейт Билдинг. Управляващият съдружник на „Шилинг и Мърдок“ беше сменил официалния костюм с бежови панталони, оранжев кашмирен пуловер и мокасини. Мечтата му рано сутринта да поплава с 12-метровата си яхта се изпари в момента, в който насреща прозвуча гласът на Бърнс.

Остави чашата уиски със сода, която държеше в ръка, седна на канапето и събра кураж.

— По-добре да се държа настрана от тази история. Вече ти казах за Даян, която задаваше неудобни въпроси, а после уволних Кингман. Мисля, че свърших достатъчно.

Отговорът на Бърнс бе като гюле, което го улучи право в корема.

— Май забравяш, че натрупа цяло състояние от сделките, които ти осигурявах, и то без да си мръднеш дебелия задник! Дойде време да се отплатиш на правителството за всичко, така че си затваряй устата и слушай! Документите, които ти поръчах, трябваше вече да са готови.

— Готови са — отвърна с треперещ глас Акерман, от чийто кураж не бе останала и капка.

— Сега ще действаш точно според инструкциите ми! Ако объркаш нещо…

Бърнс не млъкна в продължение на цели десет минути. После просто остави слушалката и се облегна назад.

„За една година този мръсник спечели повече, отколкото аз за цял живот“, гневно си помисли той. „А сега единственото му желание е да се скрие в дупката заедно с милионите си! Бил свършил достатъчно!“

Част от съзнанието му плачеше Акерман да не изпълни инструкциите, за да може да заповяда екзекуцията му. Мери Бард щеше да убие плъх като него дори само с поглед!

„Не ме предизвиквай, паразит мръсен! Дори не си го помисляй!“