Родени за ченгета

44

Дукатито излезе на прав участък и скоро вдигна сто и шейсет. Мейс върна газта и влезе в завоя с някъде около сто. Смачканото ауди с мъка я последва. Задницата му отнесе кофите за боклук и съдържанието им се разлетя във всички посоки. Рой успя да овладее волана и се понесе след мотоциклета.

Мейс погледна в страничното огледало. Седанът изскочи от завоя почти без да намалява. Умът й светкавично обработи информацията. Професионален шофьор. Вероятно и професионален стрелец на задната седалка. Не й се искаше да се убеждава в уменията му. Третият изстрел със сигурност щеше да улучи или нея, или Рой.

Детайлното познаване на района й свърши добра работа. В момента, в който седанът скъсяваше разстоянието до Рой, тя завиваше в някоя от страничните улички, принуждавайки голямата кола да поизостане. Направиха го три пъти, прелитайки покрай разни бандити. Но сини униформи не се виждаха никъде.

Лениви задници!

Останала без избор, тя се насочи към църковния паркинг. За миг зърна двете патрулки, които все още бяха на сборния пункт, после рязко наклони мотоциклета и взе острия завой. Миг по-късно влезе в паркинга, прелетя над бабуната, ограничаваща скоростта, и се понесе към лъскавите вашингтонски патрулки. Мейс натиска здраво спирачките и мотоциклетът почти легна на земята. Задното му колело засвири, но не се отлепи от асфалта. Аудито я последва и се закова до нея с пронизителен вой на спирачките. Мейс дори не успя да свали каската си. Рой изскочи от колата, същото направиха и ченгетата, които насочиха оръжията си към тях.

— Ръцете на тила, с преплетени пръсти! — изкрещя един от униформените. — На колене!

Мейс с тревога установи, че Тони и неговата новобранка не бяха между тях. Сигурно бяха получили сигнал и бяха тръгнали нанякъде. Огледа лицата на четиримата полицаи насреща си. Едри мъжаги, които изглеждаха доста ядосани. Тя не познаваше никого от тях. Погледна към Рой, който кавалерски застана между нея и униформените. Веднага го сръга с лакът, принуждавайки го да остане на крачка зад нея. Познаваше изражението на ченгетата. Много пъти лицето й беше изразявало онова, което сега четеше в очите им. Бяха на една секунда и едно погрешно движение от откриването на стрелба. Два изстрела — единият в главата, а другият в сърцето. Дори неопитен стрелец трудно можеше да пропусне от толкова малко разстояние. А мъжете насреща й нямаха вид на неопитни.

— Слагай ръцете си на тила, Рой! — изсъска тя. — И не забравяй да сплетеш пръстите си!

Едновременно се отпуснаха на колене. Униформените предпазливо тръгнаха към тях с показалци на спусъците.

— Някакви типове с черен седан се опитаха да ни убият! — дрезгаво извика Рой.

В същия миг Мейс си даде сметка за тишината. Никакъв седан, никакво боботене на осемцилиндров двигател, никаква пушка със заглушител, насочена в главата й. Просто тишина.

— Какви типове? — с недоверие попита един от полицаите.

— Бяха с голям черен седан и ни преследваха.

Полицаят се огледа бавно.

— Не виждам никакъв черен седан, виждам само вас! — заяви той.

— Ти и мацката с мотора за малко щяхте да се размажете в нас — обади се колегата му.

— Бях тук преди около половин час — забързано рече Мейс. — Разговарях с Тони Дрейк. Беше паркирал до вас, в колата му се возеше новобранка на име Франси.

— Ти ченге ли си?

— Бях. Тони може да гарантира за мен.

— Ние дойдохме тук преди десетина минути — поклати глава първият полицай. — А аз не познавам никакъв Тони Дрейк, нито пък Франси.

— Вижте, това е някакво недоразумение — започна да се надига Рой.

— Долу! — кресна второто ченге и насочи пистолета си в челото му.

— Той си е долу! — викна Мейс. — Няма къде да ходи, няма да прави резки движения. И двамата сме спокойни и не носим оръжие.

— Ще видим — каза първият полицай, прибра пистолета в кобура си и откачи белезниците от колана си. — И двамата ми приличате на хора, които пренасят нещо. Нали нямате нищо против да ви претърсим, както и превозните ви средства?

Рой спря очи на белезниците.

— От луната ли падате, по дяволите? — възмутено попита той. — Не сме извършили нищо нередно!

— Това е само проверка, Рой — предупредително се обади Мейс. — Нямаме право да я откажем.

— Ти да не си му адвокат? — подозрително я изгледа ченгето.

— По-скоро обратното.

— Спомена, че си била ченге — обади се другият. — Познавам ли те?

Мейс понечи да отвърне, после се спря. Мъжете насреща й може би бяха от трийсетте процента, които я мислеха за корумпирана.

— Едва ли — поклати глава тя.

Първият полицай пристъпи към аудито и започна да го оглежда.

— Блъснал си нещо.

— Забравихте ли за седана, който ни преследваше? — възмути се Рой.

— Ааа, седааанът… — иронично проточи ченгето и кимна на партньора си. Секунда по-късно и двамата бяха оковани в белезници.

— Някой от вас да е употребил алкохол? — попита първият полицай.

— Какво става тук, за бога? — извика гневно Рой. — Опитаха се да ни убият! Потърсихме помощ от вас, а вие ни щракнахте белезниците!

— Млъквай! — остро рече Мейс.

— Ако все още не се досещате, и двамата сте арестувани — добави вторият полицай.

— С какво обвинение, по дяволите? — възкликна Рой.

— Като за начало нарушаване на обществения ред, безотговорно поведение и опит за нападение на полицейски служители. Все още съм убеден, че щяхте да се блъснете в нас.

— Това са глупости! Вижте проклетата ми кола! Стъклата й са пръснати от куршуми, предназначени за мен! Но всъщност първо искаха да убият нея. Какво трябваше да направим, по дяволите?

Рой се изтръгна от полицая и протегна ръце.

— Настоявам незабавно да свалите тези белезници!

— Току-що прибавих и съпротива по време на арест — спокойно отвърна полицаят. — Искаш ли да включим и още нещо?

Рой понечи да отговори, но Мейс го сръга.

— Достатъчно сме загазили — прошепна тя. — Не утежнявай нещата.

— Жената е права — обади се първият полицай. — А сега и двамата имате право да мълчите и да…

Мейс мълчаливо изслуша как им четат правата и мрачно поклати глава. Нямаше и седмица откакто беше на свобода и вече я арестуваха. Дори не успя да се срещне с пробационния служител. Оказа се, че пак е прецакана. Тотално прецакана…

Ще ме върнат в затвора.